Решение № 597 от 28.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. С., 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадеС. и трета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530104746 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът Е. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във вр. с чл. 107 ЗЕ, срещу ответника, за сумата от 309.34 лева главница за неплатена цена за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури, които били подробно описани в заявлението, за периода от 20.07.2020 г. до 18.05.2021 г., въз основа на което било образувано ч.гр.д № № 3066 по описа за 2022 г. на С. районен съд, както и за 43.97 лева мораторна лихва върху главницата, за периода от падежа на всяка фактура, до 07.07.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Дължимите суми по заявлението и описаните фактури били начислени на клиентски № - и абонатен № -, за обект на потребление, който се намирал в -. В срока по чл.

414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявявал иск за съществуването на заявените вземания със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във вр. с чл. 107 ЗЕ, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 3066/2022 г. по описа на PC С., срещу ответника, за 309.34 лева главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури, които били подробно описани в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за периода от 20.07.2020 г. до 18.05.2021 г., въз основа на което било образувано ч.гр.д № № 3066/2022 г. по описа на PC С., с 43.97 лева мораторна лихва от падежа на всяка от посочените фактури до 07.07.2022 г., и законна лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Ответникът бил собственик на обект, който 1 се намирал в -, клиентски №- и абонатен № -, като същият се използвал за стопански нужди.

Между страните съществувало облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.

За да бъдела доставяна такава до обекта на ответника, същият бил присъединен към електроразпределителната мрежа на Е.. Обект с абонатен номер № - бил присъединен при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 39,00 кВт. Съгласно чл. 29 ПТЕЕ, клиентите, които били присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащали на ищеца, освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги, измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, бил фактурирал за периода на потребление суми, дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност. Съгласно §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ, "небитов клиент" бил клиент, който купувал електрическа или топлинна енергия С.оплоноС.ел гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ, за небитови нужди. Така небитов клиент можел да бъде физическо или юридическо лице, което купувало ел. енергия за стопански нужди.

Ответникът бил физическо лице, което стопанисвало процесния обект за стопански нужди.

След като обектът се ползвал за небитови нужди, то и ответникът се явявал небитов клиент по смисъла на ЗЕ. През периода на фактурите съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия, за обект находящ се в -, клиентски № - и абонатен № -. Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител, какъвто бил и ищецът, осигурявало снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти били вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти ставала по регулирани от ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ. С нормата на чл.

29 ПТЕЕ било въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащали на крайният снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, и други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определяли от ДКЕВР /сега КЕВР/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТЕ и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. II, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от КЕВР цени. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл.

30, ал. 1, т. 13 ЗЕ била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители - абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/. Посочената цена важала и за процесния период. При определянето на цените за битови и небитови клиенти бил възприет различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплащала върху количествата действително изразходвана 2 електрическа енергия. При потребление за небитови нужди, каквото било осъществявано от/в обект с абонатен номер -, цената за достъп била определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, и се дължала за всеки ден, през който продължавало присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия. Според дефиницията, която се съдържала в разпоредбата на §1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" било правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, тоест цената за достъп се заплащала за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на ел. енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависели от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент заплащал цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата. СтойноС.а на услугата достъп до разпределителната мрежа зависела от предоставената мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависела от ползваното количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена мощност, независимо дали на същия била доставяна електрическа енергия или не. Именно заради това в нито една от процесните фактури не била начислена стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава нямало, но била начислена сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета й. Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа можело да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. В случая, от представените по делото доказателства се установявало, че ищецът предоставял до обект с абонатен номер - ел. енергия за небитови нужди. Облигационните правоотношения не били прекъснати, като за процесния период не била потребявана ел. енергия, поради което във фактурите не била и начислена такава стойност. През периода, който бил посочен в процесните фактури, била предоставяна непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисвал от ответника, цената на която се дължала на крайният снабдител независимо от потреблението на ел. енергия. Следователно, стойноС.а на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, която била начислена с фактури за периода от 20.07.2020 г. до 08.10.2020 г., била дължима от ответника - собственик на обекта и ползвател на услугата по достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период. За посочения период ищецът действал в качеството си на търговец, като съществуващото правоотношение между страните било регулирано от разпоредбите на §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Считано от 01.10.2020 г., с последното изменение на чл.94а ЗЕ, от кръга клиенти на крайният снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което били присъединени. Това 3 правело невъзможно оставането на обект с абонатен номер - на регулирания пазар - той не можел да бъде снабдяван от крайният снабдител по неговите общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за доставка на ел.енергия при общи условия от крайния снабдител. За клиентите, които след 01.10.2020 г. не можели да бъдат снабдявани от крайният снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, било предвидено, в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не бил сключил договор С.ърговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката на ел. енергия се извършвала от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване, и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение), сключвал типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не били сключили договор С.ърговец на електрическа енергия.

Типовият договор бил със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването му доставчикът по ал. 2 осигурявал доставката на ел. енергия, при условие, че клиентът своевременно заплащал всички дължими суми във връзка с доставката. Ответникът нямал сключен договор С.ърговец на ел. енергия по свободно договорени цени за процесния обект, нито към 01.10.2020 г., нито към момента. Не бил налице и сключен типов договор по §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020 г., обектът с абонатен номер -, служебно преминавал от ищеца, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик същото дружество, в качеството му на търговец на свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ, клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени, заплащали дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна ги заплащал на съответния мрежови оператор. За периода на процесните фактури, отново не били начислявани дължими суми за потребена енергия. За посочения период била начислявана само дължима сума за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена на база предоставена мощност - 39,00 кВт за абонатен №-. За процесния период ищецът, в качеството му на търговец на свободен пазар, издал фактури за периода от 20.10.2020 г. до 18.05.2021 г. Сумите, които били дължими от ответника за предоставени мрежови услуги, се начислявали от ищеца на основание чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ, съгласно който, клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени, заплащали дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ответникът бил собственик на обект за небитови нужди и ползвател на мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа при резервиран капацитет от същата, поради което дължал стойноС.а на издадените фактури. След настъпване изискуемоС.а на задълженията по всяка от процесните фактури, същите не били заплатени до момента. Ответникът дължал заплащане на главници, които били начислени с процесните фактури. Обстоятелството, че не бил заплатил доброволно задължението си, обуславяло и настъпването на негативни последици за същия - натрупване на мораторна лихва върху задължението. Размерът й от 43.97 лева бил определен като сбор 4 от лихви по попосочените фактури, които били изчислени за периода от датата, следваща падежа на задължението по съответната фактура, до 07.07.2022 г. ДължимоС.а на лихви, в случай на забавено плащане, била уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намирала законова опора в чл. 86 ЗЗД. Към момента ответната страна дължала лихва върху главниците по всяка една от процесните фактури, като сборът от начислените лихви бил в общ размер от 43.97 лева. Правел възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С уточняващата си молба от 01.11.2022 г. ищецът твърди, че претендираното вземане произтичало от следните фактури, както следвало: фактура № 0297127810/20.07.2020 г. с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 4.80 лева, за период от 5 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № 0298298032/19.08.2020 г. с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 29.78 лева, за период от 31 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № 0299465392/21.09.2020 г., с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 29.78 лева, за период от 31 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № 0299591049/08.10.2020 г., с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 24.02 лева, за период от 25 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч.; фактура № 0300240742/20.10.2020 г. с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 4.80 лева, за период от 5 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № 0301822016/19.11.2020 г. с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 29.78 лева, за период от 31 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № **********/21.12.2020 г. с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 29.78 лева, за период от 31 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № 0304132042/20.01.2021 г., с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 29.78 лева, за период от 31 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № 0305283909/18.02.2021 г., с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 28.82 лева, за период от 30 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч; фактура № 0306435380/19.03.2021 г., с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 27.86 лева, за период от 29 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 39,00 кВТч.; фактура № 0307574615/20.04.2021 г., с дължима сума за такса „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност” в размер на 29.78 лева, за период от 31 дни, при единична цена за ден 0.02053 лева, при предоставена мощност в размер на 5