Решение № 942 от 27.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000503183 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 264418 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д. № 8661/2019 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И. И. П., ЕГН **********:

- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК и престъление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 НК, по което е оправдан присъда от 18.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 13731/2009 г. от Софийски районен съд, влязла в сила на 01.07.2014 г. , ведно със законната лихва, считано от 29.06.2019 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева;

- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8 524.47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 28 000 лева, за периода от 28.06.2016 г. – 28.06.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 646.66 лева, както и за периода от 02.07.2014 г. до 27.06.2016 г.;

1

- на основание чл. 10, ал. 3, пр. 1 о т ЗОДОВ, деловодни разноски, в размер на сумата от 10 /десет/ лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца И. И. П., ЕГН **********:

- в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /28 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева,

- в частта, в която предявеният акцесорен иск, имащ за предмет присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата е отхвърлен, за разликата над уважения /8 524.47 лв./ до пълния предявен размер от 50 646.66 лева и за периода от 01.07.2014 г. до 28.06.2019 г.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение за двете престъпления, за които е оправдан.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и ввместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения главен иск от 100 000 лева, както и да се присъди съответното на тази главница обезщетение за забава, в размер на сумата от 50 646.66 лева, за периода от 01.07.2014 г. до 28.06.2019 г.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди и присъждане на законната лихва.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

2

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – И. И. П., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че:

- на 17.07.1997 г. е бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 321/1997 г. поописа на ІІ – ра РСлС - София за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК;

- била му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от шест месеца;

- внесен е обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № 403/2006 г. по описа на Софийски районен съд, като след провеждането на 12 открити съдебни заседания е постановена присъда, скоято е признат за виновен и му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“, за срок от 6 години;

- присъда е била обжалвана и отменена, като наказателното производство е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения;

- повторно е внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 13731/2009 г. по описа на Софийски районен съд, който с присъда от 18.10.2011 г. го е признал за невиновен и оправдала по двете обвинения;

- присъдата е била протестирана и с решение № 805 от 01.07.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1078/2014 г. от Софийски градски съд е 3 потвърдена в частта, в която той е оправдан;

- наказателно производство е продължило 17 години, което е повлияло негативно на неговото физическо и психичско здраве; уронило е неговото добро име в обществено; повлияло е негативно на гражданския му брак, който бил прекратен с развод;

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда 28.06.2019 г., както и обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 01.07.2014 г. до 27.06.2019 г., в размер на сумата от 50 646.60 лева.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 160/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.

При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи значение при определяне на неговия размер.

Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск за заплащане на законната лхива, за периода от 01.07.2014 г. до 28.06.2019 г.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че и щецът на 17.07.1997 г. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по сл.д.

№ 321/1997 г. по описа на ІІ – ра РСлС - София за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, 4 ал. 1от НК и за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.

20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Била е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ само за срок от шест месеца, след което е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция, в размер на сумата от 200 лева, а считано от 18.10.2011 г. е бил с мярка за неотклонение „подписка“.

Прокуратурата е внесла обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № 2129/1999 г. по описа на Софийски районен съд, което е било прекратено и върнато в досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Повторно е внесен обвинителен акт, с който ищецът е бил обвинен в това, че в нощта на 13 срещу 14.05.1997 г. в гр. София, в квартал „Орландовци”, в общежитие на завод „СТИНД”, в периода от от 22.00 часа до 03.00 часа:

- в съучастие като съизвършител с още четирима обвиняеми се е съвкупил с лице от женски пол, което е било малолетно, като го принудил за това със сила и заплашване - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1, т. 2 НК;

- на посоченото място и време, в съучастие като съизвършител с още четирима обвиняеми е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на същото малолетно лице, като блудството е извършено с употреба на сила и заплашване от две и повече лица - престъпление чл. 149, ал. 4, т. 1 във вр. ал. 2 от НК.

Образувано е н.о.х.д. № 403/2006 г. по описа на Cофийски районен съд, което с разпореждане на съдия - докладчик от 07.02.2006 г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

5

Внесен е за трети път обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 3832/2006г. по описа на Софийски районен съд, по което на 17.04.2008 г. е постановена присъда, с която ищецът е бил признат за виновен по двете обвинения, за което му е наложено по реда на чл. 24 от НК общо наказание от шест години лишаване от свобода npи първоначален общ режим на изпълнение.

С решение от 23.10.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1741/2008 г. от Софийски градски съд е отменил изцяло осъдителната присъда и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Внесен е нов обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 13731/2009 г. по описа на СРС, който с присъда от 18.10.2011 г. е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатите две обвинения.

Другите четирима подсъдими, които на проведените очни ставки в досъдебното производство са посочили ищеца като извършител са били признати за виновни и са им наложени наказания.

С решение от 01.07.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1078/ 2014 г. от Софийски градски съд е потвърдена първонстанционната присъда в частта, в която ищецът е бил оправдан.

Въззивният съд е оправдал един от другите четирима и потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда в останалата част.

Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило от 17.07.1997 г. до 01.07.2014 г.