Определение № 18050 от 26.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18050 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100508729 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца К. И. З. срещу определение № 20552 от 03.06.2026 г., постановено по гр.д. № 43659/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 164389/22.05.2026 г. на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 7646/24.04.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че по делото не е релевирано своевременно възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар, доколкото такова е било направено в хода на устните състезания от процесуалния представител на ищеца. Намира, че присъденият от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед осъществената защита само по иска за отмяна на уволнението, тъй като искът за възстановяване на работа е акцесорен, а по претенцията за парично обезщетение не е имало спор между страните. Поддържа, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а върху възнаграждението не следва да се начислява ДДС предвид ползването на данъчен кредит от ответника. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение за ответната страна да бъде намалено до размера на минималната работна заплата за 2025 г. без ДДС съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г.

Ответникът по частната жалба ДКИ „Софийска опера и балет“ изразява становище за неоснователност на частната жалба.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал.

3, изр. 2 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че ищецът не е направил в срок възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, а от друга страна същите не били и прекомерни, тъй като възнаграждение се дължало по всеки от трите предявени иска и размерът му бил под минималния съобразно нормите на Наредба № 1/2004 г.

В съответствие с разпоредбата на 78, ал. 3 ГПК с решението е присъдено възнаграждение на ответника предвид изцяло неоснователните искове, предявени срещу него, в размера, който е бил уговорен и платен на процесуалния му представител – сумата от 3480 лв. с включен ДДС. Действително, в хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца е навел възражение за прекомерност на разноските на ответната страна (л. 379 гръб от делото на СРС), но същото е бланкетно – страната не е изложила доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, а съобразно актуалната редакция на разпоредбата на чл.

78, ал. 5 ГПК към датата на последното открито съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд (24.03.2026 г.), съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатски хонорар само по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна. По аргумент на противното, след като ищецът не е изложил каквито и да било доводи, с които да обоснове възражението си по чл. 78, ал.

5 ГПК и да го мотивира, съдът няма правомощие да изменя размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, а следва да го присъди в пълния доказан по делото размер. Претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. След тази фаза на устните състезания съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно, те не могат да въвеждат нови искания, включително за присъждане на разноски или промяна на техния размер, както и да представят нови доказателства, свързани с исканията за разноски. В този смисъл, ищецът е следвало да релевира своето мотивирано възражение за прекомерност до приключване на фазата на устните състезания пред СРС, а формулираните в тази насока доводи едва с молбата по чл. 248 ГПК се явяват преклудирани.

От друга страна, дори и разгледани по същество, доводите на ищеца за 2 прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение са несъстоятелни.

Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В този смисъл е и актуалната редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр с чл. 36, ал. 3 ЗАдв, според която при преценката за прекомерност на възнаграждението съдът съобразява фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В настоящия случай предмет на производството е трудов спор, като са предявени три обективно кумулативно съединени иска за отмяна на уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на парично обезщетение в размер на 15900 лв. Съдът не споделя доводите на ищеца за ниска правна и фактическа сложност на делото, доколкото главната искова претенция е за отмяна на дисциплинарно уволнение, която изисква защита по всички наведени в исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението и пълно и главно доказване от ответника-работодател, че предприетите от него действия по едностранно прекратяване на трудовото правоотношение съответстват на законовата уредба. Противно на доводите в частната жалба, фактите по предявената осъдителна претенция за обезщетение не са били безспорни – с отговора на исковата молба ответното предприятие е оспорило периода на търсеното обезщетение, като и при условията на евентуалност е навело възражение за прихващане с изплатеното на служителя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, което е разширило предмета на доказване по делото. В рамките на първоинстанционното производство са приети множество писмени доказателства (включително по реда на чл. 190 ГПК) и са събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, от процесуалния представител на ответника са депозирани няколко писмени становища по доводите на насрещната страна и по доклада на съда и са релевирани относими доказателствени искания, а производството се е развило в три открити съдебни заседания, като ответникът не е станал причина за неоснователно отлагане на делото.

В допълнение следва да се съобрази обстоятелството, че се касае до исково производство на първа инстанция, в рамките на която спорът се инициира, навеждат се възражения и се събират доказателства, като за много от процесуалните действия са предвидени преклузивни срокове, пропускането на които лишава страната от правото да предприеме тези действия на по-късен етап от производството. В този смисъл 3 положеният от адвоката труд в първоинстанционното производство е с най-голям обем в сравнение с останалите съдебни инстанции и включва подготовка, изготвяне и подаване на отговор на искова молба, изпълнение на дадени от съда указания, своевременно релевиране на доказателствени искания, изготвяне и подаване на писмени становища, писмена защита, получаване на призовки и книжа. Процесният юридически казус не е еднотипен и макар доводите за незаконосъобразност на уволнението, изложени в исковата молба, да са само два, пълноценната защита на работодателя, който носи доказателствената тежест да установи законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение, включва значителен обем необходими процесуални действия, чието извършване следва да се възмезди със съответния разумен размер на възнаграждението. Същият и според настоящия въззивен състав се равнява на платения от ответника адвокатски хонорар от 2900 лв. без ДДС, който не е прекомерен, доколкото е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с характера на първоинстанционното исково производство и обема на положения труд по процесуална защита и съдействие. Върху посочената сума следва да бъде начислен и присъден и ДДС, доколкото съобразно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В този смисъл и без оглед на евентуалната бъдеща възможност за ответника да ползва данъчен кредит, насрещната страна по спора следва да възстанови платеното от ответника адвокатско възнаграждение в пълен размер от 3480 лв. с ДДС.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което частната жалба на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна жалба (неправилно наименувана

„въззивна“) с вх. № 206808/26.06.2026 г. на ищеца К. И. З. срещу определение № 20552 от 03.06.2026 г., постановено по гр.д. № 43659/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5