Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 9 от 24.01.2023, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Наказателно от частен характер дело 113/2022
Вид
Протокол № 9
Подписан
24.01.2023
В сила
24.01.2023
Състав
Илияна Росенова Ферева - Зелева

ПРОТОКОЛ

№9 гр. Девин, 24.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева

Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Наказателно дело частен характер № 20225410200113 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха: по-рано. лично.

Тъжителката Н. Ч., р. пр. не се явява, за нея адв. М. Д., р. уп. от Подсъдимата Р. М., р. пр. не се явява, за нея а. Г., р. уп.

Свидетелите Н. С., р. пр. лично, Р. К., р. пр. лично и А. Д., р. пр.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото. При режим на довеждане водим един свидетели.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото. Водим четирима свидетели, съобразно реципрочността.

Съдът,

Определи:

Дава ход на делото.

Допуска до разпит свидетелите, на които

Сне самоличността, както следва:

Н. Ф. С. – родена на ************, в ********, местожителство **********, ***********, ********, *********,**********, месторабота – **********.

Р. Р. К. – родена на **********, в ********, местожителство ************, **********, *******, *********, *******, месторабота ***********.

1

А. С. Д. – роден на ********, в ********, местожителство ***********, ********, **********, ********, **********, месторабота *************.

И. М. К. – родена на ************, в **********, местожителство *********, *********, ***********, *****, ***********, месторабота – ********.

В. В. К. – роден на ********, в **********, местожителство ***********, *******, ************, *******, ********.

Д. В. К. – роден на ********, в *********, местожителство ********, ********, *********, ***********, **********, ********.

Е. З. Я. – родена на ********, в *********, местожителство ********, ********, **********, ********, *********, **********.

В. Л. А. – родена на **********, в ***********, местожителство *********, *********, *********, *********, **********, **********.

На свидетелите се напомни наказателната отговорност по чл.290 НК и същите обещаха да дадат верни показания на съда.

Свидетелите се отстраниха от съдебната зала до техния разпит.

Адв. Д.: На този етап нямам искания. Моля да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на съдебното следствие. Няма да сочим на този етап доказателства.

Съдът,

Определи:

Пристъпва към разпит на допуснатите свидетели.

Разпит на свидетеля Н. Ф. С.: В края на септември, доколкото си спомням 30 септември беше. Подадена е жалба срещу Р. от страна на г-жа Ч., във връзка с обратни води, които изтичат от външна тоалетна. С колегите отидохме на проверка на 30. Проверихме си случая. Като собственост не мога да кажа чия е тази външна тоалетна, защото аз не отговарям за собствеността.

Просто, проверката касае пряко мен като еколог на общината да проверя за факалните води, които изтичат по стълбището, които бяха видими по стълбището. Бяхме със Р. и А.. По време на проверката двамата правеха снимки, във връзка с жалбата, а аз пишех констативен протокол, с който установявам, какво е в момента на проверката. Чух, че си разменят реплики, дуплики, има някакъв спор между двете страни, но конкретно, какво са си казали като обидни думи, не мога да кажа, защото в момента пишех и се адаптирах върху протокола, който пиша, защото аз също трябва да си опиша документа, така, че да не допускам някакви грешки, защото ако има наистина някакво нарушение, след това пристъпваме към АУАН и ако констативният протокол не ми е оформен, както трябва, това влияе върху моята работа. Да, имаше някакъв спор между двете страни. Говореха си нещо, казваха си нещо, но конкретно точно, какво си казваха в този момент, не мога да кажа. Бях на площадката, където са им стълбите реално. Г-жа Ч. мисля, че беше на нейните стълби, после слезна. Вторият етаж, където живее г-н Р. мисля, че е, защото външната тоалетна е на тази площадка, където живее г-жа Р. М.. Не 2 знам, може би на около 2,00 метра – 2,5 метра, на което съм била от тях, но просто бях съсредоточена в случая да си опиша случая в протокола.

Едновременно няма как да слушам те, какво си казват помежду си. Усещаше се леко напрежение между тях. Доколко знам те и преди това имаха проблеми. Преди известно време пак бяхме ходили на проверка. Този път сигналът беше подаден устно за едни сажди, които бяха по стълбището.

Ходили сме няколко пъти, то е видно, че имат някакъв проблем. Но, тонът си беше наистина малко конфликтен. Спорът си е между тях. То е ясно, че няма как да говорят на нормален тон, нещо ни разменяха, но конкретно, какво беше, не мога да кажа. Имаше едно момче и едно момиче. Мисля, че това беше внучката на г-жа Ч., доколкото знам и едно момче до нея, но не знам приятел ли й е, какъв й е, не ги познавам. Съпругът мисля, че на г-жа М. беше там. Мисля, че в началото, когато отидохме да поверим случая излезна г-жа М. и в последствие извика съпруга си отвътре, човекът с който съжителства.

Мисля, че като разговаряха на по-висок тон, съпругът на Р. беше там, но дали през цялото време, не мога да кажа. Не мога да кажа кой започна първи, просто защото пишех в момента. Беше постъпила жалба, във връзка със сажди. Не, на други проверки не съм била. Не съм чула да има съдебен спор за собственост. Конкретно мен ме касаят жалбите, които идват при мен, касаещи замърсяване.

Разпит на свидетеля Р. Р. К.: Някъде края на септември отидохме на проверка. Бяхме извикани общо взето по жалба. Като отидохме на мястото, там беше Н.. Мисля, че Р. я нямаше. Звъняхме на звънеца, докато излезнат и малко се проточиха нещата. След това излезе тя и мъжа й. Ние задавахме въпроси, относно имота, защото имаше проблем за една тоалетна.

Докато се разясни кое на кой е. След това ние с колегите, понеже сме комисия започнахме да си пишем констативния протокол. Те наистина викаха, но точно думи няма как да кажа, защото ние си писахме протокола.

Аз и колегата правихме снимка. Даже, не знам след 5 – 10 минути ние си тръгнахме, те продължиха още да си викат. Така свърши нашето посещение.

Ние отидохме там да им решим проблема, ние се бяхме съсредоточили главно върху това, а те какво си говорят, изобщо не сме слушали. Н., Р. и мъжът й, влизаше излизаше по едно време, малко сложно. Мъжът на Р.. Мисля, че синът на Р. присъстваше. Едно момиче и едно момче имаше на стълбите, но не съм сигурна кои са. Не чух кой първи започна спора. Ние с колегата правихме снимки, даже слизахме малко по-надолу по улицата. Те си викаха и както казах после с колежката писахме протоколи и кой е викал не знам.

Колежката писа протокола. Ние с колегата правихме снимки. Те крещяха, те говореха един през друг, няма как да разбереш, кой, какво казва. Повишаваха си тон. Аз понеже съм доста нова в общината и общо взето не съм свикнала да попълвам такива актове и протоколи и с нея обсъждахме, тя ми обяснява, какво пише и не съм се съсредоточавала върху това, което говорят. Според мен и двете си викаха.

Разпит на свидетеля А. С. Д.: На 30.09.2022г. по поредна жалба от Н. Ч. отидохме на място да опишем това, което е в жалбата и да го видим реално. Отидохме с колежките на проверка. На място направихме протокол.

Видяхме реално какво е и констатирахме в протокола и те в това време започнаха да спорят, да се карат и на нас започнаха да пречат по този начин 3 да работим и се дръпнахме в страни да си пишем протокола за констатиране на видяното и снимков материал направихме. Не сме чули, някакви изрази конкретни между тях. Те през цялото време се караха, даже и продължиха, а ние си тръгнахме. Правихме протокол, във връзка с проверката по жалба от Н.

Ч. за теч от канализация от външна тоалетна. Видяхме на място, че наистина е така и го описахме в протокола, което ни е по задължение да го направим.

Ние бяхме на разстояние, на около 2 метра преди да започнат да ни пречат на работата и след това се дръпнахме до стълбите, които са на 5 метра да кажем от тях. Като отидохме на място ни посрещна Н. Ч. и звъняхме на звънеца на другата госпожа, за да излезе, за да направим проверката. Другата госпожа излезна след 5 – 10 минути. Когато пристигнахме на място нямаше друг освен Н.. По-късно излезнаха, някакви деца на Н. Ч., но не знам, каква им е връзката. Р. излезна 5 – 10 минути, след като звъннахме на звънеца. Нямам спомен, кой пръв е започнал спора. Не мога да кажа точно, какво съм чул.

Изрази не мога да цитирам. Караха се, как да цитирам, преди 4 месеца е било това. Двете госпожи присъстваха, ние от общината и децата, които слезнаха от горния етаж. Нямам спомен да е имало други външни хора. Съпругът на Р. не е излизал. Нейният син мисля, че на вратата се показа само. Не мога да кажа дали е слушал разправиите между тях. Поне на още 1 – 2 жалби съм ходил аз лично. От ТСУ-то сме ходили по друга жалби и от тази по екологията за течовете. За собствеността не сме изяснявали на място, защото те в общината са донасяли документи за собственост. Там конкретно сме проверявали дали има теч или не, описаното в жалбата.

Разпит на свидетеля И. М. К.: На 30.09.2022г. лично не бях там, но всичко видях как става, тъй като имам камера, която е сложена към нашите стълбища и предава в реално време. Видях абсолютно всичко в реално време, което се случи и бях потресена. Такова отношение пред хора и най-вече пред деца, не е нормално. Развълнувам се само като се сетя.

Камерата има звукозапис и видеозапис в реално време, не прави запис за след това, само в реално време мога да гледам, какво се случва. Виждам на камерата, че идват от общината. Те идват по сигнал, който преди това е даден, тъй като от тоалетната на г-н К. изчитаха факали стичайки се по стълбите надолу и бяхме ги повикали, чрез молба, жалба и те се отзоваха. Когато дойдоха майка ми излезна и те почукаха на вратата на г-н К.. Излезна съпругата ми, която каза, че няма да излезе и съответно няма да подписва абсолютно нещо и т.н. Почукаха още веднъж и чак това излезе г-н К. и тя излезна и започна да вика и да крещи. За Р. става въпрос. Започна да крещи, да вика. Видях на камерите. Аз живея в ********, но събота и неделя аз съм там, това е бащината ми къща. Аз си бях в къщи в *******. Наблюдавам, чрез камери, какво се случва в реално време на место, чрез приложение.

Наблюдавам, какво се случва в къщата на Н. Ч. и на Р. М.. Те живеят в една къща. Р. живее на втория жилищен етаж, майка ми е на третия етаж и аз от това приложение на телефона наблюдавам, какво се случва. Ранният следобед, защото аз до 13.00ч. съм на работа, значи е било след 13.30ч. – 14.00ч., защото по това време се прибирам. Получавам съобщение, че има някакво движение и това ме накара да влезна и да отворя и да видя, какво става. От там виждам, че от общината идват, майка ми излиза и започват да тропат на вратата на г-н К.. Р. излиза първият път, казва, че няма да излезе 4 никой и пак се прибира. От общината почукват още веднъж, тогава вече излиза г-н К. и тя излиза и започва да крещи, да обижда - михлюзин кестенски. Малко ми е неудобно за другите неща да ги кажа. С черната чепата путка, няма къде да ходиш да сереш, ще се боцнеш ето тук, с жестове, които дъщеря ми ми ги предава после, защото аз не я виждам нея реално, но я чувам, а дъщеря ми се намира зад майка ми. Племеницата ми също. Пред деца. Все пак тези неща не са окей, все пак трябва да се съобразява, какво говорим пред децата и какво обиждаме. От там се започнаха тези обиди, едно след друго, едно след друго. По едно време г-н К. я вкара вътре, избута я и затвори вратата, за да престане да крещи. В същото време баща ми се прибира да обядва, тя излиза и започва да го гони от къщата, че той няма работа там, да си събере имал една чанта багаж и да си ходи в *******. Баща ми от 42 години е там, а тя е дошла от преди две години и да дойдеш да обиждаш. Р. живее от около две години в тази къща. От около две години е тяхна собственост единия етаж. Спорът между майка ми и Р. идва от там, че тези факали се вървят така по стълбището. Това са зарази. Санитарният възел се намира до тяхната входна врата. През този санитарния възел минава и нашата тръба, която е от третия етаж. Хиляди пъти, даже аз лично на Р. съм й давала капсули да сложат да отпушат, защото те казаха, че има такъв проблем, даже пак бяхме стигнали до полицията и първият път като беше проблема В. К. във видимо нетрезво състояние, отвори на майката ми вратата на коридора, след това едни псувни, едни чудеса, да не навлизам в подробности. От там започва всичко това и съответно тяхната тоалетна тази външната, която е заключена с катинар и ние да искаме нещо да отпушим не можем, защото тя е заключена с катинар. Те ползват тази външната тоалетна. Те обвиняват нас, че ние сме им запушили тоалетната. Въпреки, че съм я виждала как тъпчи тръбата с разни неща, за да се запушва и след това как ги маха тези неща, когато има проверка от полицията. Смятам, че е достатъчно това нещо. След това вече си тръгнаха от общината. През това време, няколко пъти чух дъщеря ми да казва на майка ми да се успокои, защото майка ми цялата трепереше и като чувам тези думи реших, че трябва да отида и тръгнах за Девин. През това време също ми се обади дъщеря ми, че майка ми не е добре. Майка ми наистина не беше добре.