Определение № 2612 от 19.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2612 гр. София, 19.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана П.а Касационно гражданско дело № 20238002102183 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на „Бултранс“ ЕООД, [населено място], чрез адв. К. Г., с искане за отмяна на влязло в сила решение на ОС Видин № 190/ 22.11.2022г. по в.гр.д.№ 283/2022г., с което, като е отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, е осъдено дружеството да плати на Н. М. В., на основание чл. 222, ал.3 КТ, сумата 4560,42 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото.

Молителят твърди, че решението е неправилно. Твърди да са налице предпоставките на чл.

303, ал.1, т.3 ГПК предвид факта, че въззивният съд е разрешил спора, позовавайки се на неприложимо разрешение на ВКС ( това по решение на ВКС, ІV ГО по гр.д.№ 191/2010г.) и без да съобрази константната съдебна практика. Позовава се на разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, сочейки два документа, за които твърди, че са му станали известни на 13.02.2023г. , след приключване на делото (така молба вх.№8519/14.07.2023г.) и представляват нови доказателства: 1/ протокол за извършена проверка от Инспекцията по труда – Видин от 25.06.2021г., имащ значение за делото доколкото с него били дадени указания за преизчисляване на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ и 2/ допълнително споразумение към трудов договор от 15.08.2008г., по което трудовото възнаграждение било в двоен размер от уговорения и което не му било известно, тъй като било „подписано с подпис на работодателя, който се ползвал за други цели“.

Направено е искане за спиране по чл. 309, ал.1 ГПК. В указания от съда срок, изтекъл на 1

14.06.2023г., не е внесено обезпечение в размера по чл. 282, ал.2 т.1 ГПК .

Насрещната страна по молбата – Н. М. В., чрез адв. П. П., я оспорва. Претендира разноски за настоящото производство.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на ВКС намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е разрешен спор между страните за дължимостта на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ. Разгледани са релевантните за този иск факти, които са: прекратено ли е трудовото правоотношение между страните; към момента на прекратяването придобил ли е работникът/служителят право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; какъв е размерът на обезщетението. Соченото от молителя решение на ВКС е цитирано от въззивния съд като съдебна практика, чиито разрешения са приложими към казуса и не представлява „постановление на съд“, което впоследствие е било отменено по смисъла на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка позоваването на тази разпоредба напълно произволно. Несъгласието на молителя с възприемането на разрешението по това решение на ВКС от въззивната инстанция е довод за неправилност, който не е основание за отмяна по чл. 303 ГПК.

С уточнителната молба от 14.07.2023г. произволно се сочи като момент на узнаване на новите доказателства датата на подаване на молбата за отмяна – 13.02.2023г. Протоколът за проверка от Инспекцията по труда - Видин е с изх.№ от 2021г. и носи подписа на управителя на „Бултранс“ ЕООД и печат на дружеството, с които е удостоверено получаването на протокола от работодателя. Отделно, както е отбелязано в него, протоколът е изпратен, отново през 2021г., на имейла на главния счетоводител на дружеството и негов пълномощник. Допълнителното споразумение от 15.08.2008г. също носи подписа на управителя на дружеството за работодател. Несъстоятелно е изявлението на молителя, че този подпис, макар и на същия човек, се ползвал за други цели. Или, явно е от представените от самия молител „нови“ доказателства, че те са му станали известни още към момента на изготвянето им, когато се е и снабдил с тях – съответно през 2008г. и през 2021г.

Следователно молбата за отмяна, като подадена през 2023г., е извън преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и като такава е недопустима. Следва да се отбележи, че молителят не обосновава връзка между релевантните за спора по същество факти и сочените от него като „нови“ доказателства, а и такава обективно няма, тъй като за дължимия размер на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ са ирелевантни както констатациите и указанията на Инспекцията по труда, така и дали и какво трудово възнаграждение са уговорили страните към момента на сключване на трудовия договор.

Предвид гореизложеното, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

На насрещната страна по молбата се следват разноските за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство и на основание чл. 9, ал.4, изр. 2 ро НМРАВ са в размер от 750 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Бултранс“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, на влязло в сила решение на ОС Видин с №190/22.11.2022г. по в.гр.д.№ 283/2022г. и искането за спиране по чл.309, ал.1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2183/2023г., ВКС, ІІІ ГО.

ОСЪЖДА „Бултранс“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Н. М. В. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. П. П., [населено място], [улица], сумата 750 лева за разноски в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3