Решение № 585 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20251100513255 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Столична община срещу постановление за разноските по изпълнително дело № 190/2025 г. на частен съдебен изпълнител С.С..

Жалбоподателят поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществените изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуването му. Дългът бил погасен в срока за доброволно изпълнение. Ето защо не дължал сторените от взискателя разноски за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г./. Сочи, че не било ясно върху каква основа била начислена пропорционалната такса. Моли съда да отмени постановлението и да намали разноските за адвокат до 200 лева, както и да редуцира размера на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.

Взискателят оспорва жалбата. Възнаграждението не било прекомерно, като адвокатът бил ангажиран с конкретни изпълнителни действия. Моли съда да остави жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, като счита жалбата за неоснователна.

1

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в която претендира разноски в изпълнителното производство по договор за правна защита и съдействие в размер на 792 лева с ДДС. Договорът е приложен към молбата за образуване, заедно с платежно нареждане. В молбата по чл. 426 ГПК взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – запор на банкова сметка на длъжника в Общинска банка АД. Не е възложил на съдебния изпълнител да извърши такива по чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 23.09.2025 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на следните задължения: 4 232,67 лева – главница, 2 182,55 лева лихва, 1 973,82 лева – неолихвяема сума /разноските по съдебното дело – видно от ИЛ/, 792 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 30 лева – допълнителни разходи, 126 лева – разноски по изпълнително дело, 908,26 лева – такси по т. 26 ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 24.09.2025 г.

На 23.09.2025 г е изпратено и запорно съобщение до посочената банка, като в изпълнение на способа, на 29.09.2025 г. /в срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК/ по сметката на ЧСИ е постъпила цялата сума.

На 29.09.2025 г. е подадено възражение от длъжника против размера на приетия за събиране по делото в полза на взискателя адвокатски хонорар, като е поискано и изменение на таксата по т. 26 ЗТТРЗЧСИ. Поискано е и връщане на надвнесената сума за разноски сума след уважаване на искането. Искането е оставено без уважение с постановление от 02.10.2025 г.

Противно на доводите на съдебния изпълнител, при плащане преди образуване на делото, разноските следва да се възложат нему - т.е. той няма правно на разноски, а дължи такива на длъжника /чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение /чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие/, единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК. Посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 2

ГПК, т. 10 от ТР № 2/2013 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

При тези обстоятелства в тежест на длъжника могат да се възложат разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ, и поради това сумата от 792 лева е прекомерна.

Искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 следва да бъде уважено, като с оглед данните за регистрация по ЗДДС следва да се намали до 240 лева с вкл. ДДС. Възможността за намаляване на възнаграждението и под този размер поради неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. /вж. решение на СЕС по дело C-438/22 г./ е ирелевантна с оглед диспозитивното начало и съдът не излага мотиви в тази насока.

С оглед формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до 240 лева с ДДС/, постановлението относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде отменено за сумата над 852,38 лева до 908,26 лева – с 55,88 лева.

Съдът не дължи произнасяне по искането „да задължи ЧСИ да индивидуализира таксите и разноските“ и „да начисли такива единствено за реални извършените действия“. Това е така, защото срещу постановлението за разноските в тази част частна жалба не е подадена – искането не може да се тълкува като такава. Дори и да се приеме, че е подадена – в посочената част тя би била просрочена. Искане за ревизия на таксите, извън тази по т. 26 ТТРЗЧСИ, не е направено с възражението до ЧСИ, а за първи път в частната жалба, която обаче е подадена след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя се следват своевременно поисканите разноски в размер на 73 лева – 37,32 евро /за ДТ, такса към ЧСИ/.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски по изпълнително дело № 190/2025 г. на частен съдебен изпълнител С.С. В ЧАСТТА, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 240 лева до 792 лева, както и В ЧАСТТА, с която са определени такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 852,38 лева до 908,26 лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Столична община, код по БУЛСТАТ 000696327 на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата 37,32 евро /73 лева/ – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4