Решение № 181 от 30.07.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Монтана, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20251600500315 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273, във връзка с чл. 317, чл. 310, ал. 1, т. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 146, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена лично от Г. Л.

Л., имал качеството на ответник по гр. д. № 442/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Б., 3- т и състав, срещу постановеното по него Решение № 167 от 10.12.2024 г., обжалвано в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплаща н а непълнолетното си дете С. Г. Л., със съгласието на неговата майка Т. Е. Т., измененият на основание чл. 150 от СК размер на месечна издръжка от 110,00 лв. (присъдена с Решение № 1137 от 27.11.2015 г., по гр. д. № 3832/2015 г., по описа на Районен съд-гр. С., 10-и състав) за сумата над 300,00 лв. до уважения размер от 350,00 лв.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Счита се, че по делото не са изяснени всички необходими обстоятелства, имащи отношение към определянето на дължимия за детето размер на издръжка, както и за възможностите на 1 родителите да дават такава. Излага се, че след развода, той е останал да живее в гр. С., където се грижи за по-голямата им пълнолетна дъщеря. Твърди се, че той проявява отговорно отношение, тъй като непрекъснато поддържа контакт с детето, изпраща му парични средства, колети с хранителни продукти, дрехи и подаръци. Отбелязва се обаче, че възможностите му не са големи, тъй като другата им дъщеря е във влошено здравословно състояние и постоянните грижи свързани с нея го възпрепятствали да полага труд. Затова се твърди, че определеният от съда размер на издръжка от 350,00 лв. се явява непосилен за него. Въз основа на изложеното въззивникът прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение за сумата над 300,00 лв. дължима за издръжка на неговия син.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК непълнолетният С. Г. Л., със съгласието на неговата майка Т. Е. Т., действащ чрез процесуалния си представител адвокат З. Г.-М., е подал отговор на въззивната жалба. Същата се намира за неоснователна, а решението за правилно. По същество се сочи, че за десет години нуждите на детето и разходите за покриването им са се увеличили, в подкрепа на което по делото били приложени и множество доказателства.

Позовава се и на многократното увеличение за този период на минималната за страната работна заплата. Понастоящем то било ученик в осми клас и активно тренирало футбол. Всички тези обстоятелства се намира, че били правилно преценени от съда при крайния определен размер на дължимата издръжка.

Настоява се, че парични средства от бащата не са получавани, а дрехите изпращани с колети в повечето пъти били употребявани и в неподходящ за детето размер. Твърди се, че другата им дъщеря е на 27 години и не е трудоустроена, поради което както тя, така и жалбоподателят можели да работят. Сочи се, че районният съд правилно е съобразил, че бащата е безработен, но също и че е в работоспособна възраст, т. е. може да реализира доход поне в размер на установената за страната минимална заплата. Оборва се твърдението, че същият не работи поради полаганите по нея грижи и невъзможността й тя да остава сама, с това, че те двамата живеят в едно домакинство с майката на въззивника, която е пенсионерка. Въззиваемият моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

2

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана странаответник в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат на решението в обжалваната част, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Преди провеждането му от въззивника е подадена молба, в която моли ход на делото да бъде даден в негово отсъствие. Въззиваемият и неговата майка не се явяват лично, а вместо тях участва адвокат М.. Жалбата се оспорва и моли за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира се за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски съгласно представен списък.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства събрани по делото в двете съдебни инстанции, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството, по разгледания от Районен съд-гр. Б. гражданскоправен спор, е особено исково (бързо), по реда на чл. 310-317 от ГПК и е образувано по повод на искова молба, подадена от непълнолетнияС. Г. Л., със съгласието на неговата майка Т. Е. Т., в качеството му на ищец, срещу Г. Л. Л., в качеството му на ответник. С нея е предявен конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК, с правно основание чл. 150 от СК.

В исковата молба най-напред се посочва, че ответникът е баща на ищеца, който със съдебно решение от 2015 г. е бил осъден да му заплаща, чрез неговата майка, ежемесечно издръжка в размер на 110,00 лв. Твърди се, че за десет години нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия, са се увеличили и този размер се явява крайно недостатъчен за покриването им.

Излага се, че грижите за детето е поела изцяло майката, без участие на бащата.

С всичко това се намира, че са налице основания за изменение на размера на 3 присъдената издръжка чрез увеличаването й от 110,00 лв. на 400,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на подаването й.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства.

С първоинстанционното решение размерът на присъдената издръжка от 110,00 лв. е изменен, като е увеличен на 350,00 лв., а над този уважен размер, до претендирания от 400,00 лв., искът е отхвърлен. Същото е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната си част за разликата над уважения размер от 350,00 лв. до претендирания такъв от 400,00 лв., както и до размера на увеличената издръжка от 300,00 лв. При така установеното единственият спорен въпрос пред Окръжен съд-гр. Монтана е определеният от Районен съд-гр. Б. размер на издръжката над сумата от 300,00 лв. до уважената от 350,00 лв. и съответства ли той на възможностите на жалбоподателя.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2012 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в обжалваната му част е допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи з а неправилност на съдебното решение в обжалванaтa му част въззивният съд намира за основателни.

От фактическа страна по делото се установява, че на 02.08.1997 г. между Г. Л. Л. и Т. Е. Т. е възникнало брачно правоотношение. По време на брака им, на ХХ2010 г., видно от заверен препис на дубликат на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 153/01.02.2010 г. от Община С. (л. 3 от първоинстанционното дело), е роден непълнолетният им към настоящия момент син С. Г. Л.. На 27.11.2015 г. с Решение № 1137 от същата дата, постановено по гр. д. № 3832/2015 г., по описа на Районен съд-гр.

С., 10-и състав (л. 5-7 от първоинстанционното дело), бракът между страните е прекратен чрез развод по взаимно съгласие. По силата на това решение, с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение, 4 упражняването на родителските права по отношение на сина им е предоставено на майката, а бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 110,00 лв., чрез неговата майка, и предвид малолетието му тогава, и негов законен представител, считано от 30.07.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни предпоставки за изменението или прекратяването на издръжката. След разтрогване на брака им, майката заедно с детето живее в гр. В., в неин наследствен апартамент, а бащата живее в гр. С.. Страните не спорят, че детето се отглежда единствено от майката.

За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена. В т. 19 на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС е направено тълкуване на израза „изменение на обстоятелствата“. Посочено е, в условията на алтернативност, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая се настоява за наличие на първата алтернатива обосноваваща и искането за увеличение на определената с бракоразводното решение издръжка на детето. От постановяване на решението, с което е определен първоначалният размер на дължимата издръжка действително са изминали десет години. За този период са се изменили както икономическите условия на живот в страната, определени от по-висок жизнен и социален стандарт, обусловен от ценови, социални и демографски фактори, така и възрастта на детето. С повишаване на възрастта, нуждите на детето от средства за издръжка, потребности от дрехи, храна, учебни пособия и занимания също обективно нарастват. Това не се отрича от въззивника, тъй като по въпроса за наличие на изменение на обстоятелствата по същество липсва спор, доколкото във въззивната жалба той се съгласява с това, че нуждите на детето са нараснали, но твърди, че не разполага със средства да заплаща издръжка повече от 300,00 лв.

В тази връзка приложими при определяне на размера на дължимата издръжка са въведените от законодателя в чл. 142, ал. 1 от СК два критерия, които следва да се съблюдават: нуждите на детето (с оглед, според т. 1 от Постановление № 5 от 30.11.1981 г. на Пленума на ВС, на правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били 5 задоволени, ако родителите живеят заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. В т. 2, последен абзац от мотивите на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т. 5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги конкретна и обективна. Според посоченото в т. 4 от мотивите на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС вземат се предвид и грижите на родителя, който отглежда детето.

По въпроса за нуждите на детето, въззивният съд намира следното :

В конкретния случай, при определяне на размера на дължимата издръжка, следва да се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и нуждите на детето. Към момента на постановяване на решението, с което е определен първоначалният размер на издръжката на детето, то е било на 5 години и 10 месеца. При разглеждане на делото пред въззивна инстанция, то е на 15 години, 6 месеца и 1 ден. През учебната 2024/2025 г. е ученик в осми клас. По делото липсват данни детето да страда от хронични заболявания и да има специфични медицински потребности. Във връзка със здравето на детето пред социалния работник майката е съобщила, че то има нужда от ежегодно стоматологично лечение. По данни на майката разходите за облекло и обувки на детето са много високи, като чрез изброяване сочи, че последно му е закупила яке, блуза и маратонки в общ размер на 185,00 лв., 5 броя чорапи, всеки по 5,00 лв., или общо 25,00 лв.