Решение № 206 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Теодора Стамболова

Надежда Трифонова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Евгения Хр. Стоянова като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200237 по описа за 2026 година С присъда №151/01.12.25 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, Втори въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.7111/25 г., е отменена оправдателна присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 107-ми състав по Н.О.Х.Д.1853/24 г., и подсъдимият А. К. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.2,т.4 и т.12 вр.чл.194,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,търпимо при първоначален общ режим.

Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник адвокат К., в която са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се след отмяна на присъдата на СГС М. да бъде признат за невиновен, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или наложеното наказание да бъде намалено с прилагане разпоредбата на чл.55 НК.

Постъпило е допълнение към жалбата от адвокат К., в което подробно са развити претенциите и се повтарят направените искания.

Постъпило е и допълнение, изготвено от друг защитник на подсъдимия, адвокат Т., в което също са развити аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания по жалбата. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на съответната съдебна инстанция или изменение в частта по наложеното наказание с намаляване размера на същото.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговите защитници поддържат 1 жалбата и допълненията към нея, като повтарят направените в тях искания. Адвокат К. набляга на първото свое такова, състоящо се в това ВКС да постанови нова присъда, с която да признае М. за невиновен.

Представителят на ВП настоява атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ, допълненията към него и аргументите и исканията по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Провокиран от съдържанието на жалбата и допълнението към нея, изготвени от адвокат К., този съд се счита задължен най-напред да даде пояснения по естеството на разглеждане на делото пред себе си и въобще пределите, в които е допустимо да се произнася в контекста на предявените претенции.

Първо, вследствие на повече от четвъртвековното прилагане на правилата за касационно разглеждане на тези производства, законът и практиката са наложили тезата, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото и при липса на изключението по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, се занимава със съдебни грешки и отговаря на доводи по заложените в процесуалния закон основания- чл.348,ал.1,т.1-т.3 НПК. Както неведнъж е заявявано, претенции за необоснованост на атакувания съдебен акт, коренящи се в несхождащо се с мнението на недоволната страна приемане на определени доказателствени материали от решаващия съд, чийто акт е предмет на проверка, не формулират самостоятелен касационен повод по чл.348, ал.1,т.2 НПК, по който да се очаква произнасяне. Настоящият съдебен състав винаги може да различи дали възраженията касаят откровена необоснованост, макар и замаскирана под „съществено нарушение на процесуалните правила“; или действителен довод за наличие на процедурен недостатък, опорочил доказателствената преценка и/или нейното мотивиране и в крайна сметка довел до неправилно извеждане на фактите, както и приложението на правото.

Второ, в светлината на току-що казаното, доколкото не е съд по същество, ВКС не следва да бъде приканян да прави собствена преценка на наличната доказателствена съвкупност. При подобна перспектива, с представен собствен за страната анализ, разчитан като единствено възможен и противостоящ на оценката на СГС, извеждащ до недоказано авторство, адвокат К. иска да бъде постановена нова оправдателна присъда от този съд. Което би било възможно само при наличие на предпоставките на чл.354,ал.5, изр.2,пр.посл.НПК.

Отделен е въпросът, че дори и да беше налице последната посочена хипотеза, постановяване на нова присъда от върховната съдебна инстанция по наказателни дела в конкретния случай не би било допустимо да се обяви, и да биха се удовлетворили исканията на подсъдимия. Не за друго, а защото,когато влезе в ролята на въззивен съд при трето редовно разглеждане на делото пред себе си, ВКС се произнася именно като въззив, и при постановена от първостепенния съдебен състав оправдателна присъда, просто би следвало да я потвърди, не и да постанови нова такавачл.354,ал.5,изр.2,пр.посл.вр.чл.338 вр.чл.334,т.6 НПК.

Трето, като продължение на обсъжданото дотук, не може да се отрече, че върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е оправомощена да пристъпи към оправдаване на подсъдим на основание чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 2

НПК. Но това е допустимо, когато страната не се оплаква от верността на доказателствения път и достигането до съответна фактология, надлежно мотивирани; а дори и да се оплаква, най-малко алтернативно приема, че при извод на ВКС за законосъобразно установени фактически положения, които не са престъпни, неправилно деецът е признат за виновен и осъден. Няма спор, че висшият съд може да се произнесе по правилното приложение на материалния закон с оправдаване, когато контролираният съдебен състав е спазил процесуалните правила и е извел факти, базирани на законосъобразна доказателствена преценка.

В процесния случай повече от видно е,че фактическите положения, приети за установени от СГС досежно М., са престъпни. Следователно пряко оправдаване от ВКС не може да бъде търсено.

ПО ЖАЛБАТА НА АДВОКАТ К. и ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕЯ във връзка с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК:

Прегледът на атакувания съдебен акт с релевираните срещу него аргументи по сезиращия актуалната инстанция документ, изисква най-напред преценка налице ли са посочени процесуални нарушения от категорията на съществените, които да правят незаконосъобразно формирана волята на решаващия съд, а оттам да водят до невъзможност да се проследи верността на фактическите изводи и приложението на материалното право. Ако се намерят за налични такива пороци и те са отстраними, се налага да се отсъди, че до дължимите факти трябва да се достигне по верен доказателствен път, при това с надлежна мотивировка.

Не до такъв извод довежда анализът на касационната жалба и допълнението към нея, изготвени от адвокат К.. Налице са множество оплаквания, от които може да се изведе заключение, че СГС е бил в несъстояние да се справи със задачата да облегне преценката си на доказателствените материали и да изготви надлежен съдебен акт по тях. Тези оплаквания са осмислени през призмата на анализ по същество от атакуващата страна. От това се извеждат заключения за недоказаност на обвинението със съответните последици. Ерго, най-напред се настоява за собствена за ВКС доказателствена преоценка, разкриваща необходимост подсъдимият да бъде оправдан.

Както беше казано по-горе, този съд няма да стори това, но ще се занимае с други допустими за разискване доводи пред него.

Прочитът на съдържанието на обсъжданото допълнение към жалбата установява, че по-скоро като резултат на споменатия вече личен доказателствен разбор на касатора, разминаващ се с този на контролираната инстанция, са навежда като съществено процесуално нарушение липса на мотиви от страна на СГС, което е в несходство с нормата на чл.316 вр.чл.305,ал.3 НПК. ВКС не може да се солидаризира с такава теза.

По ясен, процедурно верен и логически издържан начин въззивната инстанция е изложила своята позиция по всички решаващи за производството въпроси. Не отговарят на процесуалната действителност допустимите за обсъждане възражения, че:

-не е взет предвид престоят в сервиз на процесния специален автомобил Ивеко, модел Дейли. Отговор- взет е с нужната доза скептицизъм, предвид наличие на данни за излизане на същия по пътната мрежа на страната по време, когато свидетелят Е. твърди, че се е нахождал в неговия сервиз; и е направено уточнение, че му е правен тестдрайв при засичане на несходството.

- не е изведено вярно съотношение между показанията на Е. както по отношение на гореказаното, така и по отношение на наличието или не на лебедка на процесния специален автомобил. Отговор- всъщност, съобщеното от този свидетел е било 3 подробно разгледано от СГС и преценено със сериозна доза недостоверност на казаното спрямо останалия доказателствен материал. Процедурно вярно са приети за налични доказателства, че за вдигане на колата, предмет на престъпно посегателство, е използвана лебедка, което не изключва обстоятелството специалният автомобил конструктивно да не е бил снабден с такава.

- приложените видеозаписи не са годни за идентификация на подсъдимия и това не е съобразено от решаващата втора инстанция. Отговор- този доказателствен материал е оглеждан самостойно, но и в съобразие с останалия такъв, най-важим сред който са законосъобразно зачетените обяснения на подсъдимия на досъдебното производство /с изключена по ясен начин стойност на депозираното от него в хода на съдебното следствие/. Взето е предвид и казаното от свидетелите Г., З. и С.. Направена е взаимовръзка между отделните доказателствени източници, която е процедурно издържана и мотивно обезпечена. Въз основа на всичко това вярно е изведено приложението на материалния закон.

ПО ДОПЪЛНЕНИЕТО НА АДВОКАТ ТРАЙКОВ във връзка с чл.348,ал.1, т.1 и т.2 НПК:

Поначало това допълнение е допустимо да бъде предмет на преглед от страна на ВКС, доколкото в него са разработени проблеми, очертани според касационните основания, релевирани в процесната жалба. Отделен е въпросът, че то поначало следва да допълва не само сочени касационни основания, но и съображения, заложени в касационната жалба, а не да дава изцяло нов поглед на претенциите.

Веднага трябва да се заяви, че голяма част от обсъждания процесен документ е посветена на принципни положения по възприемане на това как се прилагат процесуалните правила. ВКС се съгласява с всичко казано в генерален план, но поважно в контекста на актуалното произнасяне е как прокараните тези се отнасят към процесната конкретика.

И така, на първо място според защитата депозираният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК. В тази връзка пространно и не изцяло в светлината на спецификата на конкретно отправения довод за допускане на процесуално нарушение от страна на въззивната инстанция са сочени решения на СЕС и на ВКС, относно това какво представлява допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение и какво следва да е дължимото поведение в случай, че се налага изменение на обвинение. Като оставим настрана, че едва пред касационната инстанция, която се занимава по принцип не с обвинителния инструмент, а със съответен съдебен акт, е визирано подобно съображение, се дължи отговор, доколкото защитата има право да подбере кога ще постави важимите според нея въпроси.

По същество изключително същественото процесуално нарушение се твърди като състоящо се в това, че и от разследващия орган, и в самия обвинителен акт /обстоятелствена част и диспозитив/ е отразено, че „предметът на кражбата не е бил без постоянен надзор“. По този начин незаконосъобразно се явява вменен квалифициращият признак по чл.195,ал.1,т.2 НК откраднатата вещ да не е под постоянен надзор и следователно въззивният съд се е произнесъл с осъждане по негодно обвинение /с оправдаването от първата инстанция се заявява, че този недостатък е бил преодолян/.

Казаното по съдържанието на обсъжданото обвиняване е вярно. Повече от очевидно е изключително нехайното отношение на органите на досъдебното производство при словното изразяване на третирания квалифициращ елемент, който, 4 не бива да се забравя, не е единствен, т.е. и без него крайната квалификация би била същата. Що се касае конкретно до изхода от направеното оплакване, по мнение на тази инстанция и при реализираното на практика двойно отрицание на предмета на кражбата обвинението не е лишено от пълна неяснота, която да води до нарушаване на правото на защита. Твърдяното тотално неразбиране в случая е преувеличено, предвид толкова безмислено получаващото се крайно съдържание на очертания признак, че да не води всеки грамотен гражданин, какъвто подсъдимият е /при това със защитник/, до извод за верния смисъл. Не се забравя и че освен словно уведомяване за коментирания квалифициращ признак, е налице и цифрово такова с посочване на чл.195,ал.1,т.2 НК.