Определение № 312 от 25.11.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Монтана, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600308 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал.3 от НПК.

С Определение на РС Монтана, постановено на 09.08.2024 г. по реда на чл.

306, ал.1, т. 4 от НПК по НЧХД № 1114/2022 г., на осн. чл. 190, ал.1 от НПК, е осъдена тъжителката Д. да заплати на оправдания подсъдим И. направените от него разноски по водене на делото във двете инстанции /РС и ОС/.

В срок срещу горното Определение е постъпила жалба от тъжителката Р. Д. с оплакване за незаконосъобразност и прекомерност на присъдените суми.

Твърди, че не е следвало да се присъждат пътни разноски на оправдания подсъдим, тъй като те се включват в заплатеното от него и съответно присъдено му адвокатско възнаграждение. Освен това смята, че последното е неоправдано завишено и моли да бъде намален неговия размер до разумни и съответни на Наредбата за адвокатските възнаграждения размери.

Постъпило е и писмено становище от подсъдимия. В него се поддържа, че оплакванията в жалбата са неоснователни и се търси потвърждаване на атакуваното пред въззивния съд определение.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обжалваното определение във връзка с изискванията на закона, намира следното:

Жалбата е допустима: - подадена е в срок; от страна, която разполага с 1 процесуална възможност за атакуване пред по-горна инстанция на определението и в съответствие с изискуемото от закона съдържание.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С нова Присъда от 25.03.2024 г. по ВНЧХД № 15/2024 г. Окръжен съд Монтана е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимия Б. И. е бил признат за виновен, в частта, с която е осъден да заплати на тъжителката 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите и разноските по делото и в частта относно присъждането на държавната такса и е постановил оправдателна присъда, с отхвърляне на гражданската претенция, ведно със законната лихва върху нея, но не се е произнесъл по искането на подсъдимия за разноски в процеса. Въззивната присъда не е атакувана по касационен ред и е влязла в сила. С атакуваното в настоящия процес Определение по чл. 306 от НПК първоинстанционният съд е осъдил тъжителката да заплати на оправдания подсъдим разноските по процеса и в двете инстанции, като се е позовал на текста на чл. 190, ал.1 от НПК. Съгласно този текст, когато подсъдимият бъде признат за невинен разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Единственото изискване, което законът поставя е: подсъдимият да е оправдан/ наказателното производство срещу него да е прекратено/ и претендираните от оправдания разноски да са несъмнено доказани. Тези две изисквания в случая са налице, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Законът прави разлика между различните видове разноски / за преводач, за упълномощен или служебен защитник/ в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 и 3 от НПК единствено по отношение на делата от общ характер. По делата от частен характер / образувани по тъжба на пострадалия до съда/ няма такова разграничение, поради което искането за неприсъждане на пътните разходи, направени от подсъдимия, се явява неоснователно. Такива са безспорно доказани по основание и размер и се следват на оправдания подсъдим.

Настоящият състав на въззивния съд е на мнение, че е недопустимо в наказателното производство да се говори за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Такава възможност е предвидена в ГПК, но не и в НПК, по чийто разпоредби се движи настоящето производство. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не може да намери приложение по аналогия, тъй като в 2 наказателното производство е налице изричен текста, уреждащ начина за произнасянето по разноските. НПК предвижда аналогия / чл. 88, ал. 1/ препращане към ГПК, но само относно правилата за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство, доколкото в НПК няма съответни правила. А такива съответни правила относно разноските има / чл.

189 и чл. 190НПК/.

По изложените съображения въззивният съд намира атакуваното определение за правилно - обосновано и законосъобразно, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАДАВА Определението на Районен съд Монтана от 09.08.2024 г. по НЧХД № 1114/2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3