Решение № 176 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Варна , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20203100901317 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. Й. В. срещу Гаранционен фонд – гр. София за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 35 000,00 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, и 1502,20 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, в следствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 23.07.2019 г. в гр. Варна по вина на неизвестен водач на неидентифицирано МПС, както и законната лихва върху претендираните суми считано от 27.08.2020 г. – датата на отказа на ответника да заплати обезщетение, до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 23.07.2019 г. в гр. Варна, на кръстовището между ул. „8-ми приморски полк" и ул. „Д-р Желязкова", неизвестен водач при управление на неустановено моторно превозно средство при извършване на маневра „завой надясно" виновно нарушава правилата за движение по пътищата и блъска пресичащата пътното платно от ляво надясно по обозначена пешеходна пътека Д.В., непосредствено след което напуска мястото на произшествието без да уведоми органите на реда. В резултат на настъпилия инцидент пострадалата Д.В. получила сериозни травматични увреждания. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1407/23.07.2019 г. Било образувано досъдебно производство (ДП) № 428/03.10.2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, в хода на което извършителят на деянието не бил установен, поради което на 25.03.2020 г. наказателно производство било 1 спряно. От извършените медицински прегледи се установило, че в резултат на претърпяния инцидент, ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на горния край на тибията, на голям пищял (счупване на подбедрицата на десния долен крайник). Фрактурата е довела до ограничаване движенията на увредения долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Пострадалата е била хоспитализирана за периода от 24.07.2019 г. до 02.08.2020 г. На 30.07.2019 г. била извършена операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с остеосинтезен материал. Последвали домашно лечение с насочване към курс по рехабилитация.

Настъпилото пътнотранспортно произшествие оказало изключително негативен ефект върху ищцата както физически, така и психически. След настъпването на инцидента ищцата не е можела да се обслужва самостоятелно като имала постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяване на елементарни и ежедневни хигиенни и битови потребности. Изпитвала на чувства на непълноценност и зависимост от околните. В първия месец след инцидента изпитвала интензивни болки в областта на травмата. Не можела да се движи свободно и спокойно през дълъг период от време, което от своя страна е довело до ограничаване на социални й контакти, изолация и отчуждаване от околните. Това се отразило неблагоприятно и на психическото й здраве, имайки предвид възрастта на ищцата и обичайния интензитет на комуникация преди произшествието.

Всичко това се е отразило и на психическото й състояние. Започнала да страда от безсъние, да се буди от кошмари свързани с произшествия, да се притеснява и да изпитва непреодолим страх от движението по пътищата.

Описаните факти и обстоятелства довели до формирането на депресивни състояния на съзнанието на ищцата. В резултат на получената фрактура били налице и остатъчни последици, изразяващи се в болки при натоварване, при проявата на резки климатични промени, както и ограничен обем на движенията в областта на травмата.

Ищцата претърпяла и имуществени вреди с оглед направените разходи за оперативно лечение и болничен престой, възлизащи общо на 1 502,20 лв., от които 1 450,00 лева – заплатено медицинско изделие и 52,20 лева – заплатена потребителска такса.

С молба вх. № 24-01-243/08.06.2020 г. ищцата предявила претенция до Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, въз основа на която била образувана щета под № 20210131/08.06.2020 г. С Писмо изх. № 24-01-243/27.08.2020 г. Гаранционен фонд отказал изплащане на обезщетение. Тъй като моторното превозно средство, с което са причинени гореописаните вреди на ищцата не е идентифицирано към настоящия момент, на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, пр.

1 от КЗ предявява иска срещу Гаранционен фонд.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд е 2 депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация като възразява, че не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че вредите са причинени от "неидентифицирано моторно превозно средство" по смисъла на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Оспорва осъществяването на фактическия състав на риска "Гражданска отговорност", с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалия. Оспорва причинната връзка на претендираните увреждания и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.В.. Твърди че с поведението си на пешеходец ищцата е нарушила правилата за движение, като е пресичала пътното платно на необозначено за целта място – нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП, и на червен сигнал на светофарната уредба за нея.

Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа основателност и доказаност на иска в предявения размер като сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. Представя писмена защита.

Ответното дружество поддържа неоснователност на иска. Представя писмена защита, с която изразява становище за недоказаност на исковата претенция, евентуално, счита, че същата е завишена по размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отговорността на Гаранционен фонд (ГФ) по прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 519, ал. 1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на водача на моторно превозно средство, което е причинило увреждането и останало неидентифицирано. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Искът изцяло се оспорва по основание от ответника, което възлага в тежест на ищеца да установи пълно и главно всички факти и обстоятелства включени във фактическия състав на деликта.

По делото е прието като доказателство писмо до Гаранционен фонд 3 съдържащо застрахователна претенция от ищцата получено на дата 08.06.2020 г. Видно от приложеното писмо от 11.06.2020 г., ГФ допълнително е изискал копие от автотехническа експертиза, изготвена по досъдебното производство. С писмо от 27.08.2020 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение с мотива, че заявителят не е представил допълнително изисканата автотехническа експертиза.

За установяване на фактите, относими към механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причинната връзка с настъпилите вреди, към доказателствения материал по делото са приобщени Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 819р-16360 от 24.07.2019 г., заверени преписи на Журнал за прием на пациенти започнат в Спешен Център и на ИЗ № 1203/2019 г. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, преписка по ДП № 428/2019 г. по описа на ОД на МВР – Варна, комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.07.2019 г., около 21:20 ч. ищцата Д. Й. В. е постъпила в Спешния център на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, като в журнала е отбелязано, че е претърпяла ПТП като пешеходец и че е уведомен „КАТ“ (л. 117). Видно от лист за преглед на пациент в спешното отделение (л. 135), при първоначалния преглед е поставена диагноза contusio genus dex et hemarthrosis, т.е. контузия на коляното с хемартроза, което съответства на симптомите болка и подуване.

Посочено е още, че се наблюдава фрактура на тибията в горната част (obs. fractura condylus lateralis tibiae). Извършена е punctio evacuatio, т.е. изтегляне на 50 мл кръв и гипсова имобилизация за 10 дни. В съдебно заседание вещото лице д-р Д. пояснява, че при първоначалния рентген дежурният лекар е приел, че има контузия. Впоследствие, когато отокът се е увеличил и когато се е появила невъзможност за активни и пасивни движения с долния крайник, е установено, че има компресия на тибиалното плато. Според вещото лице, ако рентгенът се извърши под неправилна проекция, фрактурата може да не се визуализира.

По данни от анамнезата снета от пациентката, ищцата е била блъсната от МПС на пешеходна пътека, което е подтикнало медицинския персонал да подаде сигнал до пътната полиция. В резултат, на същата дата – 23.07.2019 г. местопроизшествието е посетено от дежурен полицай Пламен Василев, който е съставил приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В протокола са изложени обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, така както са били изложени от пострадалата и сътоветно документирани на място заедно със схема на ПТП.

Видно от материалите по досъдебното производство не са налице данни за очевидци на местопроизшествието. От показанията на пострадалата Д. Й.

В., дадени пред разследващите органи в качеството и́ на свидетел, които съдът цени като извънсъдебни признания на факти от страна на ищцата, се 4 установява, че водачът на автомобила е спрял и е отишъл при нея, предложил и́ е помощ, но тя е отказала, след което е напуснал местопроизшествието.

От комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява, че описаното травматично увреждане е резултат на директен удар с или върху твърд, тъп предмет в областта на десния долен крайник и не може да бъде получено при падане от собствен ръст. Експертизата приема, че описаните увреждания по Д.В. са в причинна връзка с констатирания механизъм на процесното събитие – по нейния десен долен крайник (от страната на завиващият автомобил) – от прекия контакт (сблъсъка) в нея на неизвестния лек автомобил, идващ от дясната и страна при „маневра завиване на дясно" и блъскане в нея.

В съдебно заседание вещите лица потвърждават, че описания в констативния протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП би довел именно до контузия на десния крак при съприкосновението на автомобила с пресичащата пешеходка. Според вещото лице Д., от техническа гледна точка при предполагаема скорост между 30 и 50 км/ч е възможно да се получи удар само в долната част на десния крак и никакви други наранявания да няма.

Това се получавало с предната част на автомобила и с крака, който е бил от страната на приближаващия автомобил – в случая десния крак. Вещото лице д-р Д., в съдебно заседание също потвърждава, че най-вероятно към момента на съприкосновение на пострадалата с вредоносния фактор, тя е бил в крачка и то с изнесен ляв крак напред, а десен крак назад, при което при удара от автомобила се засяга само десния долен крайник и се реализира това травматично увреждане.

Видно от материалите от досъдебното производство разследващите органи не са могли да установят очевидци на произшествието. Не са налични и видеозаписи от камерите на кръстовището, тъй като липсва изградена и въведена в експлоатация система за видеонаблюдение (л. 161-163). Вещото лице д-р Д., в съдебно заседание пояснява, че е възможно пострадалата да се прибере самостоятелно. При това положение липсват преки доказателства, които да установят твърдяния механизъм на ПТП.