Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4750 от 07.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7685/2023
Вид
Решение № 4750
Подписан
07.08.2024
В сила
20.09.2024
Състав
Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4750 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507685 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20081370/28.02.2023г. по гр.д. № 73960 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 113-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. чл. 79 и чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, че М. В. З., ЕГН ********** дължи на „К.Б.С.Б.“ЕАД, ЕИК ******* / с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ заплащане на сумите, както следва: сумата от 12 215,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.01.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от от 25.03.2016г.; сумата от 706,99лв. , представляващи неплатена договорна лихва за периода от 05.03.2018г. До 12.12.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 5087/2019г. по описа на Софийски районен съд, като М. В. З., ЕГН ********** е осъден да заплати на „К.Б.С.Б.“ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 2761,66лв., като е отхвърлен иска за сумата от 367,32лв. , представляващи наказателна лихва за забава на плащанията по договора за кредит за периода от 05.03.2018г. до 1

24.01.2019г.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№ 25013086/24.03.2023г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.03.2023г. от ответника по исковете М. В. З., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в частта, в която исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че исковете били уважени поради това че предсрочната изискуемост била настъпила, но този извод на СРС бил неправилен. Такова изявление не било достигнало до ответника, а същото било задължително условие , за да се приеме, че предсрочна изискуемост е настъпила. Отделно следвало и да се даде подходящ срок за изпълнение, за да се приеме, че може да настъпи предсрочна изискуемост.

Първоинстанционното решение не било мотивирано, следвало да съдържа мотиви по възраженията на страните, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства. СРС се задоволил да формира само краен извод, поради което и въззивният съд дължал извършване на онази дейност, която следвало да извърши СРС. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски поради прекомерност.

Въззиваемият- ищец О.Б.Б.“АД, ЕИК ******* -правоприемник на К.Б.С.Б.“ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че Правилно било пирето от СРС, че предсрочната изискуемост е настъпила. В случая с чл. 1 от договора крайния срок на договора е определен като 05.04.2023г., той вече бил настъпил, поради което и правилно бил уважен иска за цялата главница и договорната лихва. Претендирало е разноски.

2. насрещна въззивна жалба вх. № от ищеца О.Б.Б.“АД, ЕИК ******* правоприемник на К.Б.С.Б.“ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която иск за наказателна лихва е отхвърлен за сумата от 149лв. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Посочило е, че тази сума била размер на лихва върху падежиралите вноски, същата била изчислена от вещото лице по счетоводната експертиза. Главницата била с две части – 2 падежирали вноски и предсрочно изискуеми такива. При настъпване на предсрочна изискуемост едва в хода на исковия процес, наказателна лихва за забава се дължала върху падежиралите вноски съобразно договорките в договора. Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете М. В. З., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, е оспорил насрещната въззивна жалба. Посочил е, че решението в тази част е правилно.

Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски поради прекомерност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2033136/18.12.2019г. по регистъра на СРС на Райфайзенбанк

/България/“АД/ преобразуван в последствие с правоприемници последователно във времето- „К.Б.С.Б.“ ЕАД и „О.Б.Б.“АД/ срещу М. В. З., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 9 от Закон за потребителския кредит , чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М. В. З., ЕГН ********** дължи на Райфайзенбанк /България/“АД/ преобразуван в последствие с правоприемници последвотално във времетоК.Б.С.Б.“ ЕАД и О.Б.Б.“АД/ заплащане на сумата от 12 215,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.01.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 25.03.2016г.; сумата от 706,99лв., представляващи неплатена договорна лихва за периода от 05.03.2018г. до 12.12.2018г., сумата от 367,32лв., представляваща неустойка за забава по чл. 4.5 от договора за кредит за периода от 05.03.2018г. до 24.01.2019г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 5087/2019г. по описа на Софийски районен съд, евентуално – ако съдът приеме, че предсрочна изискуемост не е настъпила, то да му присъди сумите по осъдителни искове, като е посочил, че исковата молба представлява покана за изпълнение. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за кредит на 25.03.2016г. По който предоставил на ответника сумата от 15 472,50лв., уговорили възнаградителна лихва от 8,10 % годишно за първата година и такава за следващия период в размер на 6-месечен Софибор увеличен 3 с 7,65 пункта надбавка, уговорена била в договора и наказателна лихва за забава на просрочените плащания в размер на договорната лихва, увеличена с 10 пункта. Срокът на договора бил 84 месеца, уговорена била възможност за предсрочна изискуемост на задължения при неплащане вноски, не били платени такива с падежи в периода от 05.03.2018г. До 05.12.2018г. И с писмо № ИЗХ-001-101792 връчено на ответника при условията на чл. 12.8. от договора, обявил предсрочната изискуемост на задълженията, същата настъпила на 13.12.2018г. Претендирало е разноски.

Ответникът М. В. З., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че точната воля на страните следвало да се издири от съда при съобразяване на договора, поведението на страните.

Договорът не съдържал ясни процедури за изчисляване на лихвения процент, препращало се към Общи условия, които се определяли от банката едностранно. Претенциите се основавали на неравноправни клаузи по чл. 11.1 и чл. 11.2. от договора, същите не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тези клаузи не били индивидуално уговорени.

Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 5087/2019г. на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3006716/25.01.2019г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено М. В. З., ЕГН ********** да заплати на Райфайзенбанк /България/“АД/ преобразуван в последствие с правоприемници последователно във времетоК.Б.С.Б.“ ЕАД и О.Б.Б.“АД/ заплащане на сумата от 12 215,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.01.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 25.03.2016г.; сумата от 706,99лв., представляващи неплатена договорна лихва за периода от 05.03.2018г. до 12.12.2018г., сумата от 367,32лв., представляваща наказателна лихва за забава за периода от 05.03.2018г. до 24.01.2019г., сумата от 415,80лв. съдебни разноски, за така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 19.11.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението 4 доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 18.12.2019г.

По делото е приет договор за потребителски кредит №

1603211716748168/25.03.2016г., погасителен план, носещи подписи за страните по него, като такъв за потребител е положен на всяка страница от договора, съгласно който Райфайзенбанк България“ ЕАД се е съгласило да предостави на М. В. З. потребителски кредит в размер на 15472,50лв, който ще бъде използван за рефинансиране на кредит за потребителски нужди, като сумата се предоставя чрез заверяване на сметки на кредитополучателя в конкретно посочени банки и и банкови сметки. Съгласно чл. 1 от договора краен срок за погасяване на задълженията по договора е 05.04.2023 съгласно чл. 4 от договора за предоставения кредит се дължи лихва възнаградителна, размер на която за първата година е 8,10 % и ГПР е 9,23%, за остатъка от периода на договора възнаградителна лихва е в размер на 6-месечен Софибор, увеличен с 7,65%, то.но ако този Софибор е отрицателна величина, ще се прилага „0“ за този компонент, общият размер на задълженията по договора към сключването му е сумата от 20797,92лв., като същите следва да се платят на 84 вноски месечни анюитетни в размер от по 241,93лв., като погасителен план сочи каква част е главница и каква лихва, падеж е 5-то число на съответния месец Съгласно чл. 4.5. от договора при забава на плащанията по договора кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно , като към датата на сключване на договора е 18,10%. Съгласно чл. 4.7 и чл. 4.8. от договора договорната лихва е преференциално условие , отстъпка е 3 пункта от стандартния размер на надбавката – един пункт, ако потребителят ползва пакет „Комфорт“, регистриран е за услуга „Комунални плащания“ или е регистриран за услуга „Райфайзен онлайн“; един пункт, ако потребителят е осигурил трудовото му възнаграждение или възнаграждение по договор за управление да бъде превеждано по банкова сметка в банката; един пункт – ако има преференции предоставени от банката на работодателя на потребителя по предложение за обслужване на служители на Офис Експрес Сървисис“ АД.

Съгласно чл. 4.9. при липса на основание за преференции по време на действието на договора , банката увеличава лихвата със съответния пункт едностранно; той губи тези преференции и при неплащане на три вноски по пакет „Комфорт“, при неосигуряване на средства по сметка, обслужваща 5 услуга „Комунални плащания“,; при прекратяване на регистрация за услуга „Райфайзен онлайн“.; не бъде превеждано възнаграждение за 2 месеца; прекрати се правоотношението между потребителя и Офис Експрес Сървисис“ АД. Съгласно чл. 11.1 и чл. 11.2. от договора при неплащане на задължения по договора в продължение на 150 дни от падежа му задълженията по договора стават предсрочно изискуеми на 151-вия ден, като банката има право да пристъпи към събиране на същите по предвидения в закона ред без да уведомява длъжника и без да спазва поредност на способите и8или имуществото към което насочва изпълнението. Съгласно чл. 12.8. от договора всички уведомления до страните във връзка с договора се правят в писмена форма и ще се считат за получени от тях ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на потребителя, посочен в договора - ж.к. ******* в гр. София, или посочен в уведомление за смяна на адрес.

Прието е писмо изх. № ИЗХ-001-101792/21.11.2018г. Съгласно което на 21.11.2017г. Ищецът е съставил изявление до ответника с което е посочил, че неплатените задължения по договора за кредит са по вноски с падежи настъпили в периода от 05.03.2018г. до 21.11.2018г. , като обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по договор общ размер на които към него момент са 12926,13лв., от които 12215,84лв. главница и 710,29лв. лихва. Прието е известие за доставяне, , съгласно което на 22.11.2018г.