Решение № 3862 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3862 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100504239 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх.

№27651/15.02.2022 г. на Топлофикация“ ЕАД срещу решение № 496 от 26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 36919 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 128 състав, в частта, с която са отхвърлени частично претенции на ищеца-жалбоподател спрямо ответниците за признаване за установено, че му дължат суми за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г., а изцяло са отхвърлени претенции за дължимост на суми за такса за дялово разпределение.

Въззивникът поддържа, че неправилно е приложен институтът на давността по отношение претенцията за главница за доставена топлинна енергия. Посочва, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че е останала недоказана матералноправната легитимация на ищеца да претендира сумата за такса дялово разпределение.

В постъпили отговори на въззивната жалба от ответниците по същата последните я оспорват, поддържайки становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация София" ЕАД против Н. Ф. К., И. И. К. и А. И. К., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжниците заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 22666/2021 г. на СРС, 128 състав.

С решение № 496 от 26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 36919 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 128 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Н. Ф. К. дължи на „Топлофикация“ ЕАД следните суми: 969.59 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № 316471, находящ се на адрес: гр. София, общ.

*******, ж. к. „*******“, бл. *******, ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 129.54 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., като за разликата до пълните предявени размери за главницата до сумата 1184.08 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г., а за лихвата до сумата 183.35 лв. претенциите са отхвърлени. Признато е за установено и че И. И. К. и А. И. К. дължат на „Топлофикация“ ЕАД следните суми: от по 242.40 лв. представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № 316471, находящ се на адрес: гр. София, общ. *******, ж. к. „*******“, бл. *******, ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до окончателното плащане, както и по 32.38 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., като за разликата до пълните предявени размери за главницата до сумата 296.02 лв. и за периода 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г., а за лихвата до сумата 45.84 лв. претенциите са отхвърлени.

2

Със същото решение са отхвърлени: претенциите за главница за такса дялово разпределение в общ размер от 63.42 лв. за периода 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 11.99 лв. – мораторна лихва върху главницата за такса дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 06.04.2021 г.

Срещу решението в частта, с която исковете за главница за доставена топлинна енергия и такса дялово разпределение, предявени срещу ответниците, са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че е приложен неправилно институтът на давността.

В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на ответниците за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност.

/ в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща задълженията за топлинна енергия в 45 -дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят. В този смисъл съдът приема, че давността за всяко вземане на продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, започва да тече 45 дни след периода на извършване на доставката, а не от датата на издаване на общата фактура, каквито са възраженията на жалбоподателя.

Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в случая от 21.04.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 21.04.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са вземанията за главница по всички фактури до месец февруари 2018 г. включително. Вземането по фактурата за месец март 2018 г. е станало изискуемо от 16.05.2018 г. г. и не е погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че 3 първоинстанционният съд правилно е приложил институтът на давността в настоящия казус. Ето защо в тази част решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.

Основателно обаче се явява възражението на въззивника, че същият е материалноправно легитимиран да претендира сумата за услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 22 на приложимите ОУ „Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец“. В този смисъл е налице основание да се приеме извод, че сумата за дялово разпределение се дължи именно на ищеца по настоящото дело. Възражение по отношение на възприетите квоти и размер на претендираната такса няма, поради което следва да се приеме, че Н. К. дължи на ищеца сумата от 42.28 лв. /4/6/, а И. и А. К.и- по 10.57 лв. /1/6/ такса дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете, за първоинстанционното производство, включително заповедното такова, като Н. К. следва да заплати още 15.90 лв., а А. и И. К.и по още 3.98 лв.

Следва да се намалят присъдените на ответниците разноски до размера от 19.49 лв. за първоинстанционното производство, включително заповедното такова.

За въззивното производство в полза въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 57.63 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , от които А. и И. К.и дължат по 9.61 лв., а Н. К. 38.42 лв.

В полза на процесуалния представител на въззиваемата Н. К. се дължат 167.06 лв., а в полза на И. и А. К.и- по 83.53 лв. за адвокатско възнаграждение, при съобразяване направеното от насрещната страна своевременно възражение за прекомерност.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ решение № 496 от 26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 36919 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която e отхвърлена предявената от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Н. Ф. К., ЕГН **********, И. И.

К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН **********, претенция за главница за такса дялово разпределение в общ размер от 63.42 лв. за периода 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 21.04.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските, в която „Топлофикация София“ ЕИК *******, е осъдена да заплати на Н. Ф. К., ЕГН ********** И. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН ********** сумата над 19.49 лв. до присъдения размер от 22.47 лв. спрямо всеки, разноски за първоинстанционното производство, включително заповедното такова, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, против Н. Ф. К. , ЕГН **********, иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , че Н. Ф. К. , ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, сумата от 42.28 лв. – главница за такса дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до окончателното плащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, против И. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , че И. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН ********** дължат на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, сумата от по 10.57 лв. – главница за такса дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 496 от 26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 36919 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Н. Ф. К., ЕГН **********, И. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за главница за доставена топлинна енергия за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 296.02 лв. по отношение И. К. и А. К., а до пълния предявен размер от 1184.08 лв. спрямо Н. К., както и за периода 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г.

ОСЪЖДА Н. Ф. К., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 38.42 лв. разноски за въззивното производство и още 15.90 лв. за първоинстанционното производство, включително заповедното такова.

ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН ********** да заплатят 5 на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от по 9.61 лв. всеки, разноски за въззивното производство и още по 3.98 лв. за първоинстанционното производство, включително заповедното такова.