Протокол № 479 от 27.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 479 гр. Варна, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д. Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500122 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:48 часа се явиха:

Въззивникът Н. П., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. В. с пълномощно по делото.

Въззиваемият „ЕВРОНА“ АД, редовно и своевременно призован, представляват се от адвокат И. А. с пълномощно по делото.

Въззиваемият „УАЙЗ“ АД, редовно и своевременно призован, представляват се от адвокат И. А. с пълномощно по делото.

Въззиваемият „В124“ ЕООД, редовно и своевременно призован, представляват се от адвокат И. А. с пълномощно по делото.

Въззиваемият „ИНВЕСТЕК“ ООД, редовно и своевременно призован, представляват се от адвокат И. А. с пълномощно по делото.

Въззиваемият „П124“ ЕООД, редовно и своевременно призован, представляват се от адвокат И. А. с пълномощно по делото.

Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. А.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 562/31.01.2026 година, а именно:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94955/13.11.2025 г. на Н. П., гражданин на Израел, БУЛСТАТ 177352015 срещу Решение № 3721/22.10.2025 г. по гр. д. № 9604/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник срещу ответниците, настоящи въззиваеми: 1.

„Еврона“ АД, ЕИК 203334797; 2. „Уайз“ АД, ЕИК 204584316; 3. „В124“ ЕООД, ЕИК 207290451; 4. „Инвестек“ ООД, ЕИК 103776323 и 5. „П124“ ЕООД, ЕИК 206868945, първоначално обективно евентуално и субективно пасивно съединени положителни облигационни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че извършените от ответника „Еврона“ АД в полза на останалите четири ответни дружества непарични вноски, са нищожни, както следва:

-апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор ***, находящи се в **** и на апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор ***, находящи се ****, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „Уайз“ АД, ЕИК 204584316;

-апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор ***, находящи се в **** и на апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор ***, находящи се ****, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „В124“ ЕООД, ЕИК 207290451;

-апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор ***, находящи се в **** и на апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор 2

***, находящи се ****, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „Инвестек“ ООД, ЕИК 103776323 и апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор ***, находящи се в **** и на

-апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор ***, находящи се ****, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „П124“ ЕООД, ЕИК 206868945, заради това че противоречат на закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 33 от ЗС; евентуално го заобикалят – чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД вр. чл.

33 ЗС и чл. 69, ал. 2 от ЗН; евентуално противоречат на морала и добрите нрави – 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД; евентуално са абсолютно симулативни – чл.

26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД; евентуално са относително симулативни, прикриващи договори за покупко-продажба – чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение и уважаване на главния иск, евентуално – евентуалните искове. На първо място се излага, че некоректно първоинстанционното решение не отчита показанията на свидетеля А. И.-З., установяващи, че целта на осъществяването на апортите чрез заобикалянето на чл. 33, ал. 1 от ЗС, е да се постигне раздробяване на съсобствеността до степен, предотвратяваща извършването на делба посредством възлагането в дял на всеки от съсобствениците на реално определена част от имуществото.

Подчертава се, че обстоятелството, че свързани с ответника „Еврона“ АД са всички останали ответници, което сочи на тяхната недобросъвестност и знание, че придобиват право на собственост в обект, в който дял от собствеността притежава и ищецът. Излага се, че противно на приетото от първоинстанционния съд, апортните вноски прикриват покупко-продажбени сделки, заобикалящи чл. 33, ал. 1 от ЗС, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 от ЗС, като това се извлича от необсъдените от ВРС свидетелски показания на Т. Д. – юрисконсултът изготвил документите по апортите. Жалбоподателят счита, че в частта им относно твърдяната цел на апортните вноски, показанията на въпросния свидетел противоречат с данните по партидите на ответниците в ТРРЮЛНЦ, в 3 чийто капитал се апортират ид. ч. от собствеността върху имотите. Според жалбоподателя, противен извод не се налага и от представеното и взето предвид от ССчЕ споразумение от 01.06.2023 г., доколкото то не е подписано от К. П. и е представено единствено, за да обоснове извършвана от въпросните дружества дейност с придобитите с апортните вноски дялове от имотите и да опровергаят тезата за симулативност на апортите. Оспорва се съдържанието и действителността на споразумението. Поради необсъждането от ВРС на доказателствата за тези доводи жалбоподателят счита решението за необосновано. По отношение на отхвърления евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД жалбоподателят твърди, че противно на изложеното от ВРС, умишленото и безцелно раздробяване на съсобствеността на имота в дялове, правещи го реално неподеляем, съставлява нарушение на добрите нрави и апортните вноски са нищожни с оглед постигнатия краен резултат. Отбелязва се, че в атакуваното решение съдът не е анализирал факта, че само няколко дни след апортите са инициирани делбени производства, което е индиция относно целта на апортите, а именно заобикаляне на закона, като жалбоподателят счита и че тя противоречи на добрите нрави. Във връзка с отхвърлянето на втория евентуален иск с правна квалификация – чл. 26, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД, жалбоподателят изразява несъгласие със становището на районния съд, че не е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави, когато само мотивите за извършването на сделката противоречат на неписаните морални правила, което счита че е налице с оглед вече изложените в жалбата аргументи. Поддържа и че необсъдени от съда са и възраженията му относно несъстоятелността на аргументите на ответника относно мотивите за сделката, които твърди, че са били и опровергани от събрания доказателствен материал. Във връзка с отхвърлянето на евентуалния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за приемане за установено, че сделките са абсолютно, евентуално относително симулативни, жалбоподателят сочи, че обжалваният акт не отчита извършеният от него анализ на показанията на водения от ответниците свидетел Т. Д. и на свидетеля М. П., като се поставя акцент върху изложеното от П. относно неуспеха му да убеди жалбоподателя да продаде своя дял от съсобствеността на „Еврона“ АД, така че дружеството да стане единствен собственик на имотите. Излага се, че липсва еквивалентност между цената, по която са придобити имотите от „Еврона“ АД и тази по апортите. Обръща се внимание и че съдът не е обсъдил и отношенията между жалбоподателя и 4

„Еврона“ АД, по което дружеството е поискало да получи разрешение от съда да управлява двата имота, както и отправената към жалбоподателя закана, че вследствие претендирането на несъществуващи разходи, дружеството ще продаде дела му от съсобствеността по принудителен ред.

В депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор, въззиваемите страни излагат становище за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение. Позовавайки се на разпоредбите на ТЗ и заключението по ССчЕ оспорват твърдението на жалбоподателя, че апортните сделки са безвъзмездни. Касателно твърдяната абсолютна и относителна симулация на апортите излагат, че заключенията по ССчЕ и СОЕ установяват, че те са надлежно осчетоводени при ответните дружества, а получените от ползването им приходи са част от оборота им.

Възразяват, че едва във въззивната жалба, ищецът сочи, че апортите прикриват продажбени сделки с цел да може да бъде приложен чл. 33 от ЗС.

Излагат се аргументи свързани със съществото на апортните сделки и невъзможността за двустранна реституция по чл. 34 от ЗЗД, обуславяща липса на правен интерес от иска за прогласяване на апортите за симулативни. За ирелеватно за производството въззиваемите дружества считат твърдението, че единствено „Еврона“ АД има интерес да изкупи дела на жалбоподателя.

Излагат, че не е в компетентността на жалбоподателя да преценя дали и доколко единственият интерес на „Еврона“ АД е да попречи на жалбоподателя да придобие реален дял от съсобственото имущество, като поддържат, че е установена друга икономически обоснована цел на извършените апортирания.

Обръщат внимание, че макар първоинстанционният съд да обявява за безспорно знанието на всички лица, в които са апортирани ид. ч., че придобиват собственост в обект, ид. ч. от който принадлежи и на трето лице, то същото основателно е прието за ирелевантно. Твърдят, че апортите не противоречат на КРБ. Възразява се, че е немислимо да се твърди, че сключвани от юридически лица сделки противоречат на добрите нрави и морала. Излагат се доводи, че при абсолютна симулация следва да се посочи каква би била дисимулираната сделка, като след анализ на различни видове сделки, се твърди, че спрямо съответната сделка или липсва порок, или е икономически нецелесъобразна и юридически отежняваща. Оспорва се твърдението, че целта на „Еврона“ АД е раздробяване на имуществото, както и относимостта на относителната недействителност по чл. 76 от ЗН, доколкото 5 въпросната разпоредба е приложима единствено при съсобственост, възникнала от наследяване. Излага се, че дори увеличаването на броя на съсобствениците да води до затрудняване на подялбата, то не прави апортните вноски недействителни. Касателно оплакванията относно съдържанието на споразумението се възразява, че наемните правоотношения не засягат ид. ч. от съсобствеността, принадлежаща на въззивника, което изключва възможността му за оспорване действителността на споразумение, по което се явява трето лице.

Адв. В.: Поддържам така депозираната въззивната жалба. Запознати сме с доклада. Нямаме възражения по него.

Адв. А.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба. Нямам възражения по проектодоклада и членовете на състава.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото така, както е обективиран в Определение № 562 от 31.01.2026 година, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 562 от 31.01.2026 година.

Адв. В.: Няма да сочим други доказателства. Представям списъци с разноски по чл.80 от ГПК. Първият е за разноските пред първа инстанция и вторият е за разноските пред въззивната инстанция.

Адв. А.: Няма да соча други доказателствени. Нямам възражения по претендираните от въззивната страна разноски.