Решение № 3474 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3474 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев като разгледа докладваното от П. Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100500922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника П. А. Т. с вх. № 81077 от 01.12.2023 г. на ЧСИ С.Я. и вх. № 8295 от 24.01.2024 г. на СГС, против Постановление от 17.11.2023 г. на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20148440402143.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното Постановление, поддържайки че е налице основанието по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, както и че постановеният от съдебния изпълнител отказ не е мотивиран, което обстоятелство представлявало самостоятелно основание за отмяната му. Евентуално поддържа, че вземанията, предмет на изпълнителното дело са погасени по давност. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да прекрати изпълнителното дело.

Взискателят „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: 203670940, чрез юрк.

М. Х., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Твърди, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело не е минавал период по-дълъг от две години, през който от името на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да не са искани и съответно – да не са осъществявани изпълнителни действия по делото. Моли съда да остави жалбата без уважение.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен 1 изпълнител С.Я. излага становище за неоснователност на жалбата. Описва подробно предприеманите по делото изпълнителни действия и твърди да не е изтекъл период, подълъг от две години по делото, през който взискателят да не е искал, респективно – да не са извършвани изпълнителни действия. Сочи, че съдебният изпълнител няма задължение да мотивира разпорежданията си, освен при изготвяне на мотиви по подадени жалби. Излага съображения и че подадената жалба е частично недопустима, тъй като въпросът за погасяването на вземанията по давност е извън компетентността на съдебния изпълнител, а следва да бъде разрешен от съда в отделно исково производство.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложените по делото документи, изпълнително дело № 20148440402143 е образувано на 30.06.2014 г. по молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД за събиране на парични вземания въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.06.2014 г. по гр. дело №25196/2014 г. на СРС, 56-ти състав (л. 4 от изп. дело). Видно от молбата за образуване на 30.06.2014 г. взискателят е поискал да бъде насочено изпълнението чрез налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

Със запорно съобщение от 17.07.2014 г. ЧСИ С.Я. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодател “Е.**** г.“ ЕООД, с адрес: гр.

Нови Искър, кв. “Курило“, ул. ****. Видно от разписката на гърба на съобщението, същото е получено от работодателя на 17.07.2014 г. (л. 19 от изп. дело).

С молба от 05.02.2015 г. до ЧСИ взискателят „Агенция за събиране на вземанията“ ООД е поискал извършването на опис на движимито имущество на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

Със съобщение от 25.02.2015 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника за насрочен опис и оценка на движимо имущество на длъжника на 02.04.2015 г. (л. 40 от делото).

С постановление от 26.01.2016 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.

София, “ул. **** (л. 11 от изп. дело).

Със запорно съобщение от 15.04.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодател “Х.М.“ ЕООД.

Видно от разписката на гърба на съобщението, същото е получено от работодателя на 21.04.2016 г. (л.121 от делото).

Със съобщение от 17.08.2016 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника за 2 насрочване на опис и оценка на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, “ул. ****. От разписката на гърба на съобщението се установява, че същото е връчено на длъжника на 16.06.2016 г.

Със запорни съобщения от 28.04.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, открити при “Райфайзенбанк България“ ЕАД, “Първаинвестиционна банка“ АД и “Централнакооперативна банка“ АД (л.164-166 от изп. дело). Видно от разписката на гърба на съобщенията, същите са получени от представител на банките на 27.04.2017 г.

Със запорно съобщение от 18.07.2017 съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодател “У.Е.“ ЕООД, с адрес: гр. София, район Искър, кв. “НПЗ Искър“. Видно от разписката на гърба на съобщението, същото е получено от работодателя на 19.07.2017 г. (л.176 от изп. дело).

Със запорно съобщение от 15.03.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметка на длъжника, открити при “Търговска банка инвестбанк“ АД (л.195 от изп. дело). Видно от разписката на гърба на съобщението, същото е получено от представител на банката на 14.03.2018 г.

Н а 17.05.2019 г. в деловодството на ЧСИ С.Я. е входирано искане от страна на взискателя “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за извършване на опис на притежаваното от длъжника движимо имущество. С разпореждане на съдебния изпълнител от 03.06.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на 10.07.2019 г. (л.205 от изп. дело), за който длъжникът е уведомен със съобщение от 05.06.2019 г., връчено му на 04.07.2019 г.

(л.208 от изп. дело).

Н а 13.01.2020 г. в деловодството на ЧСИ С.Я. е входирано искане от страна на взискателя “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за извършване на опис на притежаваното от длъжника движимо имущество (л.213 от изп. дело).

С призовка за принудително изпълнение от 26.02.2020 г. длъжникът е уведомен за насрочването на опис и оценка на движими вещи на 10.03.2020 г., като видно от разписката на гърба на съобщението същото е било връчено на длъжника на 25.02.2020 г. (л.214 от изп. дело).

Н а 13.10.2021 г. в деловодството на ЧСИ С.Я. е входирано искане от страна на взискателя “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за налагане на запор върху притежавани от длъжника банкови сметки (л.319 от изп. дело).

Н а 06.06.2022 г. в деловодството на ЧСИ С.Я. е входирано искане от страна на взискателя “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за налагане на запор върху притежавани от длъжника банкови сметки.

Н а 20.01.2023 г. в деловодството на ЧСИ С.Я. е входирано искане от страна на взискателя “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за извършване на опис на притежавано от длъжника движимо имущество (л.329 от изп. дело).

На 14.11.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба на длъжника П. Т., чрез 3 адв. Е.П., с която иска от ЧСИ да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, алтернативно поради погасяване на вземанията по изпълнителното дело по давност.

С обжалваното постановление, обективирано в разпореждане на съдебния изпълнител от 17.11.2023 г. (л. 337 от изп.дело) съдебният изпълнител е оставил без уважение искането и е отказал да прекрати изпълнителното дело. Длъжникът е уведомен за отказа на съдебния изпълнител на 27.11.2023 г. (л.341 от делото), а жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител е подадена на 01.12.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В обобщение на горното, в т. 10 от въпросното тълкувателно решение е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Разпоредбата е предвидена като санкция за дезинтересиралия се кредитор, който бездейства да събере вземането си в рамките на образувано срещу длъжника изпълнително дело, и с това му причинява допълнително вреди.

В конкретния случай обаче не е налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – непоискване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на 2 години, тъй като са налице своевременно и системно инициирани от страна на взискателя действия по изпълнението от категорията да прекъснат давността /искане от 13.01.2020 г., искане от 13.10.2021 г. , искане о т 06.06.2022 г. , искане от 20.01.2023 г. за предприемане на действия по принудително 4 изпълнение/, и такива извършвани от съдебния изпълнител.

При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че взискателят, е проявил активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По отношение на наведеното от жалбоподателя оплакване за липса на мотиви на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело следва да бъде посочено, че като е съобразил предприетите в хода на изпълнителното дело действия по принудително изпълнение съдебният изпълнител е приел, че не е налице перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е оставил искането на жалбоподателя без уважение. Липсата на мотиви в постановлението за прекратяване на изпълнителното дело не може да обоснове наличието на основание за отмяната му, доколкото изводът на съдебния изпълнител, че не е налице перемпция се потвърждава и при съобразяване на изложеното в настоящото производство.

С оглед на алтернативно наведеното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното дело – погасяване на вземанията по изпълнителното дело по давност следва да бъде посочено, че въпросът за наличието на погасяването на вземанията, предмет на изпълнителното дело, по давност може да бъде предмет на отделно исково производство, образувано по предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, като същият остава извън пределите на извършваната в хода на настоящото производство проверка.