Определение № 577 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500324 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против определение № 14453/21.12.2023г. по гр.д.№ 18605/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде изменено постановеното по делото решение № 4355/31.10.2023г. в частта му относно размера на присъденото на пълномощника на ответника К. И.- адв. Д. Б., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В частната жалба се сочи, че размерът на присъденото адв.възнаграждение не е съобразено с изискванията на чл.36, ал.2 от ЗА за обоснованост и справедливост и с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С428/16, тъй като същият не съответствал на правната и фактическа сложност на спора по делото.

От адв.Д. Б., в качеството му на пълномощник на ответника по първоинстанционното дело К. И., е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 18605/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против К. Г. И., с която са предявени искове с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл. 86 , вр. чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1167,99 леваглавница по договор за кредит ***/26.07.2018г., и сумата от 176,76 лева- обезщетение за забава за периода от 07.09.2018г. до 30.09.2022г.. С постановеното по делото решение № 4355/31.10.2023г. исковете са отхвърлени, като в полза на пълномощника на ответника е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 834,48 лева, с включен ДДС, общо за исковото и за заповедното производство. На 13.11.2023г. от жалбоподателя е подадена молба по чл.248 от ГПК, която е оставена без уважение с обжалваното определение.

Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на 1

Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. В конкретния случай, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение не се определя по договор между ответника и пълномощника му, а се присъжда от съда, въпросната преценка ще следва да се извърши на база на това, дали предвиденото в наредбата минимално адв.възнаграждение е в съответствие с правната и фактическа сложност на спора по делото.

Съгласно чл.7, ал.7 от наредбата, за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на база на половината от стойностите на претендираните суми. Общият сбор на претендираните със заявлението по чл.410 от ГПК и съответно- с исковата молба, суми е в размер от 1344,75 лева, половината от която се равнява на 672,37 лева. Съгласно ал.2 на чл.7 от наредбата, при материален интерес до 1000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева или 480 лева, с включен ДДС. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от наредбата, при материален интерес от 1000 до 10000 лева минималното възнаграждение е в размер от 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева или в конкретния случай 434,47 лева / 521,36, с ДДС/. Присъденото от първоинстанционния съд адв.възнаграждение от 834,48 лева, представлява сбор от минималните възнаграждения за заповедното и за исковото производство, без да е начислен ДДС. Същото е съотносимо спрямо материалния интерес по делото, като е в значително понисък размер. То е в съответствие и с правната и фактическа сложност на делото. В отговора на исковата молба са изложени множество доводи за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит, което предполага извършването на обстоен анализ на нормативната уредба и съдебната практика. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против определение № 14453/21.12.2023г. по гр.д.№ 18605/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде изменено постановеното по делото решение № 4355/31.10.2023г. в частта му относно размера на присъденото на пълномощника ответника К. И.- адв. Д. Б., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3