Определение № 22983 от 03.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22983 гр. София, 03.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110109405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130, във вр. чл. 126 от ГПК.

Съдът, като взе предвид предявената искова молба, по която е образувано гр. дело № 9405/2024 г. по описа на СРС, 50 с-в, Отговор на искова молба вх.

№163376/20.05.2024 г. по описа на СРС, Молба вх. №174705/29.05.2024 г. и след служебно извършена проверка, констатира, че Т. П П. е подала искова молба срещу Б. Ц. К., по която е образувано по-рано гр. дело № *****/2023 г. по описа на СРС, с предмет осъдителен иск за паричните вземания, които са предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр. дело №*****/2023 г. по описа на СРС, 50 с-в, и съответно предмет на искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по която е образувано настоящото производство.

Съгласно чл. 126, ал.1 от ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, в който смисъл са становищата и на страните, обективирани в горецитираните им писмени изявления. Ето защо настоящото дело подлежи на прекратяване. Правна последица от това и съгласно разясненията по т. 13 от ТР №4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № *****/2023 г. по описа на СРС подлежи на обезсилване, в т.ч. и по отношение на акцесорната претенция за съдебни разноски.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски за исково и заповедно производство, за който е заявена от процесуалния му представител претенция по чл. 38, ал. 2, във вр. ал.

1, т. 2 от ЗА. Предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението, което е онази необходима и разумна разноска, която се следва по ч. гр. дело №*****/2023 г., СРС, е сумата 200,00 лв., а по гр. дело №9405/2024 г., СРС - 400,00 лв. При определяне на размера на възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат съдът съобрази вида на осъществената правна защита и процесуалното им положение в производството, фактическата и правна сложност на делото, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени, но не само - и извършените от 1 пълномощника процесуални действия. Също така, определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. В тази връзка, с Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от същата наредба, тъй като има право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв).

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9405/2024 г. по описа на СРС, на основание чл. 130 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр .дело № *****/2023 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Т. П П., с ЕГН:**********, да заплати на адвокат К И Б, с ЕГН:**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. Г“ ***, партер, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 600,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. дело №9405/2024 г. и ч. гр. дело №*****/2023 г., и двете по описа на СРС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

ДА се приложи заверен препис от настоящото определение след влизането му в законна сила по ч. гр. дело № *****/2023 г. по описа на СРС.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2