Решение № 3189 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3189 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110215279 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15279 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Х. Й. П. срещу Наказателно постановление № 23-4332-022400/02.10.2023 г., издадено от Д.Д.Д. – Началник н а сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя Х. Й. П. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата си, Х. Й. П. изразява несъгласие с установената правна и фактическа обстановка, като сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения, водещи до неизясняване на случая и необоснованост на административния акт.

В тази насока и жалбоподател Х. П. поддържа, че АУАН не е съставен на мястото на извършване на нарушението, както и че същият е съставен при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Навеждат се съмнения относно изправността на автоматизираното техническо средство касателно отчитане на точната скорост на движение на автомобилите. Жалбоподателят П. посочва още, че липсват доказателства за компетентност на органите издали АУАН и НП. С оглед тези аргументи, изложени в жалбата, жалбоподателят обосновава извод за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното НП и 1 отправя искане до съда за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Й. П., редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна - Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР редовно призована, не се явява.

В постъпило писмено становище от процесуален представител на Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР – главен юрисконсулт С.М., се взема отношение по законосъобразността на НП, като в него след излагане на подробни аргументи и се обосновава извод, че същото е правилно и законосъобразно, с оглед на което се отправя искане до съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконуслтско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна и възражение за прекомерност по отношение на поисканото адвокатско такова.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

На 22.06.2023 г. в 20:58 часа жалбоподателят Х. Й. П. управлявал личният си лек автомобил марка „***“ с рег. № *** в гр. София, по бул.

„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул.“Александър Малинов“. До № 147 на бул. „Цариградско шосе“ същият бил заснет с техническо средство - АТСС CORDON M2 № 1197 да се движи със скорост 143 км/ч., след приспаднат толеранс от -3% от 148 км/ч., при ограничение на скоростта въведено с пътен знак В 26 - 80 км/ч. в населено място.

Във връзка с установеното нарушение свидетелят М. П. на длъжност „***“ при отдел „Пътна полиция“ на 11.09.2023 г. съставил на жалбоподателя Х. Й. П. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № 069155 от 11.09.2023 г. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и в присъствието на жалбоподателя П., който го подписал без да направи възражения по него. При съставяне на акта от наказуемата скорост се приспаднал толеранс от - 3 % в полза на водача /при засичане на скорост на движение над 100 км/ч/. Жалбоподателят получил екземпляр от съставения акт срещу подпис. Актът бил съставен по преписка № MD 1197-22443/2023 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не постъпили писмени възражения.

На база на съставения акт било издадено процесното Наказателно постановление № 23-4332-022400 от 02.10.2023 г., с което на жалбоподателя Х. Й. П. на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 /три / месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закон за движение по пътищата.

2

Същото било връчено на 11.10.2023 г. срещу подпис лично на жалбоподателя.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М. П. на длъжност „***“ при ОПП СДВР, писмените доказателства приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно АУАН № 069155 от 11.09.2023 г. , удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, 2 бр. фотоснимки, ежедневна форма на отчет приложение №11 към чл. 75, ал.2, т. 1, справка картон на водача Х. Й. П. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, декларация по чл. 188 от ЗДвП, препис от Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България, препис от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България и др.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетеля М. П. като намери, че същите са обективни, логични и конкретни и поради тази причина им се довери изцяло предвид че същият изяснява времето и мястото на извършване на нарушението, а именно през м юни 2023 г. на бул. „Цариградско шосе“ до № 147 и скоростта, с която е установено да се движи автомобила „***“ – 143 км/ч., както и че била попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателя, която е посочил, че автомобилът се е управлявал от него.

Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не следва да излага.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема следното от правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от т. 1.

3.2. от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-10274/07.07.2020 г. на 3 директора на СДВР, като съгласно посочените актосъставителят в качеството си на "***" е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Съдът констатира, че АУАН и НП съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели, както и на нарушителя, който не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и с повдигнатото му административно обвинение. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно изпълнена. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи.

Отговорността на жалбоподателя Х. Й. П. е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. По аргумент от чл. 21, ал.

1 ЗДвП в населено място ограничението на максимално допустимата скорост за леки автомобили е 50 км/ч. и когато скоростта, която не следва да се превишава, е различна от тази, това се сигнализира с пътен знак - чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В разглеждания случай автомобилът е заснет в населено място – гр.

София, като в наказателното постановление е записано, че разрешената скорост е 80 км/ч, въведено с п.з. В 26. Установено е превишение на скоростта с 63 км/ч. Измерената скорост на движение на автомобила марка „***“ с рег.

№ *** на бул. „Цариградско шосе“ при № 147 в гр. София е 148 км/ч., като е отчетена допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 % и е определена като наказуема скорост от 143 км/ч.

От удостоверението от БИМ се установява, че видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип АТСС CORDON M2 № 1197 представлява одобрен тип средство за измерване. Същото е преминало метрологична проверка, което е удостоверено в протокол № 022-СГ-ИСИС от дата 14.03.2023 г. и е годно за експлоатация до 13.06.2027 г. Ето защо няма съмнение относно техническата изправност и годност на средството.

От приложената по делото декларация от 11.09.2023 г. подписана от жалбоподателя Х. Й. П. се установява, че на 22.06.2023 г. именно той е управлявал лекия автомобил марка „***“ с рег. № ***. Съдът като взе предвид и приложените по делото фото снимки и останалите писмени и гласни доказателства приема за безспорно доказано от обективна страна, че на 22.06.2023 г. в 20:58 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока на 4 движение от ул. „Павел Красов“ към бул.“Александър Малинов“ до 147 на бул. „Цариградско шосе“ жалбоподателят Х. Й. П. е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № *** със скорост от 143 км/ч, при въведено с п.з Б 26 ограничение на скоростта от 80 км/ч.

От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , действаща към момента на извършване на нарушението, водач който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч. се наказва с глоба 700 /седемстотин/ лева и 3 /три/ месеца "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Предвид, че по делото безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят Х. Й. П. се е движел със скорост от 143 км/ч., настоящата съдебна инстанция намира, че правилно е било определено административното наказание „Глоба“ от 800 лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.

Съдът намира, че нарушението не би могло да бъде определено като маловажно такова, предвид че същото не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от нарушения от същия вид.

С оглед на изложеното и съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът намира, че претенцията на упълномощения представител на въззиваемата страна - Началник сектор при отдел „Пътна полиция“ при СДВР, главен юрисконсулт С.М. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 80 /осемдесет/ лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума жалбоподателят Х. Й. П. следва да бъде осъденa да заплати на СДВР.