Определение № 583 от 29.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Ловеч, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500454 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

130460283, чрез пълномощника адв.Виолета Герова от САК против разпореждане № 585/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 349/2024 г. на РС Луковит, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника Л. Е. М. от с.Ч., област Враца за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 696.11 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 397.25 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.07.2022 г. за мобилен номер ***, от които 150.22 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 247.03 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство null, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 5 от договора за мобилни услуги от 30.06.2022 г.; 162.55 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.07.2022 г. за мобилен номер ***, от които 69.27 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 93.28 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство null, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 5 от договора за мобилни услуги от 07.07.2022 г.; 136.31 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.07.2022 г. за мобилен 1 номер *** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху общодължимата сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК и клаузата на чл.9 от договора за мобилни услуги относно претендираните неустойки в размер на 3 месечни абонаментни такси без ДДС е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Счита, че заповедният съд е приложил нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК в противоречие с материалния закон, като е приел, че уговорената неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване.

Вследствие неизпълнението на длъжника, търговецът е прекратил предсрочно процесните договор, а целта на неустойка е превантивна и има за цел да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението. Счита, че клаузите за дължимост на трикратен абонамент не са неравноправни, след като абонатът е преустановил заплащането на дължимите от него суми и не излизат извън обезщетителната, обезпечителна и санкционна функция на неустойката. Оспорва и изводите на съда, че вземането за неустойка противоречи на добрите нрави като противоречащ на обстоятелствата по делото. Не е съобразено, че операторът претендира само трикратния размер на абонаментните такси, а не оставащите до края на договора, Цитира разпоредбата на чл.226, ал.1, т.11, б “в“ от ЗЕС, според която е налице възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните.

По отношение на отказа да се издаде заповед за неустойките, дължими от потребителя при предсрочно прекратяване на договорните отношения във връзка с предоставените мобилни устройства с отстъпка от стандартната цена, изтъква, че цената на устройството без отстъпка и размер на отстъпката за срока от 24 месеца, е изрично посочена в договорите. Предоставените преференциални цени на устройствата при ползване на абонаментите за пълния срок на договора и уговорената неустоечна клауза при предсрочно прекратяване на договора съответстват на нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обръща внимание, че в случая не е налице кумулиране на две неустойки, т.к. се обезщетяват различни вреди за оператора при неизпълнение на задълженията по договорите, като развива подробни доводи относно характера на всяка от тях.

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част като неправилно и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка и лизинг, което е отхвърлено.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с него е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение до пълния размер на претендираните вземания (чл.

2

413, ал. 2 ГПК).

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 349/2024 г. по описа на РСЛуковит писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 е подал пред РС Тетевен заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Е. М. за следните суми: 328.42 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 30.06.2022 г. за мобилен номер ***; Договор за мобилни услуги от 07.07.2022 г. за мобилен номер *** и Договор за мобилни услуги от 07.07.2022 г. за мобилен номер *** за периода от 25.06.2022 г. до 24.11.2022 г.; 361.4 лв. – незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от които: 63 лв. по Договор за лизинг от 30.06.2022 г. сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***; 119 лв. по Договор за лизинг от 30.06.2022 г., сключен във връзка договорен абонамент за номер ***; 179.4 лв. по Договор за лизинг от 30.06.2022 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, 696.11 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:

397.25 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.07.2022 г. за мобилен номер ***, от които 150.22 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 247.03 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство null, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 5 от договора за мобилни услуги от 30.06.2022 г.; 162.55 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.07.2022 г. за мобилен номер ***, от които 69.27 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 93.28 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство null, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 5 от договора за мобилни услуги от 07.07.2022 г.; 136.31 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.07.2022 г. за мобилен номер *** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението до окончателното им заплащане, както и 27.72 лв. ДТ и 480.00 лв. адвокатски хонорар. В т.7 от заявлението като основание за компетентността на съда е посочено постоянен и настоящ адрес на длъжника: с.Тодоричане, ул.“Рибарица“ № 1.

След постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. Е. М., заповедният съд, с оглед разпоредбата на чл.411, ал.1, предл.1 от ГПК, действала към датата на постъпването му в съда 17.06.2024 г., е направил служебна справка в НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Видно от същата, постоянният и настоящ адрес на длъжника е с.Ч., Община Враца, ул.“Страцин“ № 7.

Съгласно редакцията на чл.411, ал.1, предл.2 от ГПК /ДВ, бр.100 от 2019 г./, заявлението срещу потребител, какъвто безспорно е длъжникът в настоящето производство, се подава до съда, в чийто район се намира 3 настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – постоянния. В случая законодателят е регламентирал местната подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Предвид данните за постоянния и настоящ адрес на длъжника, заповедният съд на основание чл.411, ал.1, предл.3 е следвало да прекрати делото и да го изпрати на надлежния местно компетентен съд – районен съд – Враца. В случая обаче Луковитският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 248/26.06.2024 г. за претендираните суми за незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по цитираните договори, както и за незаплатени лизингови вноски по договорите за лизинг. С обжалваното разпореждане последният е отхвърлил заявлението досежно претендираните вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и за предоставени за ползване устройства null, с отстъпка от стандартната цена.

По изложените съображения и нарушение на местната компетентност при постановяване на обжалвания съдебен акт, въззивният състав приема, че следва да обезсили разпореждане № 585/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 349/2024 г. на РС Луковит и издадената въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 248 от 26.06.2024 г. и изпрати дело на компетентния Районен съд – Враца, който следва да се произнесе по подаденото от „Йеттел България“ ЕАД против длъжника Л. Е. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 585/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 349/2024 г. на РС Луковит и издадената въз основа на него заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК № 248/26.06.2024 г.

ИЗПРАЩА делото на компетентния Районен съд – Враца, който следва да се произнесе по подаденото от „Йеттел България“ ЕАД против длъжника Л. Е. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4