Решение № 1757 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110132380 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника В. П. Б. за сумата в размер на 2185,95 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до

30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в

**************************************, сумата в размер на 88,91 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2025г. до окончателното плащане, сумата в размер на 280,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023 г. до 24.02.2025г., и сумата в размер на 19,26 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2022 г. до 24.02.2025г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 13138/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което ответникът В. П. Б. е потребител на топлинна енергия за битови нужди с аб. № *****. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора.

Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на 1 топлинна енергия с **********************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Посочва, че имотът, предмет на спора е необитаем в рамките на процесния период и не е извършван реален отчет на топлинна енергия, поради което възразява правилно да е формирана процесната сума за отопление на имота. Възразява да е потребител на топлинна енергия за процесния период и защо, в какво качество и на какво правно основавние именно той дължи процесните суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът ****************************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 383910/24.11.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът В. П. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца

„****************************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 13138/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск.

Основното възражение на ответника касае наличието на валидно сключено между страните правоотношение по доставка на топлинна енергия. В тази връзка по делото е приет договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 28, том I, рег. № 1781, дело № 31/23.07.1999г. на ********* Н.Д., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, от който се установява, че трети за спора лица – *********** и **************** са продали на ответника - В. П. Б. процесният имот. На 20.03.2017г. ответникът е подал и заявление – декларация за открИ.не на партида. Видно е освен това, че с нотариален акт за поправка на фактическа грешка, том 11, № 96 на 06.02.2020г. е допусната поправка на явна фактическа грешка досежно ЕГН на ответника, като вместо посоченото в акта ********** да се чете **********. Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – ***********************, обективирано в протокол от 01.08.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с

**********************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, 2 които с подписите си са удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 3075 от 21.08.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с **********************, приет по делото. Договорът е сключен за срок от пет години /т.2.4 от него/, с опция за автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – ********************** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС и водомерите за топла вода. За процесния период – 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ответникът не е осигурил достъп до имота за отчет на уредите, като са попълнени протоколи за неосигурен достъп. Експертизата установява, че в имота е имало 5 броя монтирани отоплителни тела, съответно пет броя монтирани топлоразпределители. Установен е отопляем обем на имота от 201 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 12.10.1973г., като вещото лице е дало крайно заключение, че пълния отопляем обем е намален на 190 м3, като за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по пера – за БГВ, като е установено, че поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съответно по перо отопление на имота и по перо сградна инсталация.

Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.

От изслушаната ССчЕ, се установява, че по прогнозни данни са начислени суми за главница в размер на 2 395,14 лева, като след изравняване е формирана главница в размер на 2 185,95 лева. Установено е задължение и за заплащане на главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. в размер на 88,91 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е собственик на процесния имот в рамките на процесния период – 01.05.2022г. до 30.04.2024г., поради което именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото няма данни които 3 да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.

По изложеното ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация, която в случая съдът намира, че е правилно начислена. Относно перо отопление на имота, се установи, че в имота не е предоставен достъп за отчет, както и по перо БГВ се установи, че не е монтиран водомер за топла вода. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установява задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а за БГВ по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата. По делото нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал достъп до имота през процесния период, а доказателствената тежест е негова. По делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които се установява, че в периода 2022-2024г. не е осигурен достъп до апартамента. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера на топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите единици такИ., каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е осигурен достъп. В тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват 4 данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти, включително и по перо БГВ доколкото задължение на всички потребители е да монтиран СТЕ в имота за отчет на разхода, а при липса на такъв се начислява разход съобразно горепосоченото.