Решение № 3045 от 17.07.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5451/2019
- Вид
- Решение № 3045
- Подписан
- 17.07.2019
- В сила
- 27.11.2019
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЧАВДАРОВА КАЦАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, 10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№
3045
17.07.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на единадесети юли 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5451 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение 1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът С.М.Б., ЕГН **********,***, твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от С.Н., И.Г., О.Л.и Я.Ч., в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ищецът получил в заем 500 лева. Била договорена и възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната.
Към договора било сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в следното: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставянето на т.нар. „допълнителни услуги" следвало да бъде допълнително заплатена сума.
Заявява, че договор за потребителски кредит № ******* е недействителен.
В нарушение чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то практически не е изпълнено изискването на коментираната разпоредба, да бъде посочен размерът на лихвата по договора и начинът на нейното прилагане. Затова и с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК.
В договора не фигурира информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Липсата на тази информация съгласно чл.22 ЗПК е санкционирано с недействителността му.
Договорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредита, а за обезпечени - двукратния размер. В конкретния случай, възнаградителната лихва надвишава три пъти законната.
Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на материалния закон и на разпоредбата начл.21,ал.1 ЗПК.
Възнаграждението не се дължи на основание чл.10а ЗПК. Касае се за „услуги", които са свързани с усвояване и управление на кредита. Усвояването е действие по договаряне и получаване на парични средства, а по управление - действия, свързани с изплащането на вече формираното задължения. От този вид са договорените в споразумението услуги. След като законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението за т.нар. „допълнителни услуги" не се дължи. Не се дължи и на основание чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размера и действието за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Петте услуги в договора не са отграничени, като размер за всяка една и от тях и като действие.
Начисляването на възнаграждението за т.нар. „Пакет допълнителни услуги" по своето същество представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита". Те са детайлно регламентирани в § 1, т. 1 ДР на ЗПК и включват освен всички такси, комисионни и др.под, но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК допълва, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи, възнаграждението за т.нар. „пакет за допълнителни услуги", прикрива разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпорежда, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, са нищожни. В случая това е налице.
Заявява, че от изложеното до тук се установява, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги са нищожни на две групи основания - поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.
Предявява два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по двете клаузи - за лихвата и за възнаграждение. Претенцията обаче обхваща недължимо платени суми по двете клаузи, които постъпили в патримониума на ответника, след като главницата (заемната сума) от 500 лева била покрита. Посочва в петитума на исковата молба размерът на двете претенции, като с поисканите доказателства заявява, че ще установи точният им размер.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка ***************************************.
По повод на изложеното, моли съда да постанови решение, с което:
1.Осъди
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С.М.Б., ЕГН **********,***, сумата от 108,74 лева, платена при липса на основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
2.Осъди
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ' ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България " № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С.М.Б., ЕГН **********,***, сумата от 550,40 лева, платена при липса на основание по клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира направените разноски.
Ангажирани са доказателства.
В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен.
Признава, че с ищеца С.М.Б. има сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № ******* от **** г., при следните параметри: размер на кредита - 500 лева, срок на кредита 11 месеца, размер на месечната вноска по кредита 55.34 лева, годишен лихвен процент 41.17%, годишен процент на разходите 49.91%, дата на погасяване - 25-ти ден от месеца, дължима сума по кредита - 608.74 лева.
При попълване на искането за отпускане на потребителски кредит, ищецът е заявил, че желае да се възползва от възможността за закупуване на пакет от допълнителни услуги (раздел IV „Допълнителни възможности за клиента", страница 2 от искане за отпускане на потребителски кредит). Впоследствие, към предоставения му стандартен европейски формуляр, на същия е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, съдържаща информация, касаеща услугите, включени в пакета, в случай че ищецът пожелае да се възползва от него - размер на възнаграждението, дължимо при закупен пакет, размер на месечната вноска при закупен пакет, размер на общата дължима вноска по кредита и др.
Видно от предоставеното към настоящия отговор копие на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същият е пожелал неговото закупуване и е сключил, освен договора за потребителски кредит, и процесното споразумение, като възнаграждението по него възлиза на 550.44 лева, а дължимата сума е разсрочена във времето за улеснение на клиента, за срока на договора за кредит, като размерът на месечната вноска по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на 50.04 лева месечно. Така общата месечна сума, която ищецът се е съгласил да плаща, обективирана и в предоставения му погасителен план, възлиза на 105.38 лева, а общото задължение по договора и споразумението е в размер на 1159.18 лева. Ищецът е заплащал кредита със забава още от първата вноска, видно от представеното в настоящия отговор извлечение по сметка, като просрочието е достигало до 131 дни, след което е направил и предсрочно погасяване на кредита.
В рамките на срока на договора за кредит, ищецът се възползвал от няколко от услугите, включени в пакета. Така, на първо място същият се е възползвал от услугата приоритетно разглеждане и отпускане на кредита - на **** г. ищецът е попълнил искането за предоставяне на потребителски кредит, а в рамките на същия работен ден искането е одобрено, договорът е сключен и поисканата сума е преведена по банковата сметка, посочена в договора.
В депозираната искова молба неоснователно се твърди, че клаузата на раздел VI „Параметри" от сключения от ищеца договор за потребителски кредит № ******* е нищожна поради това, че възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави, тъй като размерът й надвишавал повече от три пъти законната лихва
На първо място, преценката дали определена клауза или договор противоречи или не на добрите нрави следва да се направи съобразявайки съдържанието на понятието "добри нрави". То следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но които, обаче, поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон. Неведнъж ВКС е имал възможност да се произнесе относно съдържанието на понятието "добри нрави". Съгласно мотивите на Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., 1г. о., ГК, това съдържание следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон. Не е вярно, че към датата на сключване на договора за кредит липсвали императивни разпоредби в закона по отношение размера на възнаградителната лихва, за да е оправдано търсене на съответствие на нейния размер с добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор е налице промяна в законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит, която следва да бъде отчетена. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., е въведен максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е около 50%. Видно от приложения към исковата молба договор, определеният в раздел VI „Параметри" от същия годишен процент на разходите не надвишава императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този максимален процент на ГПР предполага лихвен процент от максимален размер също 50%, който надвишава размера на законната лихва, който се твърди, че е определен като максимален размер от добрите нрави в обществото. Да се приеме, че законодателно се налага максимален лихвен процент в противоречие на добрите нрави е абсурдно. Не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. От това следва логичният извод, че добрите нрави при лихвените равнища на небанковото финансово кредитиране не следва да е размерът на законната лихва, двукратния или трикратния размер на същата. Подобни доводи не кореспондират с промяната в законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит, тъй като, най-малкото, тези решения са били постановявани преди същата да е била влязла в сила и съответно не е съобразена в техните мотиви. Съобразяването с твърдения, игнориращи законодателните промени от 2014 г., би довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички договори, сключвани от небанкови финансови институции, както и до несъответствие със законодателните изменения от юли 2014 г. Би довело до сключването на договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което е своеобразен правен абсурд.
Разпечатката съдържа 42 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b026785f-2357-42cf-ae8b-a1c4f229b174