Акт от 22.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4557

Бургас, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

НЕЛИ СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ канд № 20267040600359 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Несебър, подадена чрез упълномощен представител адв. Д., срещу решение № 174/14.12.2025г., постановено по АНД № 566/2025г. по описа на Районен съд – Несебър.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на закона и необоснованост. Счита, че отмененото наказателно постановление е издадено въз основа на норми от подзаконов нормативен акт, които не противоречат на норми от нормативен акт от по-висока степен и при спазване целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на отменено Наказателно постановление № 134/10.06.2025г. на кмета на община Несебър.

Ответникът – С. В. М., чрез упълномощен представител адв. К., в депозирано по делото писмено становище, взема становище за неоснователност на касационната жалба, иска отхвърлянето й и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски. По делото е представена и молба за изменение на решение № 174/14.12.2025г. в частта за разноските, по която на основание чл. 176а, ал. 4 от АПК следва да се произнесе настоящата инстанция.

Бургаският административен съд, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

От фактическа страна районният съд е установил, че при извършена на 14.04.2025г. проверка в района на общ. Несебър, [населено място], [улица]от служители в отдел „Екология“ при О. Н. по сигнали от граждани за нерегламентирано хранене в района на безстопанствени котки, било установено, че на детска площадка на [улица]в [населено място] и на [улица]в [населено място], М. изсипвала гранули от чантата си и хранела котки. М. била поканена да се яви в отдел „Екология“ при община Несебър, като на 16.04.2025г. бил съставен АУАН Серия А № 0004926 и за това че на 14.04.2025 г., около 19,30 ч. в [населено място], общ. Несебър, на [улица], до оградата на имот на „Ученически отдих и спорт“ – на тротоара – събира и храни безстопанствени котки – нарушение на чл. 13, ал. 1 т. 9 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на община Несебър. Въз основа на АУАН било издадено и НП № 134/10.06.2025г. на кмета на община Несебър, с което основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредбата на М. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

От правна страна съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН и не са налице съществени нарушения на процедурата, които да обосноват отмяна на наказателното постановление.

Изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 на Общински съвет – Несебър, с която се забранява събирането, оглеждането, храненето на безстопанствени животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост, противоречи на акт от по-висока степен – Закона за защита на животните и Е. К. за защита на животните компаньони. Посочено е, че в нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, процесната норма от подзаконовия нормативен акт въвежда непредвидени в закона допълнителни ограничения и забрани, поради което не следва да бъде прилагана.

При така установените факти по делото съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, като издадено при нарушение на материалния закон.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Касационният състав намира обжалваното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.

Административнонаказателната отговорност на С. В. М. е ангажирана за нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 на Общински съвет – Несебър, с която се забранява събирането, оглеждането, храненето на безстопанствени животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост, като размера на глобата е определен по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредбата.

Съгласно чл. 40 и сл. от Глава V от Закона за защита на животните се предвижда организиране на програмата за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община в изпълнение на изискванията наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, издадена от министъра на земеделието. В следващите разпоредби са предвидени методите за справяне с безстопанствените животни и за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и котки, но никъде не е предвиден ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите на предвидените мерки.

Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради налагането на санкция въз основа на нормата на подзаконов нормативен акт, която противоречи пряко на актове от по-висша степен – Закона за защита на животните и Е. К. за защита на животните компаньони. При наличието на визираното нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗНА обосновано първостепенният съд е приел, че с процесната разпоредба от Наредбата се въвеждат ограничения, които не изпълняват изискването на чл. 8 от ЗНА и не се уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Във връзка с изложеното настоящата инстанция приема, че не следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето въз основа на норма от подзаконов административен акт, който противоречи на изискването на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Недопустимо е въз основа на разпоредба, която не урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, да бъде определяно и налагано административно наказание. В този смисъл съдът правилно е извел заключение за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

За пълнота следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 на Общински съвет – Несебър е била предмет на оспорване по адм. дело № 1469/2025г. по описа на Административен съд, по което с решение № 1130/02.02.2026г. тричленен състав на съда е отменил разпоредбата.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, Районен съд Бургас е постановил законосъобразен съдебен акт. Същият е обоснован с оглед на събраните по делото доказателства и съответен на приложимия процесуален и материален закон. В настоящото касационно производство не се сочат убедителни доводи, които да променят изводите на съда. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

По отношение на молбата за изменение на решение № 174/14.12.2025г. в частта за разноските, по която на основание чл. 176а, ал. 4 от АПК следва да се произнесе настоящата инстанция, настоящият състав на съда намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно. Основателни са доводите, че оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата е осъществена чрез редица процесуални действия и активно участие на процесуалния представител в открити съдебни заседания, както и депозиране на писмена защита по проведеното съдебно производство. Предвид посоченото и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от пълномощника, настоящата съдебна инстанция, намира че са налице основания за изменение на определените със съдебния акт разноски в размер на 300. 00 (триста) лева, като същите следва да бъдат определени в размер на 204.52 евро (превалутирана стойност на 400 лева).

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на ответника по касационното обжалване да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определено в размера по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и при спазване на правилата на чл. 11, ал. 2 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, а именно 204, 52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174/14.12.2025г., постановено по АНД № 566/2025г. по описа на Районен съд – Несебър.

ИЗМЕНЯ решение № 174/14.12.2025г., постановено по АНД № 566/2025г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, с която е осъдена община Несебър да заплати на адв. Т. Х. К. – Кацанска от АК –Велико Търново сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и вместо него ОСЪЖДА община Несебър да заплати на адв. Т. Х. К. – Кацанска от АК – Велико Търново сумата от 204.52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство ОСЪЖДА община Несебър да заплати на адв. Т. Х. К. – Кацанска от АК – Велико Търново сумата от 204.52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по КАНД № 359/2026г. по описа на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�