Решение № 611 от 28.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. П., 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20251720101985 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена ОТ: „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. З.

Й. Ц. – САК, със съдебен адрес ***

СРЕЩУ: Д. М. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, посочена в договорната документация и исковата молба като Д. М. Ц.

С ИСКАНЕ: да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че съществува изискуемо вземане на „***“ ЕАД в общ размер на 2295,84 лв., представляващо сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства и неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, произтичащи от Договор за мобилни услуги № *** от 26.06.2017 г. и Приложение към договора за мобилни услуги от 26.06.2017 г., Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г., Договор за мобилни услуги № *** от 22.12.2018 г. и Приложение към договора за мобилни услуги от 22.12.2018 г., Договор за мобилни услуги № *** от 19.09.2020 г., Допълнително споразумение № *** от 19.09.2020 г. към договор за мобилни услуги, Договор за мобилни услуги № *** от 17.08.2021 г. и Приложение към договора за мобилни услуги от 17.08.2021 г., Допълнително споразумение № *** от 17.08.2021 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 17.08.2021 г., Допълнително споразумение № *** от 17.08.2021 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 17.08.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 17.08.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625052261 от 17.08.2021 г., 1

Допълнително споразумение № *** от 07.01.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 07.01.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 07.01.2022 г., Договор за мобилни услуги № *** от 11.01.2022 г. и Договор за лизинг от 11.01.2022 г., Допълнително споразумение № *** от 11.01.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 11.01.2022 г., както и Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 12.01.2022 г., по които са издадени фактура № ***/05.12.2022 г., фактура № ***/05.01.2023 г., фактура № ***/05.02.2023 г., кредитно известие № ***/05.03.2023 г., фактура № ***/05.04.2023 г. и фактура № ***/05.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 777/2025 г. по описа на Районен съд – П.. Претендират се направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че между страните са били сключени подробно посочените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения, приложения и договори за лизинг, по силата на които на ответницата са предоставяни електронни съобщителни услуги по няколко мобилни номера, както и мобилни устройства и аксесоари срещу заплащане на уговорените месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на начислените суми, поради което мобилните услуги били преустановени, договорите били предсрочно прекратени по нейна вина и били начислени уговорените неустойки и оставащите лизингови вноски. Сочи, че за тези вземания е проведено заповедно производство по ч. гр. д. № 777/2025 г. на Районен съд – П., в което ответницата е подала възражение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от установяването им по реда на чл. 422 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Първоначално е оспорено наличието на облигационни отношения между страните с твърдение, че ответницата не е подписала представените договори и споразумения, направено е възражение за погасяване на част от вземанията по давност, оспорена е доказателствената стойност на издадените едностранно от ищеца фактури, както и настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски и за възникване на претендираните неустойки. В съдебното заседание на 12.02.2026 г. особеният представител изрично е заявил, че не поддържа оспорването на истинността на договорите и няма да прави искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК, като е съобразил, че самата ответница при подаване на възражението си в заповедното производство е направила възражение за погасителна давност, но не е 2 оспорила авторството на представените договори. В останалата част отговорът на исковата молба е поддържан.

В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ищецът „***“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. С молба с рег. № ***/11.06.2026 г., депозирана от процесуалния му представител адв. З. Ц., поддържа предявените искове, представените доказателства и изложените по делото фактически и правни доводи, като изразява становище, че исковата претенция е допустима, основателна и доказана по основание и размер, моли да бъде кредитирано заключението на съдебно-икономическата експертиза и да бъде признато за установено съществуването на вземането по издадената по ч. гр. д. № 777/2025 г. заповед за изпълнение в пълния предявен размер от 2295,84 лв., ведно със законната лихва от 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като претендира и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответницата Д. М. Ц., редовно призована чрез назначения й особен представител, не се явява лично и се представлява от адв. Л. Т., която в хода на устните състезания поддържа подробно изложените в отговора на исковата молба факти, възражения и доводи и моли предявените установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, недоказани и частично погасени по давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 777/2025 г. по описа на Районен съд – П. се установява, че по заявление на „***“ ЕАД, подадено на 26.02.2025 г., е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, след което на заявителя са дадени указания за установяване на вземането по исков ред, въз основа на които е образувано настоящото производство.

Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедното производство, и тези, чието съществуване се иска да бъде установено по настоящото дело, поради което предявените искове са процесуално допустими.

От представените по делото договори, допълнителни споразумения и приложения към тях се установява, че между ищцовото дружество и ответницата са съществували договорни правоотношения за предоставяне на електронни съобщителни услуги по мобилни номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. По отношение на част от тези правоотношения на ответницата са предоставени и мобилни устройства и аксесоари по договори за лизинг. Към процесния период за мобилен номер *** са приложими условията по Договор за мобилни услуги № *** от 26.06.2017 г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 17.08.2021 г., за номер *** – условията по Приложението към договора от 26.06.2017 г., изменено с 3

Допълнително споразумение № *** от 17.08.2021 г., за номер *** – Договор за мобилни услуги № *** от 28.04.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 19.09.2020 г., за номер *** – Договор за мобилни услуги № *** от 22.12.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 07.01.2022 г., за номер *** – Приложението към договора от 22.12.2018 г., изменено с Допълнително споразумение № *** от 11.01.2022 г., за номер *** – Договор за мобилни услуги № *** от 19.09.2020 г., за номера *** и *** – Договор за мобилни услуги № *** от 17.08.2021 г. и Приложението към него, а за номер *** – Договор за мобилни услуги № *** от 11.01.2022 г. Първоначално направеното с отговора оспорване на авторството на тази договорна документация е изрично оттеглено от особения представител, поради което производство по чл. 193 ГПК не е откривано.

В периода от декември 2022 г. до май 2023 г. ищецът е издал фактура № ***/05.12.2022 г., фактура № ***/05.01.2023 г., фактура № ***/05.02.2023 г., кредитно известие № ***/05.03.2023 г., фактура № ***/05.04.2023 г. и фактура № ***/05.05.2023 г. От съдържанието на тези първични счетоводни документи и приложенията към тях се установяват начислените по отделните правоотношения месечни абонаментни такси и ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки. Общият размер на претендираните суми за абонаментни такси и услуги е 625,20 лв., на неплатените лизингови вноски – 643,69 лв., а на начислените неустойки – 1026,95 лв., или общо 2295,84 лв.

От приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че процесните счетоводни документи са отразени в счетоводството на ищцовото дружество и по тях не са установени плащания от ответницата. Вещото лице е определило неплатените лизингови вноски в общ размер на 643,69 лв., от които 232,24 лв. са редовно настъпили вноски, а 411,45 лв. са начислени от оператора като предсрочно изискуеми, както и неустойки в общ размер на 1026,95 лв., от които 806,23 лв. са свързани с договорите за услуги, а 220,72 лв. – с предоставените устройства.

Съдът кредитира заключението относно извършената счетоводна проверка, състава и основанието на отделните начисления, като не възприема единствено посочения в него краен размер от 2295,83 лв. Видно от самите първични счетоводни документи, текущите начисления са съответно 271,46 лв., 282,23 лв., 466,08 лв., 21,74 лв., 1086,53 лв. и 167,80 лв., които формират общ размер от 2295,84 лв. Същият резултат се получава и от сбора на установените отделни групи вземания – 625,20 лв. за услуги, 643,69 лв. лизингови вноски и 1026,95 лв. неустойки, поради което разликата от една стотинка в заключението представлява техническа неточност, която не засяга останалите изводи на експертизата.

По делото е приета и Последна покана за доброволно плащане от 06.03.2023 г., адресирана до ответницата, в която е посочено, че при неплащане на задълженията договорите за предоставяне на услуги ще бъдат прекратени, ползването на услугите 4 ще бъде преустановено, ще бъдат начислени неустойки и оставащите лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Към този документ не е представено доказателство за изпращането или получаването му от ответницата. От заключението на вещото лице се установява още, че за мобилен номер *** е посочена дата на деактивация 31.01.2023 г., а неустойката по това правоотношение в размер на 198,04 лв. е начислена с фактура от 05.02.2023 г., тоест преди датата на представената по делото покана. За останалите номера експертизата възпроизвежда съдържащите се в информационната система на оператора данни за двустранно спиране и деактивация, като по делото не е представено друго изявление за прекратяване на съответните договори, за което да е установено, че е достигнало до ответницата.

При така установените фактически обстоятелства съдът приема от правна страна следното:

По отношение на претендираните суми за месечни абонаментни такси и предоставени мобилни услуги искът е основателен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на договорните правоотношения, съдържанието на поетите от страните задължения, собственото си изпълнение и размера и изискуемостта на претендираното вземане. Тези обстоятелства в случая се установяват от съвкупната преценка на неоспорената договорна документация, издадените последователно фактури и приложенията към тях, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Действително фактурите са частни документи, издадени едностранно от ищеца, поради което сами по себе си не установяват съществуването на всички елементи на вземането, но съдът не основава извода си единствено на тях, а ги преценява във връзка с договорите, конкретните абонаментни номера, счетоводните данни и липсата на доказателства за извършени плащания.