Решение № 57 от 06.02.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Видин, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320100063 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак на **.**.****г., от който брак имат едно родено дете И. Ф. И., роден на **.**.****г. Поддържа се, че поради влошени отношения между страните и психически тормоз от страна на ответника към ищцата, същата се принудила на 11.10.2023г. заедно с детето да напусне семейното жилище.

Посочва, че бракът е изпразнен от съдържание и съществува формално.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се прекрати брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство, упражняването на родителските права върху малолетното дете да се предостави на ищцата, а на ответника да се определи режим на лични контакти с детето, както и същият да бъде осъден да заплаща издръжка на всяко дете в размер на по 240.00 лева месечно.

Ответникът, редовно уведомен в законния месечен срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска. Оспорил е посочените основания за разстройството на брака, а именно, че същият имал агресивно поведение по отношение на ищцата, както и причините тя да напусне семейното жилище. Твърди, че никога не се е държал арогантно и грубо с ищцата, а причината тя да напусне семейното жилище е установена извънбрачна връзка с друго лице. Именно тази връзка я променила, станала нервна, агресивна, излизала сутрин рано и се прибирала вечер в 20.00 часа. Няколко пъти напускала ответника и се прибирала.

През това време ответникът полагал грижи за детето. След като напуснала семейното жилище, ищцата заживяла в жилище от 28 кв.м. Ищцата живее в гр. ****** без роднини и няма разширен кръг на семейството.

Предявен е насрещен иск с искане за прекратяване на брака поради вина на 1 ответницата по насрещния иск, упражняване на родителските права по отношение на детето да бъдат възложени на ответника, а на ищцата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и същата да заплаща месечна издръжка за детето.

В срока за отговор ответницата по насрещния иск е оспорила изложените в насрещния иск обстоятелства.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно психологически и съдебно – психиатрични експертизи. Изготвен е социален доклад от Д”СП” – Видин.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак с акт за граждански брак № **** от **.**.****г., видно от представения препис на удостоверение за сключен граждански брак от **.**.****г., изд. от Община Видин. Страните имат едно родено малолетно дете – И. Ф.

И., роден на **.**.****г., видно от представения препис на удостоверение за раждане, издадено от Столична община.

От изготвените социални доклади от Д „СП” – Видин, се установява, че съпрузите са живели на семейни начала. През месец август 2018г. са сключили граждански брак, а през м. май 2019г. се е родило детето И.. Съпрузите са живели в жилище в гр. ******, ж.к. ******.

От социалния доклад се установява, че проблемите помежду им са започнали след раждането на детето поради различни виждания за отглеждането и възпитанието му. Имало е разговори за раздялата им, която е настъпила на 12.10.2023г., когато ищцата е напуснала семейното жилище и е заживяла на квартира. Съпрузите са се договорили детето да е по една седмица при единия родител и по една седмица при другия родител. Този режим на отглеждане на детето е продължил и по време на висящността на делото. От социалното проучване е установено, че ищцата има приятел, по нейна информация от месец ноември 2023г. Установява се също, че и двамата родители се интересуват от детето и полагат грижи за него. Ищцата живее в жилище под наем, което представлява апартамент с обособени кухня – трапезария, спалня, в която е обособен детски кът, коридор, баня и тоалетна.

Ответникът живее в двустаен апартамент с детска стая. И двамата родители работят и получават доходи от трудова дейност. Посочено е в социалния доклад, че детето е привързано и към двамата си родители. Живее в дома на баща си, но също и в дома на майка си. Посочено е също, че и двамата родители полагат необходимите грижи за детето, както и имат условия за отглеждането му.

Вещите лица по назначената и приета по делото комплексна съдебно –психиатрична експертиза са дали заключение, че страните по делото са психично здрави, адекватни, дееспособни. От събеседването и психологичното изследване са преценили, че и двамата имат необходимия интелектуален, личностен и родителски капацитет да бъдат в ролята си съответно на майка и на баща. От събеседването и от прегледа по темата „родителстване“ вещите лица посочват, че страните имат правилни родителски стратегии и готовност за компромиси относно отглеждане на тяхното дете. По делото са налични данни, че и двамата 2 родители имат постоянна работа, имат необходимите жилищни условия, емоционална и финансова подкрепа от техните близки, за да могат да отгледат и възпитават правилно тяхното дете.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно – психологическа експертиза, изготвена от психолог П. М., след проведен разговор с детето И., е дало заключение, че детето е слънчево, лъчезарно 5-годишно момченце. Вещото лице помолило детето да нарисува неговата къщичка. Детето нарисувало къща по един много странен начин, различен от общоприетата къща. В този дом според него ще живеят тати, мама, кака З.приятелката на баща му, и малкия И.. Според вещото лице, детето няма някаква устойчива представа за дома, а е просто едно щастливо дете.

Вещото лице е посочило също, че категорично не е налице синдром на родителско отчуждение по отношение на нито един от двамата родители. Детето е привързано и към двамата, чувства се добре и с двамата. Когато детето е попитано кой е най - щастливият му момент или как си представя най - щастливия момент, той винаги го вижда заедно с мама и с тати. Когато е попитано кога е бил най - тъжен, той споменал една вечер, в която е трябвало да се прибере у дома, вероятно от гр. ****** където майката и детето били през целия ден там и вечерта е трябвало да останат, но детето е настоявало да се приберат.

Според вещото лице, детето има едно нормално емоционално състояние на 5годишно момченце, което общува нормално с всички хора, които го заобикалят. На практика, то се надява, че родителите му ще се съберат. Казва, че има две къщички - при мама и при тати, и се чувства еднакво добре. Съдейки по изобразеното на рисунката, дълбоко в съзнанието си според вещото лице , детето се надява, че родителите му ще се съберат да живеят всички заедно, но там е и кака З.- приятелката на бащата. Странно е, че приятелят на мама не попада в полезрението на дома в неговото въображение. Детето не е казвало нищо относно допълнителни връзки. Мама, тати, той - това е щастливо семейство в неговото съзнание.

Вещото лице посочва също, че при режима, при който се отглежда детето към момента се чувства еднакво спокойно и добре, обгрижено от семейната среда, в която го водят. Самият И. също казва, че се чувства добре при подхода на двамата родителите, в който никой от тях не се е опитвал да влияе върху детето, да го настройва срещу другия родител.

Казусът на кого съдът да предостави упражняването на родителските права е много сложен. Изначално, всяко дете е силно привързано към биологичната си майката. Тази безусловна връзка на огромна обич, която получава всяко дете, никой не може да я замени.

От друга страна, с израстването на детето от около 5-годишна възраст започва половата идентификация, т.е. детето ще започне да търси и присъствието на мъжкото начало в семейната среда, ще иска да извършва определени дейности и с тати. Към момента детето е еднакво привързано и към двамата родители, не му липсва обичта на майката, не му липсва грижата на бащата. Родителите взаимно се допълват независимо, че вече не живеят заедно.

По отношение на детето те са отговорни родители.

3

На базата на проведения разговор вещото лице дава заключение, че няма манипулативно влияние върху детето по отношение на майката. По отношение на разширения кръг на майката детето има различна, негативна реакция. Според вещото лице споделеното родителство е оказало положително влияние върху детето и е в интерес на детето.

Изслушано в т.нар. синя стая, детето споделя, че живее с тати. Тати живее с кака З..

При тати се чувства добре. С мама се чувства тъжен, защото тя не му дава телефона, а тати го дава. Тати е по-добър, а мама е по-лоша. Мама не му дава да си играе, не си играят когато е с мама. Тати е добър, защото дава телефона, а мама е лоша, защото не играе с него. Детето посочва, че е добър, но мама го бие. Тати и кака не го бият, играят си с него.

Детето споделя, че не живее с мама. Мама не живее с никой. То казва, че мама го бие всеки път, защото тя е лоша, всеки път е лоша, всеки път говори глупости, всеки път му се кара.

Детето казва, че обича тати, само тати. Когато ходи при мама, не се чувства добре, чувства се добре с тати. Когато ходи при мама, при нея няма стая за него. При мама спи долу на пода, на земята, защото тя не му дава да се кача горе на леглото. При тати спи на голямото легло, на което спят тати и леля, и то спи на същото легло. Детето казва, че обича тати и иска да живее с него. Казва, че се страхува от мама, защото тя го бие всеки път. Не се е случвало да се страхува от тати. Случвало се е да се страхува от мама. При мама му е скучно. Детето казва, че обича да ходи само при тати.

Вещото лице психолог С. А. по назначената втора съдебно-психологическа експертиза е посочило, че на възрастта, на която се намира детето, е изключително трудно и не много коректно да се говори категорично за синдром на родителско отчуждение, тъй като това е много ниска възраст, която има конкретни индивидуални особености. Най-важна от тях, това е особеност при малките деца, да не могат да отделят своите емоции и своите чувства в света на възрастните хора, които са значими за тях. Вещото лице е посочило, че няма промяна в режима на лични контакти на детето с родителите. Това, което детето е показало по време на срещата с нея е, че категорично отхвърля майка си, но всъщност това не може да се възприеме като методически достоверно поради индивидуалните особености, свързани с възрастта на детето, и това, че самото дете възприело ситуацията на експертна оценка по един изключително негативен начин.

Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че поведението на детето преди експертната оценка, по време на оценката и след приключване на срещата с него, коренно се променило. Според А. това означава, че самото дете е имало някаква своя нагласа, че идва при вещото лице да каже нещо, което ще му донесе изключително негативно преживяване.

Детето е било изключително неспокойно. Преди консултацията с детето, то било тревожно и трудно се отделило от бащата и неговата приятелка, които го довели. Казало, че не желае да е там и иска да си тръгва.

Пред психолога детето потвърдило, че знае защо е отишло, като неговата интерпретация била „да си говорим глупости“, „да ме питаш“, „аз не искам тази майка“, „лоша майка“, „аз искам моя татко“. Когато детето казало, че не иска тази майка, лоша 4 майка, това било просто изявление. Без да бъде питано какво мисли или какво чувства то започнало по този начин. Това говори, че у детето имало една нагласа, че ще му бъдат задавани въпроси, свързани с това кого избира - мама или тати. Обяснението, до което вещото лице е достигнало на база анализа на детските рисунки и на поведението му като цяло за отхвърляне на майката, е че това е начина, по който детето преживява раздялата.

Детето най-вероятно се свързва много по-силно с баща си в момента. Най-вероятната причина детето да се свързва по-силно с него е поради чисто естествени психологични процеси, а именно процеси на идентификация, свързана с пола. Всяко малко момче се идентифицира с баща си, иска да прилича на баща си, то иска да стане като татко.