Решение № 8104 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8104 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152313 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “ДЗИ - ОЗ” ЕАД, чрез адв. Г. С. Я., срещу “ЗК У-А” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 2 229,46 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 12.05.2025 г. В гр. Габрово, на ул. “Софроний Врачански” водач на л.а. с марка “Хюндай”, модел “И20”, с рег. № ЕВ2828ВР, застрахован при ищеца, за да избегне удар с друг л.а. с марка “Тойота”, модел “Аиго”, с рег. № ЕВ**ВК, се отклонява от пътя и се удря с метални колчета, при което са нанесени материални щети върху застрахования автомобил. Твърди се, че причината за ПТП е маневра за потегляне на л.а. с марка “Тойота”, при която същият не е пропуснал преминаващия л.а. с марка “Хюндай”, макар последният да се е движил с предимство. Твърди се, че ПТП е реализирано в срока на валидност на застраховка “Каско” на л.а. с марка “Хюндай”.

Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на ищеца, за което било издадено възлагателно писмо. Стойността на ремонта била 2 229,46 лева и същата сума била изплатена на автосервиза.

Ищецът твърди, че към датата на настъпване на ПТП, водачът на л.а. с марка “Тойота” е имал сключена с ответ-а застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Ищецът сочи, че с изплащането на застрахователното обезщетение на основание чл.

411 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховката 1

“Гражданска отговорност” на причинителя на вредата. Ищецът предявил претенцията си към ответ-а за сумата от 2 229,46 лева с електронно писмо от 16.06.2025 г., като ответ-ът отказал да заплати сумата и до настоящия момент не е заплатил.

Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, сред които на основание чл. 190 ГПК ответ-ът да бъде задължен да представи заверено копие от застрахователна полица на причинителя на вредата, назначаване на съдебно-автотехническа и икономическа експертизи, допускане на свидетел при режим на призоваване - водач на увреденото МПС.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответ-а “ЗК У-А” АД чрез адв. Г. Г. П., с който искът се оспорва като неоснователен.

Ответ-ът оспорва механизма на ПТП и вината на водача, застрахован при него.

Посочва, че съставеният ДКП не е се ползва с материална доказателствена сила и от него не може да се определи точният механизъм на настъпване на ПТП. Ответ-ът сочи, че доколкото водачът на л.а. с марка “Хюндай” се е отклонил, за да предотврати сблъсък и сам се е ударил в колчета, то той сам е причинил вредите върху автомобила си. Сочи още, че ударът би бил предотвратим, ако л.а. с марка “Хюндай” се беше движил със съобразена скорост, при което би могъл да спре, вместо да се отклони. Ответ-ът смята, че извършеното от водачът на л.а. с марка “Хюндай” е спасителна маневра, поради което той носи отговорност за настъпилите вреди. Посочва, че при спазване на правилата за движение и чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът следва да се движи със скорост, която да му позволи по всяко време да намали или спре, за да предотврати произшествие.

В условията на евентуалност ответ-ът прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД, като посочва, че поведението на застрахования при ищцовото дружество водач е в причинна връзка с реализираното ПТП, поради което обезщетението следва да се намали.

Ответ-ът оспорва размера на вредите, като твърди, че определеното застрахователно обезщетение е прекомерно спрямо действителната пазарна стойност на вредите и на увредения автомобил.

Ответ-ът не оспорва съществуването на валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите между него и причинителя на вредата. Не се оспорва и заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 2 229,46 лева от ищеца.

Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Не възразява срещу допускането на съдебно-автотехническа експертиза и посочва въпроси към нея. Не възразява срещу допускането на поискания от ищеца свидетел. Прави искане за допускане до разпит на другия водач в процесното ПТП.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.05.2025 г. в гр. Габрово, на ул. „Софроний Врачански“, е реализирано ПТП с участници лек автомобил марка „Хюндай“, модел „i20“, с рег. № ЕВ2828ВР, и лек автомобил 2 марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ЕВ**ВК. От представената по делото застрахователна полица се установява, че към момента на ПТП л. а. марка „Хюндай“ имал валидна имуществена застраховка “Каско” при ищеца.

По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице е приело, че процесното ПТП е реализирано вследствие на предприета от водача на лек автомобил марка „Тойота“ маневра за потегляне и отклонение надясно, при което е пресякъл траекторията на движение на движещия се с предимство лек автомобил марка „Хюндай“, който преминавал отдясно. За да предотврати удар между автомобилите, водачът на лек автомобил марка „Хюндай“ е предприел спасителна маневра, отклонил се надясно и се ударил в колчета, ограничаващи пътното платно.

Вследствие на реализираното ПТП са нанесени материални щети на лек автомобил марка „Хюндай“. Това се потвърждава от представен по делото опис по образуваната щета 44010712515037/15.05.2025 г. при ищеца с калкулация на вредите в размер на 2 229,46 лева, както и от фактура, издадена от извършилия ремонта автосервиз. Видно от представеното възлагателно писмо, ремонтът на увредения автомобил е възложен на автосервиз “Венци Габрово” ЕООД.

Ищецът е заплатил обезщетение в размер на 2 229,46 лева, видно от представени по делото писмени документи.

Установено е, че към момента на реализиране на ПТП водачът на другия автомобил „Тойота“, участвал в процесното ПТП, е имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответ-а.

Видно от представени по делото доказателства, ищецът е отправил претенцията си към ответ-а за заплащане на заплатеното обезщетение, като последният е отказал на основание липса на виновно поведение от страна на застрахования при него водач.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За въз-ване на регресното вземане следва да се установи, че между ищеца и собстве-а на увреденото МПС е бил сключен валиден договор за имуществено застраховане, действащ към датата на процесното ПТП, както и че в рамките на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, причинено от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответ-а. Необходимо е също да се установи, че събитието попада в покрития от ответ-а риск и че ищецът, в изпълнение на договорното си задължение, е изплатил на застрахования обезщетение в размер на действително претърпените вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

3

В тежест на ищеца е също така да установи при условията на пълно и главно доказване, включително и отговорността на прекия причинител на процесното ПТП, като бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, както и размерът на причинените вреди.

Не се спори по делото, че между ищеца и собстве-а на увреденото МПС е съществувал валиден договор за имуществена застраховка „Каско“, действащ към датата на процесното ПТП, както и че към същата дата е била в сила застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС на водача, причинил ПТП, сключена с ответ-а. Безспорно е още, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 2 229,46 лева по щета 44010712515037/15.05.2025 г.

Видно от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи извод, че ПТП е настъпило вследствие от поведението на водача на л. а.

„Тойота“, който при тръгване от спряло състояние се е включил в движението, без да се съобрази с останалите участници в движението, вследствие на което и с цел да бъде избегнат удар между тях, водачът на движещия се по улицата автомобил предприел “спасителна” маневра, при която се отклонил вдясно от пътното платно и се ударил в препятствия, от което последвали увреждания по автомобила. Според чл. 5, ал. 1 ЗДвП всеки участ- в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението. Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

С оглед изложеното, съдът счита, че при предприемане на маневрата за включване в движението по улицата водачът на л. а. „Тойота“ не е съобразил поведението си с движещите се автомобили по улицата, което негово противоправно поведение е обусловило предприемането на маневрата завиване надясно от страна на другия водач, движещ се правомерно, който не е бил в състояние да избегне удара по друг начин, т.е. бил е принуден да измени посоката си на движение, за да избегне удара с другото МПС, и това е довело до удара в странични колчета. Тази маневра представлява т.нар. “спасителна маневра” по смисъла на ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС, тъй като опасността е въз-нала внезапно вследствие на неправомерно поведение на друг участ- и е била непредотвратима чрез начините по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Спасителната маневра е правомерна, когато се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 НК и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора. Тя може да се предприеме, когато законните възможности на един водач са изчерпани - когато за да се спаси здравето и живота на хора от непосредствена опасност, деецът да не е имал друг начин да я избегне; и само ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

Доколкото неправомерното поведение на застрахования при ответ-а водач е 4 предизвикало опасността, е налице причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди. Небрежната вина в гражданското право по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице пълно и главно доказване (каквито са изискванията към обратното доказване, целящо оборването на оборими презумпции), за да може да се направи извод, че водачът на л. а. „Тойота“ е действал безвиновно. Напротив, свидетелят - водач на л. а. „Тойота“ С. Р., признава, че е виновен за настъпилата опасност от сблъсък, заради която е предприета маневрата от водача на увредения автомобил.

По отношение на направеното в условията на евентуалност възражение на ответ-а за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил съдът намира следното. Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е практиката на ВКС - Решение № 705 от 26.11.2024 г. по гр.д. № 609/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 18 от 17.09.2018 Г. по гр.д. № 60304/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС.