Решение № 17 от 26.01.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Русе, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500935 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД-гр.София, чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвало решението на Районен съд-Русе по гр. д. № 3379/2025 г., с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./ срещу И. С.

Х. от гр. Р., като неоснователен и недоказан и са му възложени разноските по делото. Излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Намира обжалваното решение за постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което предявения от него иск да бъде уважен изцяло. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата И. С. Х. от гр. Р., чрез редовно упълномощен процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на жалбата. Иска се решението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Съобразно приетите по спора доказателства се установява, че на 17.10.2015 г., в 04.00 ч. в гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, до № 82, И. Х., управлявайки л.а. "Х.", рег. № 1

******* не съобразява скоростта си на движение, губи контрол, отклонява се на ляво и се блъска в предпазна метална ограда. В протокола за ПТП е отразено , че мястото на ПТП не е посетено от служители на полицията. От приетите заверени преписи от АУАН сер.Г № 210198/19.10.2015 г. и НП № 15-1085-002139/19.11.2015 г. се установява, че във връзка с процесното ПТП, с влязло в сила на 30.11.2015 г. наказателно постановление на И. Х. са наложени санкции за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.

Няма и спор между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на л.а.

"Х.", рег. № ******* е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е ищцовото дружество, в качеството му на застраховател. Установено е и че по подадено уведомление за щета от Община Русе в „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД е образувана преписка № 43081712000908. В уведомлението са отразени като увредени 7,5 м. трапезна ограда и 3 бр. метални кола. Въз основа на изготвените автотехническа експертиза и ликвидационен акт по горната щета, претенцията на Община Русе е уважена до сумата от 1341.10 лв., преведена по банков път на 01.07.2020 г.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „ДЗИОбщо застраховане" ЕАД-гр.София иск с правно основание чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./ срещу И. С. Х. за заплащане на сумите от 1341.10 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на Община Русе за щети, нанесени при ПТП на 17.10.2015 г. в гр. Русе, виновно причинено от ответника, и 15.00 лв.- ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумите от 09.06.2025 г. по съображения, че в производството не е установено осъществяването на всички предпоставки, визирани в чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./, а конкретно не е установено към момента на настъпване на събитието - процесното ПТП, че водачът на М ПС го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Така обоснованият краен извод на РРС е в съответствие на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите, касаещи настъпването на процесното ПТП, наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност", на основание на която ищецът е заплатил на собственика на увредените вещи обезщетение за причинените от ответника щети, както и за размера на платеното обезщетение. Спорно е само това възникнало ли е в полза на застрахователя право на регрес по чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./ поради виновното отклоняване на застрахования от проверка за алкохол, наркотично 2 вещество или негов аналог, което обстоятелство ищеца е релевирал в исковата молба.

Съгласно чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Фактът на напускане на ПТП от участник в него не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. ЗДвП квалифицира това обстоятелство като нарушение на правилата за движение и като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния участник в движението. Законът не свързва по никакъв начин напускането на ПТП с намерението на участника да се отклони от проверка за алкохол, поради което при претенция по чл.274,ал.1, т.1,изр.последно КЗ/отм./ застрахователят следва да докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства отказът на застрахования да се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог или наличие на вина у застрахования при отклонение от тази проверка, каквито указания са му дадени с изготвения в о.с.з. на 29.09.2025 г. доклад по делото. По делото не са релевирани никакви доказателства в тази насока, поради което твърдението на ищеца, че в негово лице е възникнало правото на регрес, се явява недоказано.

В подобен смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена в Решение № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 16/ 02.02.2011 г. по т.д. № 374/2010 г., ІІ т.о. по описа на ВКС.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал основанието за заплащане на търсената сума, поради което искът правилно е отхвърлен от РРС.

Видно от приложения към настоящето дело договор за правна защита и съдействие/л.25/, предоставената на ответника по жалбата от адвокат Ж. правна защита е безплатна по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. При това положение на основание чл.38,ал.2 ЗА дължимото на процесуалния представител на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 222.00 евро, определено съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см.

Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.

Предвид изложеното „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД следва да заплати на адв. Ж. сумата от 222.00 евро на основание чл.38,ал.2 ЗА.

3

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение постановено по гр. д. № 3379/2025 г.

№ 1517/29.10.2025 г. на Районен съд-Русе,

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ 89Б да заплати на адвокат А. Ж. Ж., вписан към АК-Русе, адрес:гр.Р., ул.“Ц. Н.“ №** сумата от 222.00 евро на основание чл.38,ал.2 ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Русе, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500935 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД-гр.София, чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвало решението на Районен съд-Русе по гр. д. № 3379/2025 г., с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.274,ал.1, т.1 КЗ/отм./ срещу И. С.

Х. от гр. Р., като неоснователен и недоказан и са му възложени разноските по делото. Излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Намира обжалваното решение за постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което предявения от него иск да бъде уважен изцяло. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата И. С. Х. от гр. Р., чрез редовно упълномощен процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на жалбата. Иска се решението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Съобразно приетите по спора доказателства се установява, че на 17.10.2015 г., в 04.00 ч. в гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, до № 82, И. Х., управлявайки л.а. "Х.", рег. № 1

******* не съобразява скоростта си на движение, губи контрол, отклонява се на ляво и се блъска в предпазна метална ограда. В протокола за ПТП е отразено , че мястото на ПТП не е посетено от служители на полицията. От приетите заверени преписи от АУАН сер.Г № 210198/19.10.2015 г. и НП № 15-1085-002139/19.11.2015 г. се установява, че във връзка с процесното ПТП, с влязло в сила на 30.11.2015 г. наказателно постановление на И. Х. са наложени санкции за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.

Няма и спор между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на л.а.

"Х.", рег. № ******* е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е ищцовото дружество, в качеството му на застраховател. Установено е и че по подадено уведомление за щета от Община Русе в „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД е образувана преписка № 43081712000908. В уведомлението са отразени като увредени 7,5 м. трапезна ограда и 3 бр. метални кола. Въз основа на изготвените автотехническа експертиза и ликвидационен акт по горната щета, претенцията на Община Русе е уважена до сумата от 1341.10 лв., преведена по банков път на 01.07.2020 г.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното: