Решение № 650 от 29.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110105050 по описа за 2023 година

Ищецът „П.а.е.“ ООД сочи, че на 12.01.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ВРС срещу ответника „Д. в Б.“ ООД и по него е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта.

В указания едномесечен срок предявява положителен установителен иск.

На дата 04.08.2020г. между ищеца и ответника като наемател е сключен договор за наем на Склад №3 с обща площ от 198кв.м., находящ се на етаж сутерен от сградата - Търговско - складова база "***", находяща се в гр.Варна, район Владислав Варненчик, ул.К. №16. На дата 05.08.2022г. договорът за наем е прекратен, поради забава от страна наемател „Д. в Б." ООД за плащане на парични задължения, за което е изпратено писмено уведомление на 26.08.2022г. до страната, което е подучено от нея, като наемателя в изпълнение на чл.28 от договора, е помолен да се яви на 05.09.2022г. в 11ч. за подписване на приемо-предавателен протокол по чл.30 от договора за предаване на наетото помещение, като последния е предупреден, че ако не се яви на посочената дата за предаване на наетото помещение, за „П.а.е." ООД ще възникне правото и на неустойката по чл.31 от договора в размер на 100лв. на ден за всеки ден забава. По тази покана няма изпълнение, а само бездействие от страна на ответника. На дата 30.11.2022г. ищецът е изпратил последно писмено предупреждение, че в срок до 16.12.2022г., ответника следва да освободи доброволно помещението от находящата се в него стока и да му предаде владението. Ответника е 1 предупреден, че ако до изтичане на срока от предходното изречение последния не предаде на „П.а.е." ООД владението на наетото помещение и не го освободи от наличните в него стоки, наемодателя ще предприеме действия по принудително събиране на дължимата неустойката по чл.31 от договора ведно с дължимите лихви, разноски, такси и адвокатски възнаграждения, както и ще образува съдебно производство за опразване на наети и заети за послужване помещения. Към дата 10.01.2023г. размерна на неустойката възлиза в размер на 15700лв., която е начислена за периода от 05.08.2022г. до 10.01.2023г. или общо за 157 дни забава за предаване на наетото помещение, като до настоящия момент имота не е освободен.

Моли да бъде установено в отношенията между страните, че към момента на издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №20233110100336/2023г. по описа на ВРС, 31-ви състав, в полза на „П.а.е." ООД, с ЕИК: *** съществува парично вземане срещу ответника в общ размер на 15700лв., представляваща обезщетение по неустоечна клауза от договора за наем поради забава на длъжника за освобождаване и предаване на наетото помещение, начислена за периода от 05.08.2022 г. до 10.01.2023г. или общо за 157 дни, поради забава на длъжника за освобождаване и предаване на наетото помещение - Склад №3 с обща площ от 198кв.м., находящ се на етаж сутерен от сградата - Търговско — складова база "***", находяща се в гр. Варна, район Владислав Варненчик , ул.К. №16 и да се осъди ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото и в исковото производства сьдебно-деловодни разноски.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи, че изцяло оспорва така наведените твърдения, относно наличието на 157 дни забава на длъжника, за освобождаване и предаване на наетото помещение, като заявяваме, че се занимава с продажбата на облекла, като извършва търговската си дейност в няколко магазина в гр.Варна. Търгува с нови облекла и в тази връзка наема процесното складово помещение за да съхранява закупената от чужбина стока. Наетото помещение е представлявало, централен склад на ответника от който са се снабдявали със стока магазините на дребно. По силата на договора за наем от 03.08.2020г., дружеството наемодател се е задължило да предостави на наемателя склад с площ от 198кв.м., находящ се сутерена на Търговско - складова база „***", находяща се в гр.Варна р-н „Вл. Варненчик" ул."К."№16, за срок от З/три/ години за наемната цена от 400 евро на месец. Въпреки, че отношенията между страните по настоящият договор за наем, са били нормални и наемната цена, е заплащана редовно, в края на м.септември на 2022г., възползвайки се от обстоятелството, че управителите на ответното дружество, са отишли в чужбина за стока, управителя на „П.а.е." ООД, нарежда разбиването на заключващите устройства на складовото помещение, поставя нови заключващи системи и заявява, че желае наемателя, да напусне помещението.

След смяната на заключващите устройства, управителя Р. не допуска, служители на наемателя до складовото помещение, като във връзка с това ответника търпи огромни загуби, тъй като не може да снабдява магазините си със стока. Отделно от това. Стоката която е с пазарна цена около 2 000 000лв., е задържана от ищеца и тайно се изнася от склада, като към настоящият момент същата е намаляла значително. Получава се така, че ищеца обсебва 2 чужда стока или я разпродава тайно и същевременно иска, да му бъде заплащан наем на помещение, на което същият неправомерно, е отнел държането от ответника. Във връзка с описаните по-горе самоуправи действия на 24.10.2022г., ответника е подал тъжба против Т. Х. Р., в качеството му на управител на „П.а.е." ООД, във връзка с която тъжба, е извършена проверка и образувано досъдебно производство.Счита, че претенцията на ищеца се явява изцяло неоснователна, тъй като същият иска да му бъде заплатена неустойка във връзка с неза платен наем на помещение, на което държането е било отнето принудително и реално наемни отношения между страните, не са съществували.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.309 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.

По делото е приложено ч.гр.д.№336/2023г. на ВРС в рамките на което по заявление подадено от настоящия ищец в негова полза срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за заплащане на сумите от 15 700лв. обезщетение за неустоечна клауза по чл.31 от договор за наем от 4.08.2010г. начислено за времето от 5.08.2022г. до 10.01.2023г. поради забава на длъжника за освобождаване и предаване на наето помещение-склад №3 с адрес гр.Варна, р-н „Вл.Варненчик“, ул.“К.“ №16, заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-12.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата и 1 399лв. сторени по делото разноски.

По настоящото дело е представен в копие договор за наем от 4.08.2020г. съгласно който ищецът в качеството си на наемодател е предоставил на ответника в качеството му на наемател склад №3 с площ от 198кв.м. на сутеренен етаж в сграда – търговско-складова база „Офис 1 суперстор“ находяща се в гр.Варна, район Вл.Варненчик, ул.“К.“ №16 срещу месечен наем от 400евро без ДДС за срок от три години считано от 17.08.2020г., като съгласно чл.31 от същия в случай, че в договорения 10 дневен срок за освобождаване на имота след прекратяване на договора, наемателя не го освободи и предаде, той дължи неустойка в размер на 100лв. на ден.

Ищецът твърди неизпълнение от страна на ответника изразяващо се в неплащане на договореното наемно възнаграждение за имота, като съгласно договора реда за това е следния: забавено плащане от страна на наемателя, като то следва да става до пет дни от издаването на фактура от страна на наемодателя, във вид на електронна фактура издавана в срок до пето число на всеки месец, покана от наемодателя да се плати в петдневен срок и последващо „писмено предизвестие с незабавно действие“.

Твърдението на ищеца за липса на липса на изпълнение по договора изразяващо се в отсъствие на плащане на дължимият се наем в договорните срокове е твърдение освобождаващо страната от носенето на доказателствена тежест и поставящо върху ответника тежестта да докаже, че е бил изправна страна и е заплащал в срок дължимите се наемни възнаграждения. Ищецът не е навел твърдения за кои месеци конкретно е заплатено наемно възнаграждение, а само е посочил че договорът е прекратен от 5.08.2022г., което води на извода, че не е бил заплатен наемът поне за м.юли 2022г. предвид наличната в договора уговорка, че наемът се заплаща в началото на 3 съответния месец и посочените по-горе срокове съгласно които за м.август срокът още не е бил изтекъл.

Ищцовата страна е представила документ озаглавен уведомление изходящ от нея на 26.08.2022г., с който уведомява ответника, че към 26.08.2022г. има незаплатени към наемодателя общо 4 009.28лв. представляващи сбор от наеми дължими по 8бр. фактури издадени за времето от 3.05.2022г. до 16.08.2022г. и дава на наемателя пет дни да заплати посочената сборна сума, а ако това не бъде сторено го кани да се яви на 5.09.2022г. за предаване на наетата вещ под страх, че ако и това не се случи се дължи неустойка в размер на 100лв. дневно за всеки ден забава съгласно чл.31 от договора, като изрично е посочено, че при липса на плащане в даденият допълнителен договорът ще се счита за развален. Ищецът е представил електронна разпечатка като доказателство, че уведомлението е връчено по пощенски път, като ответната страна не е оспорила този факт.

Представено е и второ уведомление от 30.11.2022г. съдържащ уведомление, че договорът е прекратен считано от 5.08.2022г., с което ответника се приканва да освободи наетото помещение в срок до 16.12.2022г. и се уведомява, че за времето от 5.08.2022г. до 16.12.2022г. дължи неустойка по реда на чл.31 от договора в размер на общо 13 300лв., като съгласно приложената обратна разписка това уведомление е връчено на 1.12.2022г. на ответника.

Видно от приетата по делото ССчЕ вещото лице е установило, че при ищеца има издавани фактури за наем до 1.08.2022г. за наема за м.август 2022г., а последното плащане от страна на ответника е извършено на 24.10.2022г. и с него са погасени задълженията по фактурите издадени до 16.09.2022г. видно от изготвената от вещото лице таблица ответника е заплатил на 24.10.2022г. суми вкл. и наема за м.август 2022г. осчетоводен във фактура №0101038558/1.08.2022г.

Предвид установеното от вещото лице, че ищецът е издал фактура за дължимият му се наем за м.август 2022г. на първия ден от месеца, а плащането е извършено от ответника едва на 24.10.2022г. съдът намира, че за наемодателя е възникнала възможност да прекрати договорното отношение по реда предвиден в договора и описан по-горе.

Настоящият състав намира, че ответната страна е изпаднала в забава по отношение плащането на дължимото се наемно възнаграждение за м.август 2022г. след като ищецът в изпълнение на договорното си задължение е издал фактура за този наем на 1.08.2022г., за която не е оспорено, че е връчена на ответника. Поканата озаглавена уведомление от 26.08.2022г.съдържа в себе си изявление за прекратяване на договорното отношение и е достигнала до ответника поради което следва да се приеме, че договорът е развален считано от 1 септември 2022г., обаче със същата покана самият наемодател е поканил ответника да се яви за предаване на освободената вещ на 5.09.2022г. поради което следва да се приеме, че с това изявление той е приел, че неустойка по реда на чл.31 от договора ще се дължи за времето от следващия ден 6 септември 2022г. При тези изводи от аритметична гледна точка за периода от 6 септември 2022г. до 10 януари 2023г. се установяват 127 дни забава за предаване за което се дължат общо 12 700лв. при сто лева дневна неустойка и претенцията следва да се уважи до посочения размер, като се отхвърли за 4 разликата до претендираните 15 700лв. и за времето от 5 август 2022г. до 5 септември 2022г.

Наведените от ответника твърдения за задържане от страна на ищеца на стоката му намираща се в наетото помещение са не относими към спора, още повече, че по делото не се установява към кой момент е станало това задържане. От показанията на ответниковите свидетели се установява, че е имало и други случаи при които ответника е изпадал в забава, но при тях наемодателят не се е възползвал от правото си да развали договора, а приемал заплащане на неустойка за забавата. Следва обаче да се има предвид, че възможността да се възползва от правото да развали договора е само за изправната страна и това е право, а не задължение, поради което това, че наемодателят се е съгласявал и приемал изпълнение въпреки забава в предходни случаи не следва да се приема, че няма право във всеки последващ такъв да прекрати договора. Представеното споразумение между страните от 5.11.2021г. се отнася за предходни задължения на ответника нямащи касателство към спора и не съдържа елементи на анекс с бъдещо действие.

Разпечатката съдържа 22 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b01dde44-fdfc-4888-a403-8b8a618ab512