Решение № 2143 от 08.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2143 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100512774 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 14561/24.07.2024 г., поправено с решение № 17103/22.09.2024 г., по гр. д. № 8084/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, са уважени предявените от К. С. К. срещу 67 ОУ „Васил Друмев“ искове с правно основание чл.

128, т. 2 КТ за сумата от 1854,01 лв. - неплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. - 15.06.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 3816,16 лв. - обезщетение дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 1111,28 лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 46 дни за 2022 г. и в размер на 26 дни за 2023 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане. Със същото решение искът по чл. 128, т. 2 КТ е отхвърлен за разликата над 1854,01 лв. до пълния предявен размер от 1854,21 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника 67 ОУ „Васил Друмев“ в частта, в която исковете са уважени. Оспорва се наличието на основание за уважаване на претенциите, тъй като става въпрос за прилагане на клауза на КТД, обвързващ само страните по него. Възразява се да е налице дискриминационна 1 практика. Поддържа се, че към 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „педагогически специалисти“ и са „заети“ в сферата на образованието съгласно чл. 27, ал. 2 от КТД, изменен с процесния анекс. Счита се, че ищцата не попада в този кръг лица, доколкото към момента на сключване на анекса тя няма качеството „педагогически специалист“, свързано със съществуването на действащо трудово правоотношение по смисъла на ЗПУО, тъй като между нея и ответното учебно заведение не съществува трудово правоотношение, което да налага актуализация на заплатата, съответно на обезщетенията, изчислявани на база заплатата. Излагат се подробни съображения, че наличието на валидно трудово правоотношение към 10.08.2023 г. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране на увеличението, като на Анекса не е придадено обратно действие.

Оспорва се и ищцата да е синдикален член, доколкото Уставът на Синдиката на българските учители допуска членуване в общински структури, само когато в училище няма изградена структура на синдиката. На следващо място се сочи, че със Закона за държавния бюджет за 2023 г. са разчетени средства за увеличение на възнагражденията в свързаните с тях плащания за педагогически специалисти от 01.01.2023 г. с 15 %, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, които са обвързани с минималната работна заплата за страната от 01.01.2023 г.

Аналогично в § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката е предвидено, че минималните размери на основаните месечни заплати на педагогическите специалисти влиза в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само лицата, имащи качеството педагогически специалисти към момента на изменението на нормативния акт. Именно в рамките на разчетените средства и при спазване на трудовото законодателство, работодателите следвало да осигурят увеличение на работните заплати на персонала. Освен това се счита, че датата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които имат качеството работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните му части и цялостно отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна К. С. К., представлявана от адв. И. Б., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са подробни съображения за правилност на обжалваното решение и е направено искане за потвърждаването му. Претендират се разноски за въззивното производство.

С обжалваното решение районният съд приема за безспорно установено, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „старши начален учител“, което е прекратено със 2

Заповед № 606/14.06.2023 г., считано от 16.06.2023 г.

Приема, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01/06.12.2022 г. страните изрично са договорили че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител, в т.ч. по отношение на ищцата. Приема се, че страните по посочения Анекс придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен, а именно считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му, допустимо на основание чл. 54, ал. 1 КТ.

Приема се, че с Анекса от 10.08.2023 г. изрично е предвидено изменението да се прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г. - датата на формалното подписване на Анекса към КТД. В подкрепа на този извод се счита и разпоредбата чл. 27, ал. 3, т. 2 КТД, съобразно изменението й с Анекса от 10.08.2023г., с която е предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от него възнаграждение „към момента на увеличението“, а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1 е 01.01.2023 г.

Изложени са съображения, че в противен случай, ако се възприеме тезата на ответника, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на Анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения.

В подкрепа на извода се счита и нормата на § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., съгласно която Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Сочи се, че именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование. Районният съд съобразява, че Наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на КТД, с оглед неговия договорен характер. Въпреки това, доколкото Министерство на образованието и науката е страна по КТД, респ.

Анекса към него, и същите са сключени в резултат от по-късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г., СРС приема, че и двата акта следват една обща, идентична законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в по-благоприятна за 3 служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства - служебна бележка от синдикалната организация при 67 ОУ „В.

Друмев“ вх. № 370/18.03.2024 г., служебна бележка от Общински координационен съвет на синдиката на българските учители район „Възраждане“, Протокол № 2 от заседание на изпълнителния комитет на общински координационен съвет на синдиката на българските учители район „Възраждане“ от 26.06.2023 г., книга-ведомост за събиране и отчитане на членския внос на членовете на синдикалната организация при район „Възраждане“- индивидуални членове 2023/2024 г., е прието за установено още, че за процесния период ищцата е била член на синдиката на българските учители, страна по КТД и Анекса към него, като до м. май 2023 г. вкл. е заплащала членския си внос чрез синдикалната организация в училището, а след прекратяване на трудовото й правоотношение е продължила да членува като индивидуален член към Общински координационен съвет на СБУ район „Възраждане“, чрез който е заплащала дължимия членски внос, считано от м. юни 2023 г.

По тези съображения районният съд е приел, че на ищцата на основание клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД се следва увеличение от минимум 15 %.

Въз основа на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, СРС приема, че разликата между брутния размер на реално начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 15.06.2023 г., от една страна, и следващото й се съобразно увеличението за същия период брутно трудово възнаграждение, от друга, възлиза на сумата от 1854,01 лв.; разликата между реално начисленото и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 01.01.2023 г. до 15.06.2023 г., и следващото й се съобразно увеличението за същия период обезщетение, възлиза на сумата от 3816,16 лв.; разликата между начисленото и изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 46 дни от 2022 г. и за 26 от 2023 г. дни и следващото й се съобразно увеличението е в размер на 1111,28 лв.

При определянето на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е съобразен действащият КТД № СОА22-ДГ56-4147/19.12.2022 г., сключен между Столична община, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, наричани „работодатели“, от една страна, и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ, наричани „синдикати“, с който е предвидено, че на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението чл. 222, ал. 3 КТ – не по-малко от 11,5 брутни работни заплати, като 11 брутни работни заплати се осигуряват от националната програма.

Поради това исковете по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са уважени до размера на тези суми.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 4 ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.