Решение № 332 от 05.10.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 797/2021
- Вид
- Решение № 332
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Мария Велкова, Антоанета Атанасова, Галина Магардичиян
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 332 гр. Русе, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Велкова
Членове:
Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20214500500797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК.
Постъпила е молба от А. Н. Ш. с искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 135/26.04.2022 г., обоснована с обстоятелството, че в приетата пред РРС съдебна ценова-икономическа експертиза липсвало заключение, определящо стойността на унищоженото имущество. В нея била посочена само стойността на липсващи /откраднати/ движими вещи в размер на 2503 лв., липсващи похабени и счупени движими вещи в размер на 2923,90 лв., както и негодни за употреба движими вещи в размер на 678 лв. Приетото пък по делото пред РРС заключение по съдебно-техническа експертиза било за стойността на съответните подобрения и ремонти на имота, предмет на иска по чл. 76 ЗС и не кореспондирало с постановеното решение да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи стойността на унищоженото имущество в размер на 6707,05 лв., за което съдът в решението си на л. 11 се е произнесъл, че не се претендират подобрения, а причинени вреди.
Въззивната инстанция била обсъдила, че подобренията имат характер на обезщетение за неоснователно обогатяване, а не на такова за причинени вреди, каквото търсел ищецът. Иска от съда да поправи допуснатите в 1 решението очевидни фактически грешки, като посочи точно стойността на унищоженото имущество по пера и сбор от заключенията на двете съдебни експертизи. Заявява и искане от съда да постанови спиране на изпълнението по изп. дело до поправяне на решението в тази му част, като представя доказателства за образувано срещу него изп. дело, по което била насрочена публична продан.
Насрещната страна Д. И. И. чрез адв. С. Л. АК Варна счита молбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл. 247, ал. 2 ГПК.
Постъпила е и молба от А. Н. Ш. с искане за тълкуване на постановеното по делото решение № 135/26.04.2022 г. по в. гр. д. № 797/2021 г. на РОС, с което е потвърдено решение № 260516/08.07.2021 г. и решение от 10.11.2021г., постановени по гр. д. № 7536/2019 г. на РРС в частта, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 76 ЗС. Молителят твърди, че с исковата молба се претендирало владение на недв. имот, сградата в който била със застроена площ 67 кв. м. и с един етаж. По този начин сградата била описана и в приложен по делото констативен нот. акт и представена скица, издадена от СГКК. В изготвената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице описало тази сграда като двуетажна, без да изследва вида на етажите.
Свидетелите също дали показания, че за тях сградата е двуетажна. Така, според молителя, било налице несъответствие между официални документи от длъжностни лица, приети като доказателства по делото относно построената в имота сграда, предмет на владелческия иск и СТЕ и св. показания, за което разминаване не било извършено проучване, изясняване и установяване при постановяване на решението. Отправя искане до съда да тълкува спора, различията между официалните документи относно недв. имот и постановеното решение, кое имало занапред доказателствена стойност за пред държавните, общинските и всички органи на власт в България.
Претендира съдът да извърши тълкуване и на постановеното от него решение в частта по иска по чл. 45 ЗЗД, тъй като според него по делото било спорно кое било унищоженото имущество- похабеното, липсващото, откраднатото, счупеното, сочено в СЦЕ или разходи за подобряване на имота от СТЕ и начина на образуване на размера.
Насрещната страна Д. И. И. чрез адв. С. Л. АК Варна счита молбата за тълкуване в частта по иска по чл. 76 ЗС за недопустима, тъй като решението в 2 тази част било изпълнено, за което представя протокол за въвод във владение от 20.09.2021 г. В останалата част намира молбата за неоснователна, за което излага подробни съображения.
Според настоящия състав, за изясняване на спора не е необходимо насрочването на делото в открито заседание, по арг. от чл. 247, ал. 3 от ГПК и чл. 251, ал. 4 от ГПК , затова съдът намира, че следва да разгледа молбите в закрито заседание.
По молбата с правно основание чл. 247, ал. 1 ГПК
Молбата изхожда от легитимирана страна – ответник, обвързан от силата на присъдено нещо на решението. Поради спецификата на порока, искането за поправка на очевидна фактическа не е обвързано със срок, с оглед на което настоящият състав на Русенския окръжен съд приема молбата за допустима.
Съдът след като се запозна със съдържанието на постановеното решение № 135/26.04.2022 г. и данните по делото, констатира че искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното от ОС Русе решение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. За да се приеме наличие на допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, следва да има несъответствие между формираната действителна воля на съда и отразената в съдебния акт. Такова несъответствие в случая не е налице. В диспозитива на същото не е налице допусната очевидна фактическа грешка като такава не се и твърди, не е налице и разминаване между действителната и обективираната в акта на съда воля. Недопустимо е да се иска поправка на мотивите към решението - макар и обективирани в общ писмен акт, мотивите към решението не са част от самото решение. Искането на страната е за промяна на постановения съдебен акт, но то не може да бъде осъществено по реда на чл. 247 ГПК за поправка.
По отношение на искането за спиране на изпълнението
Същото е неоснователно по следните съображения:
Молбата за спиране на изпълнението по чл.438 ГПК няма самостоятелно значение извън подадена жалба против действие на съдебния 3 изпълнител. Спирането по чл.438 ГПК обезпечава жалбата против действието, като цели да не се допусне увреждане интересите на жалбоподателя. Следователно, произнасянето по искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК предпоставя допустима, редовна и надлежно администрирана жалба, в съответствие с нормите на чл.436, ал.2-4 от ГПК във вр. чл.260, 261 и 262 ГПК, към които препраща чл.436, ал.4 ГПК, каквато в случая не е налице.
По отношение на молбата по чл. 251 ГПК
Молбата за тълкуване на решението е подадена след влизане в законна сила на Решение № 135/26.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 797/2021 г. на Русенския окръжен съд. Тълкуването на съдебното решение се дава от съда, който го е постановил съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК – в случая въззивният съд.
Искането за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничено със срок, като единственото условие за допустимостта му е решението да не е изпълнено.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира следното:
От представените от насрещната страна по молбата писмени доказателства се установява, че с Протокол за въвод във владение от 20.09.2021 г. на ЧСИ рег. № 833, съдебното решение в частта по иска по чл.
76 ЗС е било изпълнено, като на ищеца е предадено владението на процесния недв. имот. Поради това и на основание чл. 252, ал. 2 ГПК, направеното искане за тълкуване на влязлото в сила решение относно произнасянето на въвзивния съд по иска по чл. 76 ЗС се явява недопустимо и в тази част молбата следва да се остави без разглеждане.
Що се отнася до искането за тълкуване на решението в частта, в която е уважен искът по чл. 45 ЗЗД следва да се отбележи следното:
На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения и определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл, предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
4
В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в подробно изложените мотиви на решението. В производството по реда на чл. 251 ГПК е недопустимо да бъде извършена нова преценка на доказателствата и да се постановява нещо различно от отразеното в решението. В тази насока е задължителната практика на ВКС обективирана в Решение № 769 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г., III г. о., ГК. Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава спора, като се променя ясно обективираната воля в съдебното решение.
На практика с подадената от него молба, въззивникът иска от въззивния съд тълкуване на мотивите на съдебното решение, което е недопустимо. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 14/15.01.2014 г. по гр. д. № 3571/13 г. на ВКС, 1 ГО, според което на тълкуване по чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебният акт, но не и мотивите към него, а диспозитивът подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним, какъвто, както вече бе посочено, настоящият случай не е.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното въззивно решение по иска по чл. 45 ЗЗД не е неясно. Волята на решаващия съд е изразена ясно и еднозначно в диспозитива на решението и същият е съобразен изцяло с мотивите на съдебното решение, поради което то не се нуждае от тълкуване и молбата с правно основание чл.251 ГПК в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. Ш., ЕГН ********** с вх. рег. № 7617/11.08.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 135/26.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 797/2021 г. на Русенския окръжен съд като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Н. Ш., ЕГН **********, обективирано в молба с вх. рег. № 7617/11.08.2023 г. за спиране на 5 изпълнението по изп. д. № 20238330400578 по описа на ЧСИ В. М. .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Н. Ш., ЕГН
********** с вх. рег. № 7653/14.08.2023 г. за тълкуване на решение № 135/26.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 797/2021 г. на Русенския окръжен съд в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 76 ЗС като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. Ш., ЕГН ********** с вх. рег. № 7653/14.08.2023 г. за тълкуване на решение № 135/26.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 797/2021 г. на Русенския окръжен съд в частта, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6