Решение № 105 от 13.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20223001000077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-168/12.01.2022 година от М. Н. М., ЕГН-********** срещу решение No-50/22.12.2021 година, постановено по т.д.45 по описа за 2021 година на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК-121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1700, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“, 67А за заплащане на сумата за разликата над 18000 лева до размера от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 24.07.2018 година в КК „Златни пясъци“, обл.Варна, причнинео виновно от Т. Б. Т. при управление на л.а. „Форд“ S-mah, с рег. No- В 3145 ВР, при нарушение на правилата за движение и е осъден да заплати разноски, както и в частта, с която е отхвърлен иска за забава над сумата от 180 лева до размера от 350,03 лева за периода 19.02.2021 година до 26.03.2021 година.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е съобразен с претърпените болки и страдания. Съдът е определил размер от 20 000 лева, който въззивникът счита за недостатъчен, несправедливо занижен, не отговарящ на принципа за справедливост, както и на съдебната практика 1 при подобни телесни увреди и дадените с ППВС 4/68 година задължителни указания, с оглед търпените от пострадалия вреди и предвид събраните и тълкуваните по делото доказателства. От заключението на вещото лице е видно, че със сигурност ще се развият артрозни промени, както и, че движенията на лявата ръка няма да се възстановят в пълен обем, поради което определения следва да е в размер на 30 000 лева. Твърди, че крайните изводи на съда относно наличието на съпричиняване в размер на 10% са неправилни, тъй като по делото е категорично установено, че водачът на лекия автомобил Форд неправомерно предприема маневра обратен завой в лява посока, като ударът между лекия автомобил и велосипедиста се дължи изцяло на предприетата неправомерно маневра от водача на лекия автомобил. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350,03 лева лихва за забава за периода 19.02.2021 година до 26.03.2021 година, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Лев инс“ АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъден да заплати на М. Н. М. сумата от 18 000 лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 180 лева – лихва за забава, считано от 19.02.2021 година до 26.03.2021 година и разноски, както и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000 лева до предявения размер от 35 000 лева.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 26.03.2021 година ищеца М. Н. М. излага, че на 24.07.2018 г., на територията на Курортен комплекс „Златни пясъци“ в посока от светофара на главния път към кръговото пред хотел „Адмирал“ и отсечката между хранителен магазин “ALDO” и коктейл бар Гибралтар са причинени телесни увреждания на М.М., изразяващи се в изкълчване на акромио2 клавикуларна става, което е наложило оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност и е обусловило затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2-3 месеца.

Механизма на ПТП според ищеца е следния: Той се е придвижвал с велосипед по основния път към вътрешността на КК „З. П.“ в посока светофара на главния път към кръговото на хотел „Адмирал“.

В отсечката по този маршрут, която се намира между хранителен магазин „АLDO“ и десния завой преди коктейл бар „Гибралтар“ ищецът подминава намиращата се вляво от пътя аптека и на около 30м.разстояние възприема спрян в дясната лента на пътя лек автомобил марка „Форд“, модел „S Max“, рег.NoВ 3145 ВР, управляван от Т. Б. Т.. Автомобилът престоява, а по светлинната му сигнализация, не личи ,че двигателят е запален.

Приближавайки колата ищецът не успява по никакъв начин да разбере, че шофьорът се кани да предприеме потегляне, още повече някаква по-сложна маневра.Когато е на по- близко разстояние зад автомобила, водачът му свива рязко наляво,за да предприеме обратен завой. Пътната лента, по която ищецът велосипедист се е спускал по отрицателен наклон към центъра на комплекса е била изцяло заета от автомобила, който е изпълнявал обратен завой. Лекият автомобил е бил разположен също в посока центъра на комплекса пред предприемането на маневрата обратен завой. Пътното платно,където е възникнало ПТП представлява две срещуположни пътни ленти ,разделени с единична непрекъсната линия.Въпреки,че прави всичко по силите си ищецът не успява да предотврати удара. Следва силен удар в преден ляв калник на автомобила,а тялото на велосипедиста се отделя от велосипеда ,прелита над предния капак на автомобила и пада в близост до левия бордюр.

Произшествието е настъпило при добра видимост, на сух асфалтов участък, като в резултат на ПТП са причинени описаните в исковата молба телесни увреждания на ищеца, които са наложили оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност и е обусловило затруднение в движението на горния ляв крайник за период от 23 месеца.

Във връзка с така настъпилото ПТП са образувани ДП No507/2019г.по описа на Пето РУ на МВР гр.Варна. Същият е допуснал виновно нарушение 3 на правилата за движение по пътищата, а именно чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП,чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП,чл.25 ал.1 от ЗДвП,чл.26 от ЗДвП и чл.38 ал.3 от ЗДвП.

Непосредствено след ПТП ищецът е откаран в спешното отделение при МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, не постъпва за лечение там,но от направения му преглед е установено,че се налага оперативно лечение. Приет е в Университетска болница МБАЛ „Св.Марина- Варна“ ЕАД,гр.Варна, където постъпва за лечение в отделението по ортопедия и травматология. Постъпва в отделението адекватен. След назначените прегледи и консулти е установена спонтанна и палпаторна болка в лява раменна става, известна като симптом на „клавиша“. По рентгеновите и клинични данни е установена акромиокланитуларна луксация 5-та степен. Назначена му е оперативна процедура. Операцията е извършена на следващия ден след постъпването му, а именно на 25.07.2018г., като под обща анестезия му е извършена репозиция на разместените кости, формиращи ставата – ключица и лопатка. Поставена му е метална фиксация. След изписването му са назначени контролни прегледи, физиотерапия и рехабилитация. Вследствие на инцидента на пострадалия са причинени трайни физически увреждания, които сами по себе си имат трайно проявление и оказват влияние върху качеството му на живот.

Ищецът е в трудоспособна възраст, силен и енергичен млад човек, който преди произшествието е изкарвал сам пари за прехраната си. Заради инцидента пропуска възможността да работи през лятото на 2018г. Предвид получените травми, той не е бил в състояние да извършва каквато и да е физическа дейност, изпитвал е силни болки в ръката. Поради силните болки е приемал обезболяващи медикаменти, тъй като болката е пречела на съня му.

Състоянието, в което изпада създава изключителни трудности и неудобства за него, дори и за ежедневните битови нужди, за които е разчитал на помощта на своите близки. Шока от претърпяното се е отразил и върху психиката на ищеца. Инцидентът забавя кандидатстването си във висше училище, а именно в Академията на МВР, където към настоящия момент той вече е курсант. Той непрестанно си припомня случилото се, а това ,че не можел да спи и да се храни нормално се е отразило върху физическото му състояние - бил е изключително изнемощял и отслабнал. Въпреки изминалото време от инцидента пострадалият все още не се е възстановил напълно.

Лекият автомобил марка „Форд“,модел „ S Max“ ,управляван от Т. Б.

4

Т.,при управлението на който е причинено ПТП е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗК „Лев инс“АД, по силата на полица с начална дата на покритие от 25.04.2018г.до 25.04.2019г. На основание чл.380 ал.1 от КЗ към ответника е отправена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца по делото от описаното пътно транспортно произшествие. Въз основа на заведената претенция е образувана преписка по щета No0000-1000-03-207784. В законоустановения срок ответното дружество не се е произнесло по претенцията. Това поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

В срока за отговор от ответното дружество е постъпил писмен отговор ,с който исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът не оспорва подаването на писмена претенция пред дружеството, но твърди, че представените си исковата молба не удостоверяват съществени обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП. На първо място не са доказани елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправното и виновно поведение на водача на автомобила, пораждащи деликтната му отговорност.Липсват и категорични данни за наличието на причинно следствена връзка между пътния инцидент и настъпилите увреждания на ищеца по делото. Не става ясно по каква причина е настъпил сблъска, като няма данни водачът на автомобила да се е движел с несъобразена или превишена скорост,както и да е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП. Твърди се,че причината за настъпване на инцидента е поведението на водача на велосипеда, който с неправомерните си действия е предприел управление на велосипед, който не е бил оборудван със задължителните спирачки, съгласно изискванията на чл.79 т.1 от ЗДвП,както и с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред, съгласно чл.79 т.2 от ЗДвП, управлявал е велосипеда с несъобразена с пътните условия скорост, както и на забранен участък от пътя, не по велосипедната инфраструктура и най-близо до дясната граница на платното за движение, с което е допуснал нарушение на правилата на чл. 80 т.2 от ЗДвП. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.

Не са спазени нормативните изисквания за управление на велосипед.Не е използвана защитна екипировка - каска, наколенки и налакътници. При 5 правомерно поведение на пострадалото лице ,то нямаше да претърпи описаните телесни увреждания.Неспазването на правилата за движение на велосипедист е довело до по-големи увреждания,претърпени от лицето.

Съпричиняването е в размер на 90 % от настъпване на вредоносния резултат.

На следващо място се оспорват всички твърдения на ищеца относно вида, медико–биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията,свързани с продължителността на оздравителния период, както и твърдението,че той още не е приключил.Тези твърдения не се доказват и от представената медицинска документация по делото.Също така няма данни за необходимост от приемане на обезболяващи медикаменти,както и проблеми със съня, с оглед изключително лекото нараняване на ищеца, което се доказва и от факта,че болничният престой е бил само три дни. Няма доказателства за провеждана рехабилитация.Ако такава бе проведена възстановителния период щеше да бъде значително намален. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение на отговаря на критериите на „справедливостта“, заложен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и иска за законна лихва. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска, като присъди и направените по делото разноски.