Решение № 3008 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3008 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110210536 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ вр. ал.8 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01 септември 1999година - редакция на разпоредбите, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари 2017година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Образувано е по жалба на Д. И. А., подадена срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, бланков №4520111, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 100лв., на основание чл.189,ал.4 вр. чл.182,ал.1,т.3 ЗДв.П - актуална редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от 26 юни 2007година, за това, че на 17 февруари 2021година, в 13:57часа, в град София, по бул.“Рожен”, в посока от бул.“Генерал Никола Жеков“ към бул.“Княгиня Мария Луиза” и в участъка до бл.32, при общовалидно, 1 нормативно въведено ограничение на скоростта за населено място - 50км/час, е било извършено нарушение за скорост с моторно превозно средство - лек автомобил, марка”,,***''”, с регистрационен номер ,,***'', със “собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“ - “,,***''“ЕООД, ЕИК ********, с управител и представляващ по закон дружеството - Д. И. А., като автомобилът се е придвижвал със скорост 74км/час, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ - TFR1-M №653 - административно нарушение по чл.21,ал.1 ЗДв.П - редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.47 от 22 юни 2012година.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН/, се поддържа искане за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Жалбоподателят обосновава защитната си теза с доводи за неспазени приложими изисквания, произтичащи от относимата разпоредба на чл.189,ал.4 ЗДв.П, неспазени приложими давностни срокове, игнорирани относими разпоредби по ЗДв.П и по Наредба №8121з-532 от 12 май 2015година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165,ал.3 ЗДв.П, обнародвана ДВ бр.36 от 19 май 2015година, неустановено авторство на деянието и недоказано спазване на реда при установяването на вмененото нарушение.

Защитникът на жалбоподателя, в лицето на адвокат А. Д., САК, легитимиран с пълномощно, приложено като лист 28 от делото, вземайки участие в открито съдебно заседание, изразява позиция, че депозираната жалба се поддържа, респ. формулираното в съдържанието на последната искане за отмяна на атакувания акт, както обосноваващите защитната теза доводи, наред с които се позовава и на изтекла абсолютна давност, изключваща административнонаказателното преследване. Изрично заявява актуална позиция в насока - “защитата не прави искане за присъждане на деловодни разноски”.

Пред съда административнонаказаният Д. И. А., в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призован, явявайки се и лично, също 2 поддържа искането за отмяна на атакувания електронен фиш, споделяйки съображенията, развити от защитника.

Въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, изпращайки представител по пълномощно /лист 31 от делото/, в открито съдебно заседание в принципен план изразява становище в насока материалноправна и процесуалноправна законосъобразност на атакувания акт, съотв. оспорва основателността на сезиращата жалба. Що се касае до наличието на предпоставки за прилагане института на давността за административнонаказателно преследване, на който изрично се позовават жалбоподателят и неговият защитник - процесуалният представител на въззиваемата страна оставя преценката на съда, заявявайки изрично, че при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, не претендира присъждане на разноски в полза на СДВР.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, С. /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на страните, изразени в хода на съдебното производство и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Във връзка с обработена информация, създадена чрез АТСС, от вида TFR1-M, бил издаден електронен фиш, серия К, бланков №4520111 по описа на СДВР, за заснето на 17 февруари 2021година, в 13:57часа, в град София, на бул.“Рожен”, в посоката от бул.”Генерал Никола Жеков” към бул.”Княгиня Мария Луиза” и в участъка до бл.32, управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка”,,***''”, с регистрационен номер ,,***'', със скорост 74км/час, при общовалидно, нормативно въведено ограничение на скоростта за населено място - 50км/час, според възприетата правна квалификация, оценено като нарушение по чл.21,ал.1 ЗДв.П, като за същото и на основание чл.189,ал.4 вр. чл.182,ал.1,т.3 ЗДв.П, била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Д. И. А., ЕГН **********, в качеството на управител и представляващ по закон “,,***''“ЕООД, ЕИК 3

********, дружеството собственик по регистрационен статус на моторното превозно средство, конкретно с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 100лв.

С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, отразени в атакувания фиш, в т.ч. при съобразяване характера на нарушението и начина на неговото установяване, по делото са били приобщени писмени материали, в т.ч. такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, както допълнително изискани и приложени в хода и за нуждите на съдебното производство, по преценка, направена от съдията-докладчик, насрочвайки делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като предпоставка съставът, ангажиран с разглеждането на делото, да реализира пълноценно вмененото му правомощие по разкриване на обективната истина, а именно възпроизведен на хартиен носител запис на нарушението, установено и заснето чрез мобилно АТСС, позиционирано в служебен полицейски автомобил с регистрационен номер ,,***'', справка, изготвена по данните, актуални към 17 февруари 2021година, в автоматизирана система на Министерство на вътрешните работи /МВР/ на Република България, за регистрационния статус на моторно превозно средство - лек автомобил, марка”,,***''”, с регистрационен номер ,,***'', заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за утвърден образец на електронен фиш по ЗДв.П, ведно с приложение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 по описа на Български институт по метрология /БИМ/, ведно с писмо на Главна дирекция”Национална полиция” при МВР на Република България, протокол №9-38-20/23.10.2020г. от последваща проверка на изправността на мобилна система за видеоконтрол, тип TFR-1M, №653, валидна към 17 февруари 2021година, разпечатка от единна автоматизирана система на МВР на Република България, с данни за издаване, връчване и други обстоятелства, относими към атакувания електронен фиш, протокол по образец за използване на АТСС TFR-1M, №653, на дата 17 февруари 2021година, за времето от 12:15часа до 14:30часа, ведно с един брой снимка, визуализираща позиционирането на АТСС преди началото на процеса по заснемане, ежедневна форма на отчет по образец, справка от автоматизирана информационна система на МВР на Република България, установяваща статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно 4 средство и за съставени на лицето в това качество актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, протокол от 10 януари 2017година за извършено обучение на младши автоконтрольор при СДВР-ОПП И.Л. за работа с АТСС, тип TFR1-M, приложено с жалбата копие на атакувания електронен фиш, включително с разписка, удостоверяваща връчването му на 03 юли 2025година на г-н А., ведно с ксерокопие на личната карта на жалбоподателя /лист 4-5 от делото/, служебно направена и приложена справка по данни в ТРРЮЛНЦ за актуално, конкретно към 16 април 2026година, състояние на ”,,***''”ЕООД, ЕИК ******** /лист 7-8 от делото/ и писмо-отговор от СДВР-ОПП, включително с приложение, вх.№128687/23.04.2026г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 21-25 от делото/.

Предвид изложеното, съобразно доводите, обосноваващи защитната позиция на санкционираното лице, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакувания електронен фиш, в случая от правна страна съдът приема следното:

На първо място съобразява, че жалбата на Д. И. А. е допустима /явява се подадена в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че атакуваният електронен фиш, видно от разписка, е бил връчен на санкционираното лице на 03 юли 2025година, а жалбата е била приета с входящ номер в СДВР-ОПП на 09 юли 2025година, подадена по електронен път на 08 юли 2025година /лист 6 от делото/, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. има предпоставки да бъде разгледана по същество.

На следващо място съдът преценява, че са налице предпоставките за отмяна изцяло на обжалвания електронен фиш и за прекратяване на административнонаказателното производство, конкретно поради изтекла абсолютна давност, изключваща административнонаказателното преследване, в който смисъл има наведен от защитника в открито съдебно заседание довод, подкрепен и от жалбоподателя лично, съотв. с предпоставки да бъде споделен.

Съдът конкретно отчита, че на плоскостта на казуса административнонаказателното производство е било образувано и водено 5 срещу Д. И. А. за осъществен състав на административно нарушение, с посочено време на извършване датата 17 февруари 2021година, като за нарушението е било, а и е предвидено административно наказание “глоба”.

В същото време съдът съобразява, че нито ЗДв.П, нито ЗАНН, предвижда специални давностни срокове за административнонаказателно преследване, ето защо в случая, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.11 ЗАНН, както в унисон със становището, възприето в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ІІ колегия на ВАС, следва да бъде съобразено принципното правило, според което “по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността ..., се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Именно въз основа на така изложеното, към казуса следва да намери приложение правилото, установено в разпоредбата на чл.80,ал.3 вр. ал.1,т.5 Наказателен кодекс /НК/ на Република България, при това в актуалната редакция на последната, в сила и към времето, посочено като такова на извършване на вмененото на А. нарушение, а именно и към 17 февруари 2021година, според която давността за административнонаказателно преследване в случая е три години и е започнала да тече от довършването на нарушението, т.е. от 17 февруари 2021година, а според разпоредбата на чл.81,ал.3 НК, абсолютният давностен срок за административнонаказателното преследване е четири години и половина, независимо от спирането или прекъсването на давността, като този последен срок на плоскостта на казуса е изтекъл на 18 август 2025година - понеделник, първи работен и присъствен ден след почивния неделен 17 август 2025година, т.е. след образуването на настоящото съдебно производство по жалбата срещу електронния фиш, което е станало на 18 юли 2025година, но на практика преди приключването, конкретно преди определената дата за провеждане на открито съдебно заседание по делото - 11 май 2026година.

Разпечатката съдържа 20 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0217274-30e8-4597-b7f3-9645c3bd43a4