Решение № 81 от 07.05.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Елин Пелин, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20251820200247 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, ул.

„*****“ **, срещу наказателно постановление № 25-0262-000114/ 23.04.2025 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което е наложено административно наказание: 1. глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 7 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Оспорва се, че е извършена неправилна маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка.

В съдебното заседание жалбоподателката А. Д. С. моли за отмяна на наказателното постановление.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 14.04.2025 г. свидетелите К. В. Н. и З. В. Д., служители на РУ Елин Пелин, били на дежурство по часови график от 07.00 часа до 19.00 часа със служебен автомобил с рег. № 1

*****.

На 14.04.2025 г. около 9.30 часа свидетелите К. В. Н. и З. В. Д. спрели автомобил, управляван от жалбоподателката А. Д. С..

Срещу жалбоподателката А. Д. С. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3946901 на 14.04.2025 г. от К. В. Н., младши автоконтрольор при РУ Елин Пелин, за това, че на 14.04.2025 г. около 09.30 часа по път I-6 км. 145.000 метра с посока на движение от гр. Бургас към гр. София управлявал лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ****, лична собственост, като предприема и извършва неправилна маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 извън населено място с непосредствена опасност за движението и превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 7 ЗДвП. Актът е подписан на 14.04.2025 г. от актосъставителя К. В. Н. и свидетеля установяване на нарушението З. В. Д. и предявен на жалбоподателката, като последната е вписал за възражения в него: „Оспорвам достоверността на твърденията на полицаите в присъствие на двама свидетели“.

Въз основа на АУАН на жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 25-0262000114/ 23.04.2025 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което е наложено административно наказание: 1. глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП;

2. глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 7 ЗДвП за това, че на 14.04.2025 г. около 09.30 часа по път I-6 км. 145.000 метра с посока на движение от гр. Бургас към гр. София управлявал лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ****, лична собственост, като предприема и извършва неправилна маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 извън населено място с непосредствена опасност за движението и превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, с което е извършил: 1.

При изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, опасност, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП 2. Водач, превозва пътник, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, с което виновно е нарушил чл. 183, ал.

1, т. 7 ЗДвП.

Със заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са определени полицейските органи, които да издават АУАН, вкл. младши автоконтрольор, а началниците на Началника на групи „Пътен контрол“ в РУ към ОДМВР София са определени да издават наказателни постановления за обслужващата територия.

Според справка от РУ Елин Пелин на 14.04.2025 г. служителят К. В. Н. е бил оборудван с персонална преносима камера, но файловете със записа се съхраняват за срок от 1 месец, съответно такива не могат да се предоставят.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства. Свидетелят К. В. Н. твърди, че със служебният автомобил се движили срещу 2 автомобила на жалбоподателката, след това обърнали посоката на движение на служебния автомобил и спрели другия автомобил след кръстовище. Свидетелят З. В. Д. твърди, че няма спомен къде са се намирали, дали техният автомобил е бил в движение или паркиран, както и къде се движила жалбоподателката. От показанията на свидетелите К. В. Н. и З. В.

Д. не може да направи категоричен извод за обстоятелствата относно спирането на автомобила на жалбоподателката и дали същата превозва пътник, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.08.2025 г. и е обжалвано на 12.08.2025 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото репресиране на извършителя на нарушението.

Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл. 42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него. Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е предвидено ограничение.

Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта.

В преценката си дали да издаде наказателно постановление административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и позицията, категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.

В съдебната фаза на производството показанията на единствения свидетел и тези на актосъставителя не са единни и безпротиворечиви, като не позволяват на съда да формира 3 категорични изводи по фактите, поради което нарушението на чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН би следвало да се третира като съществено.

Производството е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да - същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на нарушението.

Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка (чл. 6, т. 1 ЗДвП). Посочената като нарушена норма на чл. 6, т. 1 от ЗДП, съдържа общи правила за поведение и е препращаща, поради което нейното приложение налага да бъде посочена и конкретно нарушената от нарушителя норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според чл. 183, ал. 4, т. 7, т. 1 ЗДвП се наказва с глоба от 50 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. В случая не е описано кои пътник не е имал предпазен колан, къде се е намирал и дали МПС-то е било оборудвано с такива. В разпоредбата на пар. 6, т. 47 ЗДвП има определение какво е „Обезопасителен колан“, но специални изисквания или инструкция за това как се използва коланът няма.

Такава уредба е имало в Наредба № 90 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение закрепването на обезопасителните колани, която е отменена през 2015 г. В Наредба № 60/24.04.2009 г. за одобряване типа на нови МПС и техните ремаркета са посочени регулаторните актове за Европейската общност за одобряване на типа на превозните средства, произвеждани в неограничени серии ( Регламент /ЕО/ № 661/2009 г. и Правило № 14 на ИКЕ на ООН). Регламент /ЕО/ № 661/2009 г. въвежда изисквания за безопасност на МПС, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, като се позовава на Правила на ИКЕ – ООН /Международна конвенция за хармонизиране на техническите изисквания за превозните средства/. Правило № 14 касае обезопасителните колани /крепленията им/ и системи за закрепване за превозни средства от определени категории, както и конкретните изисквания за тяхната здравина при различни тестове.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, защото се съдържат и в самото наказателно 4 постановление.

Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0262-000114/ 23.04.2025 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

5