Решение № 165 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100500900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. М. И., чрез адв. К., срещу решение № 14797/29.07.2024г., постановено по гр. дело № 21412/2023г. по описа на СРС, 24-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. М. И. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 1 972.23 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., сумата 219.68 лева – мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 02.11.2017г., за които вземания на 16.04.2019г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 81234/2017г. по описа на СРС, 128-и състав, поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Очевиден в случая бил фактът, че нямало проведено съдебно производство с влязло в сила решение, предвид на което не били налице законовите основания за приложение на 5 годишна давност. Влязлата в сила заповед за изпълнение не можела да бъде приравнена с влязло в сила решение и чл. 117, ал. 2 ЗЗД бил неприложим. Приложима била 3 годишната давност. Сочи съдебни решения на СРС. Давността не била прекъсната с налагането на възбрана. Намира, че константна била съдебната практика, че налагането на запори, които не довели до реално запориране и насрочването на 1 опис и оценка на недвижими вещи при данни, че такива не били осъществени на определените дати, не прекъсва давността. Те съставлявали действия, насочени към издирването на имущество. Същите незаконосъобразни действия представлявали удължаване на погасителната давност, в разрез със забраната по чл. 113 ЗЗД. Дори и действието да се приемело за прекъсващо, то давността отново би се явила изтекла.

Освен това молбата на взискателя не отговаряла на изискванията на закона – не съдържала точно посочване на имуществото, което да бъде запорирано. Позовава се на ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. – не съставлявало изпълнителни действия проучването на имущественото състояние на длъжника. Изпълнителни действия не били извършени за период по-дълъг от 5 години. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Обжалваното съдебно решение било правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения.

Позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 81243/2017г. по описа на СРС, 128-и състав се установява, че процесният изпълнителен лист от 16.04.2019г. бил издаден в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на влязлата в сила по реда на чл.

416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.11.2017г. Изпълнилелният лист бил издаден за солидарното заплащане на сумите 1 972.23 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., сумата 219.68 лева – мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 02.11.2017г., сумата 85.34 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., сумата 14.77 лева – мораторна лихва върху последната главница за периода от 16.09.2015г. до 02.11.2017г., законната лихва върху главниците, считано от 16.11.2017г. до окончателното им изплащане и сторените в производството разноски в общ размер 95.84 лева.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата 2 давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години. Посочената във въззивната жалба съдебна практика – решения на СРС, в които въззивникът твърди, че съдът приел 3 годишна давност, не обвързват настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите.

Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С арг. мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, неоснователни са възраженията на въззивника, че наложените запори и насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника 3 съставлявали действия, насочени към издирването на имущество, а не същински изпълнителни действия.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 14.05.2019г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението. С подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

По образуваното изпълнително дело № 20198630401104 по описа на ЧСИ Сия Х., били извършени изпълнителни действия.

Изпълнителни действия, годни по естеството си да прекъсат теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на съобщения за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки на 07.06.2019г. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице (в случая, видно от удостоверителния щемпел - на 11.06.2019г.), което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС).

В отговор на получените на 11.06.2019г. запорни съобщения, на 13.06.2019г.

„Юробанк България“ АД изпратила писмо, от съдържанието на което се установява, че длъжникът В. М. И. имал открита банкова сметка. Запорът бил наложен, но имало и предишно наложен такъв. По сметката нямало авоар. Такива били и отговорите на „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД.

Настоящият съдебен състав намира, че когато запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът има банкова сметка, какъвто е и разглежданият казус, наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по 4 отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства. Ето защо с налагането на запорите по банковите сметки давността била прекъсната на 11.06.2019г. на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

На 04.12.2019г., преди изтичането на давността, ЧСИ Х. наложила възбрана върху собствения на длъжниците В. М. И. и И.В.И., придобит в режим на СИО, недвижим имот – ап. 85, находящ се в гр. ****. С това изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията, давността била прекъсната.

С молба от 26.11.2021г. взискателят поискал ЧСИ да извърши опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи. Такъв бил насрочен с разпореждане от 01.12.2022г.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че налагането на запор и насрочването на опис и оценка на недвижими вещи при данни, че такива не били осъществени на определените дати, не прекъсва давността. Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.

Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид - поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал.