Определение № 116 от 17.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. София, 17.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20261001000090 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4011/12.02.2026 г. по описа на САС, депозирана от Г. Д. М., С. М. С. и Р. Г. Р. срещу определение № 5/05.01.2026 г. по т.д.

№ 2475/2025 г. по описа на СГС, VI-2 състав, с което исковата молба е върната, а производството прекратено, като излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Поддържа се, че Националното синдикално събрание изпълнява функции на конгрес (общо събрание) и действа като върховен орган в периодите между два конгреса, като се позовава на Устава на синдикалната организация и сочи, че някои негови правомощия съвпадат напълно с посочените в чл.

25, ал. 1 и сл. ЗЮЛНЦ. Поддържа се още, че липсва уставна забрана или пречка за съдебно обжалване на решенията на Националното синдикално събрание. Според жалбоподателите, според чл. 18, ал. 6 от устава на синдикалната организация бил предвиден алтернативен ред за контрол на решенията на Националното синдикално събрание – пред конгреса или пред съда. Доколкото този орган действал като общо събрание с функции, посочени сред тези, които изпълнява общото събрание на ЮЛНЦ в чл. 25 ЗЮЛНЦ, то членовете на сдружението могли да се ползват от съдебна защита срещу противоуставни решения или първо да ги обжалват пред друг орган в сдружението. Предвид изложеното е поискано обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателите доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Т.д. № 2475/2025 г. по описа на СГС, VI-2 състав е образувано по искова молба на Г. Д. М., С. М. С. и Р. Г. Р. срещу Синдикат на служителите в Министерство на вътрешните работи със седалище в гр. София, с искане да бъдат отменени противоречащи на закона и устава решения на Националното синдикално събрание от 29 и 30.11.2025 г., с които С. С. и Р. Р. са освободени от длъжност в качеството си на членове на УС, както и Г. М. е освободен от длъжност в качеството си на член на 1

Националната контролна комисия.

С определение рег. № 5/05.01.2026 г. СГС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, на основание чл. 130 ГПК, като е приел, че според чл. 25, ал.6 ЗЮЛНЦ на съдебен контрол подлежат само решенията на общото събрание, а функции на общо събрание в ответната синдикална организация според устава й изпълнявал конгресът. Това определение е връчено на ищците на 16.01.2026 г., като те са депозирали частна жалба срещу него по пощата на 23.01.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно §2, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност, присъща на вероизповедание, както и читалищата, се уреждат с отделен закон. До влизането на закона по ал. 1 в сила регистрацията на нови синдикални организации, вписването на промени в подлежащи на регистрация обстоятелства на юридически лица на съществуващи синдикални организации, както и свързаните с това заварени съдебни производства, се извършват по реда на глава първа. Съдът вписва в регистъра данните по чл. 18, ал. 1, т. 1 - 3, 5 - 7 и 9 от закона.

През 2018 г. са приети изменения в чл. 49 КТ, в който нормативен акт са уредени синдикалните организация, като е прието, че синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им ал. 1. Поделение на организация, вписана по ал. 1, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й (ал. 2).

Вписванията се извършват при условията и по реда на глава петдесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ал. 3). В ал. 4 е посочено кои обстоятелства подлежат на вписване, съответно и промените в тези обстоятелства. КТ не препраща към ЗЮЛНЦ нито относно правосубектността на синдикалните организации, нито относно организацията и дейността им, нито относно вземането на решения и тяхното оспорване, нито относно прекратяването им. Следователно, след приемането на тези изменения през 2018 г. синдикалните организации вече не се рагистрират по реда на ЗЮЛНЦ, а по реда на КТ - в регистрите при съответните окръжни съдилища по реда на ГПК и устройството, органите и техните правомощия, както и прекратяването и имуществените отношения между членовете се уреждат от техните устави.

Разпоредбите на КТ не регламентират право на иск на членовете на синдикална организация или на трети лица за отмяна на решения на органите на синдикалната организация, приети в нарушения на закона или устава на организацията, същевременно конститутивният характер на исковете, предвидени в чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, изключва възможността за приложение на цитираните разпоредби по аналогия по отношение на решения на органи на юридически лица, различни от сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ (изрично в този смисъл определение № 79 от 14.02.2020 г. по ч. т. д. № 3002/2019 г. на ВКС, I ТО). Защитата срещу решения на органите на синдикалната организация става по предвидения в устава ред, като по съдебен ред такава защита може да бъде упражнена по реда на чл. 536 ГПК, съотв. в последствие на вписването им– чл. 604 ГПК.

Следва да бъде отбелязано, че макар в чл. 18, ал. 6 от устава на ответната синдикална организация да е предвидена и съдебна защита срещу решения на 2

Националното синдикално събрание по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, посочената норма не произвежда действие, доколкото съдебна защита може да бъде предвидена само със закон.

Посоченото води до недопустимост на предявените искове, поради липса на законова възможност за предявяването им.

Следва да бъде посочено за пълнота, че дори защитата по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ да бе приложима тук по аналогия, то тя не би се отнасяла до решенията на Националното синдикално събрание. Макар този орган да е натоварен с някои типични за общото събрание на сдруженията правомощия в периодите между провеждането на два конгреса, в устава е предвидено, че конгресът е върховният ръководен орган и само той има правомощия да взема някои типични за общото събрание решения, напр. изменения в устава, избор и освобождаване членовете на останалите органи, за преобразуване и прекратяване на организацията и др., както и да отменя решения на другите органи на синдиката, които противоречат на закона, на устава или на други вътрешни актове, регламентиращи дейността на синдиката – чл. 15, ал. 1 от устав, като в чл. 15, ал. 2 от устава е посочено, че конгресът може да взема решения и по въпроси от компетентността на други органи. От тук следва, че типично общо събрание в синдиката, с пълни правомощия на такова събрание, е неговият върховен орган – конгреса и само неговите решения биха подлежали на съдебен контрол, ако беше приложим режимът на обжалването по ЗЮЛНЦ, а решенията на Националното синдикално събрание, който орган не е типично общо събрание, тъй като е с ограничени правомощия, щяха да подлежат на оспорване пред конгреса.

Предвид горното и достигане от въззивната инстанция до крайни изводи, идентични на изводите на СГС, обжалваното определение е правилно като краен резултата, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 4011/12.02.2026 г. по описа на САС, депозирана от Г. Д. М., С. М. С. и Р. Г. Р. срещу определение № 5/05.01.2026 г. по т.д. № 2475/2025 г. по описа на СГС, VI-2 състав, с което исковата молба е върната, а производството прекратено.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4