Решение № 8607 от 19.12.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 19 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Катерина Енчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 4990 описа за 2013 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове по реда на чл.284 ал.3 т.1 от КЗ (отм).

Ищците О.А.М. и С.А.С. твърдят, че на

11/5/2009 год. в гр.В., Р.П., настъпило пътно-транспортно произшествие между неизвестно МПС и пешеходеца Б.О.А. – техен син. В резултат от произшествието, пешеходецът получил множество травматични увреждания и въпреки проведеното лечение и положените усилия, починал на 8/7/2009 год. Смъртта на сина им причинила болки и страдания на ищците. Те търпели изключително тежко загубата, осъзнавА. факта, че са лишени завинаги от пълноценно и щастливо семейство и че болките и страданията им, дори и да намалеят с времето, няма да изчезнат никога и ще ги съпътстват до края на живота им. Ищците страдА. от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, главоболие и тревожност; те се затворили и отчуждили, избягвА. срещи с други лица, както и стремеж към отрицателни емоции. В хода на разследването в Р.П. не могли да бъдат открити МПС, причинило произшествието и виновния водач. Ето защо, ищците предявяват иск за обезщетяване на настъпилите за тях вреди към ответника, в качеството му на Компенсационен орган за обезщетяване на вреди, настъпили в държава-членка на ЕС, като молят ответникът да им изплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им, в размер на по 200 000 лева за всеки от тях. Претендират законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът Сдружение Н.Б.на Б.А.З.(НББАЗ) оспорва предявените искове. Счита, че не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като автобусът, причинил произшествието е известен и има сключена застраховка Гражданска отговорност с полско застрахователно дружество. Ето защо ищците е следвало да отправят претенцията си към това застрахователно дружество или към неговия представител в България. Ответникът оспорва ищците и пострадА.я да са лица, пребиваващи в България към момента на настъпване на произшествието.

Оспорва водачът на автобуса да има вина за причиняване на произшествието.

Изключителната вина за това се носела от пострадА.я, който изтичал непосредствено пред автобуса и ударът станал неизбежен. В подобна хипотеза, според полското право, което следвало да бъде приложено по случая, водачът на автобуса не носел отговорност за настъпилите вреди, тъй като приносът на пострадА.я бил по-висок. Ответникът оспорва телесните увреждания на пострадА.я да са последица от произшествието. Оспорва ищците да са претърпели посочените неимуществени вреди, а търсеното обезщетение намира за завишено, с оглед приложимия полски закон. Ответникът се позовава на изтекла погасителна давност по полския закон за предявяване на претенцията. Уредената в полското законодателство давност била 3 години от датата, на която увредените лица са разбрА. за увреждането или извършителят им е станал известен. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Съдът установи от фактическа страна следното:

На 10/5/2009 год. около 23:40 часа, в гр.В., на ул.“Гроховска“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което автобус Йелч, с рег. № WМ 73313, управляван от Р.В.блъснал Б.О.А., след което се ударил в дърво. Малко след произшествието, мястото е било посетено от инспектор Б., който установил обстоятелствата около настъпване на произшествието, констатирал, че пътната настилка е суха, има паднал пътен знак, работеща светофарна уредба, констатирал също, че разрешената скорост за управление на МПС е 60 км/час. В издадената служебна бележка с дата 11/5/2009 год. са отбелязани личните данни на шофьора на автобуса и данни за застрахователната полица – Потвърждение ZRC 01160700 на Държавен застрахователен институт (PZU). При огледа на произшествието, инспекторът е направил и приложил скица. Направен е и оглед на автобуса, по който са констатирани повреди – подробно описани и е иззето устройството, регистриращо движението на автобуса. При направения оглед на мястото на произшествието е констатирано, че мястото на автобуса не е било променено след настъпване на произшествието; описанието на мястото е както следва: права отсечка, равна територия, сух, чист и гладък асфалт, работещо осветление, нА.чие на банкет в добро състояние, работеща светофарна уредба, описани са счупени части от автобуса.

С Постановление от 9/12/2009 год. на прокурор от Районна прокуратура В., е прекратено следствието относно пътно-транспортно произшествие от 10/5/2009 год., настъпило в гр.В., ул.“Гроховска“, при което автобус с рег. № ******е ударил А.Б.О. и вследствие на удара, пострадА.ят е починал. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че произшествието е причинено по непредпазливост от пешеходеца А.Б.О., който прескочил бариера, ограждаща улицата и пресякъл лентата за движение пред автобуса, който се движел на разрешителен зелен сигнал на светофар. Към момента на произшествието в кръвта на Б.О. е имало концентрация на алкохол от 2.23%.

На 11/5/2009 год. Б.О.А.е постъпил за лечение във

Военен медицински институт в гр.В.. Поставена му била диагноза многоорганна травма, настъпила от сблъсък с автобус, множествени фрактури в основата на черепа, множество фрактури на ребрата, пневмоторакс, фрактури на напречните израстъци на гръбначните прешлени, посттравматична руптура на десния дял на черния дроб, фрактура на латералния масив на кръстната кост, фрактура на горно и долно рамо на дясната пубисна кост, хеморагичен шок, недостатъчност на кръвообращението и дихателна недостатъчност, емпием на белите дробове. ПострадА.ят останал за лечение в болницата до 8/7/2009 год., когато е починал. От издадена на 11/5/2009 год. служебна бележка от младши аспирант в VІІ РПУ-В., се установява, че състоянието на българския гражданин, пострадал при ПТП е тежко, а състоянието на лицето, участвало в сбиването с българския гражданин – К.Ц., е добро.

Б.О.А., роден на 7/6/1988 год. в гр.Добрич, България, е починал на 8/7/2009 год. в гр.В., за което е съставен смъртен акт.

За настъпилата смърт на Б.А., Военномедицинската академия в гр.В.е уведомила Районната прокуратура в същия град, с уведомление от 9/7/2009 год.

От направената аутопсия на тялото на починА.я, се установило, че причина за смъртта са уврежданията на много органи с развити инфекции и нарастваща сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. От доклада при аутопсията, става ясно, че уврежданията на пострадА.я могат да възникнат в резултат от пътно-транспортно произшествие. Заключенията, направени при аутопсията са потвърдени от взетите проби от органи при извършването й, отразени в протокол за резултат от хистопатологично изследване от 5/11/2009 год.

Посолството на Р.Б.в Р.П. е позволило тленните останки на починА.я на 8/7/2009 год. в Полша български гражданин Б.О.А. да бъдат извозени от Полша до България, съгласно удостоверение от 16/7/2009 год.

Съгласно данните в Информационния център на

Гаранционния фонд, представител за уреждане на претенциите към полско застрахователно дружество PZU S.A. в България е ЗД Е.АД.

По делото са представени удостоверения за вписан постоянен и настоящ адрес на двамата ищци в гр.Добрич, Република България.

Ищците са родители на починА.я на 8/7/2009 год. Б.О.А..

Вещото лице по назначената медицинска експертиза дава заключение, че смъртта на Б.О. е настъпило от тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и травма на гръбначния стълб.

Получените увреждания били крайно тежки и последица от претърпяното произшествие.

Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение, че скоростта на автобуса преди настъпване на произшествието е била от порядъка на 70 км/час. ПострадА.ят прескочил метална ограда и с тичане предприел пресичане на пътното платно.

Тогава последвал челен удар с предната дясна зона на автобуса. Водачът на автобуса предприел аварийно спиране и се насочил на дясно, преодолял десния бордюр и се ударил в дърво и спрял. Мястото на удара било на 2 метра преди пешеходна пътека и на 2 – 2.2- метра в ляво от десния бордюр по посоката на движение на автобуса. Вещото лице изчислява скоростта на автобуса преди ефективното му спиране и към момента на удара с пешеходеца, на около 70 км/час.

При тази скорост опасната зона за спиране на автобуса е 69 метра, а при скорост от 60 км/час опасната зона за спиране на автобуса е 54-55 метра. В момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно, автобусът отстоял на 46 метра от конфликтната точка. При това положение, според вещото лице, ударът бил непредотвратим за водача на автобуса. Вещото лице изчислява, че ударът би бил предотвратим за водача на автобуса, ако той се е движил със скорост от 52 км/час.

Вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза дава заключение, че автобусът се е намирал на 14.5 метра от мястото на удара, поради което и не могъл да предотврати произшествието. За предотвратяване на произшествието, автобусът е трябвало да се движи със скорост от 22 км/час.

Свидетелят С.А.С.– зет на ищците, дава следните показания: синът на ищците Б., работел в Полша за 2-3 седмици, максимум за един месец, след което се връщал и после отивал пак. Около 3-4 години той живеел в Полша, връщал се за месец два в България и заминавал пак. Според свидетеля, в Полша, Б.имал постоянна работа и квартира; имал адрес, на който живеел. В България той живеел в едно домакинство с родителите си. Б.се разбирал много добре с родителите си, били добро семейство, нямало караници. Родителите на Б.понесли тежко смъртта му – майка му се разболяла от диабет и високо кръвно. Сега те споменавА. често сина си, организирА. помени всяка година.

Свидетелят Р.В.дава следните показания: той участвал в пътно-транспортното произшествие, в качеството си на шофьор на автобуса.

Произшествието настъпило при връщането му в базата на градските автобуси.

Свидетелят пътувал, съгласно разпоредбите за пътно движение, когато пострадА.ят пробягал през преградите и се залепил централно и в ляво от шофьора. Свидетелят натиснал спирачките и свърнал надясно, след което нямал спомени. Свестил се, когато дървото вече било съборено и дошли хора, за да му помогнат. Свидетелят пътувал по ул.“Гроховска“ покрай спирка Блиска, със скорост от около 50 км/час, тъй като в двигателя имало ограничители на скоростта – намордници, които отрязвА. помпата за горивото. Той се движил в дясното платно за движение. Пешеходецът прескочил огражденията, минал през трамвайните релси и за много кратко време се залепил в предната част на автобуса, той не ходел, а тичал. На мястото нямало пешеходна пътека, а трамвайно заграждение, което пострадА.ят прескочил, това било в ляво от шофьора. Свидетелят опитал да спре, след което загубил съзнание. Произшествието настъпило късно през нощта, видимостта била добра, пътят бил сух. Пешеходецът се появил рязко, неочаквано. Когато приближавал свидетелят видял група хора на трамвайната спирка и в следващия момент, пострадА.ят бил на предното му стъкло. На мястото на удара нямало кръстовище, пътят бил прав.

Свидетелят Ш.А.дава следните показания: той помнел произшествието, както и автобусът и пострадА.я.

Свидетелят пътувал в същата посока, като автобуса. В един момент видял как автобусът започнал да завива надясно, а иззад него изпаднал човек, блъснат от автобуса. Видимостта и климатичните условия били нормални, мястото било осветено. Самият свидетел пътувал със скорост от 50 км/час, с толкова карал и автобусът. Според свидетеля, пострадА.ят пробягал през пътното платно на твърде близко разстояние от автобуса.

Горното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на автотехническата и медицинската експертизи, приети от съда.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна: