Решение № 547 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100513021 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13021/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „******* срещу срещу решение №14426 от 22.07.2024 г постановено по гр.д.№59787/2022 г на СРС, 87 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ ; чл.224 КТ и чл.128 т.2 КТ срещу „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, Бизнес Парк София, сграда 1-а, ет. 4 :

- за отмяна на наложеното със заповед №2876 от 07.09.2022 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на ресторант“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 4475,45 лева за периода от 08.09.2022 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането ;

- за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 2520 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

-за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3780 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение поради удържано от работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от 1

КТ, и сумата от 698,38 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец август 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

-за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1101,62 лева, представляваща незаплатена част от трудово възнаграждение за м. август 2022 г. и сумата от 642,69 лева за отработените дни през месец септември 2022 г.

; както и въззивникът е осъден да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 3000 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Ищецът е оспорил заповедта за дисциплинарното си уволнение , защото длъжността му не е отчетническа и не е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина . СРС недопустимо се е произнесъл по отговорност на ищеца за липси , което е нарушение на диспозитивното начало . Въззивникът не е отчетник , а е упражнявал контрол върху отчетници – той не е боравил с материални ценности . С действията си първоинстанционният съд „създава нова заповед за уволнение“ по чл.187 ал.1 т.9 КТ. СРС не е взел предвид , че за част от периода е бил в платен отпуск и в болнични т.е. не е имал възможност да борави с материални ценности , нито да упражнява контрол . Липси за два поредни отчетнически периода не представлява системни нарушения по чл.190 ал.1 т.3 КТ във вр.§ 1 т.22 от ДР на КТ. Не е вярно , че твърдяната липса е прикрита чрез фиктивно прехвърляне на наличности между двата ресторанта с документ т.нар.“трансфер“ от 01.08.2022 г . Показанията на св.Ц. за опровергаване съдържанието на документа са недопустими съгласно чл.164 ал.1 т.8 ГПК . С гласни доказателства не могат да се установяват трудови функции . Незаконосъобразно СРС е приел като доказателство вътрешна заповед на ответника , за да представи други писмени доказателства след като вече е настъпила преклузия .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . В жалбата не се сочи решението на СРС да е неправилно и не са посочени „въззивни основания“. Ищецът е уволнен поради констатирани липси и по тази причина трябва да се изследва дали ищецът е отчетник и носи ли отчетническа отговорност . Според длъжностната си характеристика ищецът отговаря за липси и за опазване на имуществото на работодателя . Мотивите на СРС са подробни и пълни . Дисциплинарното уволнение е наложено поради системно нарушаване на трудовата дисциплина при боравене с материални ценности . В двата отчетни периода е имало поне три нарушения на трудовата дисциплина .

Длъжностната характеристика е новооткрито доказателство , а ищецът е бил запознат с него . Съдържанието на частен документ е допустимо да се доказва със свидетелски показания .

Отчетнически функции могат да се доказват не само с длъжностна характеристика , но и с други доказателства , като функциите могат да произтичат и от характера на извършваната работа . Ищецът е бил отчетник и носи отговорност за липсата на стоки , която е била значителна – в размер на 3533,18 лева за м.07.2022 г и 754,07 лева за м.08.2022 г .

Отсъствието поради отпуск не доказва , че друг е отговорен за липсите , а самото отсъствие 2 чрез снабдяване с болничен лист е било незаконосъобразно .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.08.2024 г и е обжалвано в срок на 10.09.2024 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС . Въззивната жалба съдържа надлежно искане за отмяна на първоинстанционното решение , както и изрични доводи в тази насока , по които настоящият съд дължи произнасяне .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на СРС ; настоящият съд е е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи за неправилност , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За нищожност и недопустимост на решението на СРС се извършва служебна проверка , като факти и основания за тези найтежки пороци в случая не се установяват.

От фактическа страна по делото е установено следното .

Безспорно е между страните , че е било налице ТПО , по силата на което ищецът е заемал длъжността „Управител ресторант“ при ответника .

Със заповед № 2876/07.09.2022 г /връчена на същата дата / ищецът е уволнен дисциплинарно . От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е наложено на ищеца за това, че работникът системно нарушава трудовата дисциплина в периода 01-31.07.2022 г. и 01.-31.08.2022 г., като не спазва Вътрешните правила на компанията в качеството си на МОЛ и е допуснал липси за два поредни отчетнически периода - нарушение по чл.190 ал.1 т.3 от КТ.

Според заповед №2824/22.07.2022 г и показанията на разпитаните по делото свидетели М.Б.Ц. и Н.И.Г. , работното място на ищеца е променено от ресторант „Младост“ на ресторант „Славейков“ считано от 01.08.2022 г., като със заповедта е възложено предаването на ресторантите между ищеца и свидетелката М. Ц. до 31.07.2022 г., и извършване на инвентаризация на 01.08.2022 г.

Според документ – „трансфер на стоки“ , както и от показанията на свидетелката М.Б.Ц., се установява, че на 01.08.2022 г., при извършване на възложената инвентаризация в ресторанта „Младост“, двамата с ищеца в качеството си на управители на ресторант „Славейков“ и ресторант „Младост“, установили липси на продукти, подробно описани по вид и количество в документ-трансфер на обща стойност от 3533,18 лева.

Ц. посочва , че двамата управители се съгласили да извършат прехвърляне по документи в ресторанта „Славейков“ на липсващите от ресторант „Младост“ количества стоки без реално да ги предават, за което изготвили във вътрешната програма на ресторантите 3 трансфер на стоки, подписан от двамата управители. Въпросният „трансфер“ е изготвен с оглед прехвърляне на установената към 01.08.2022 г. стокова липса в ресторанта „Младост“ в наличностите на ресторант „Славейков“, който се възлага ищецът да управлява считано от 01.08.2022 г.

Според разпитания пред СРС свидетел Н.И.Г., последният като супервайзор – „Оперативен консултант“ на ресторанта „Славейков“, при преглед на месечното приключване на ресторанта „Славекйков“, установил, че бил извършен трансфер на стоки в количества, които били необичайни за този обект, поради което били поискани обяснения от двамата управители Ц. А. и М. Ц.. След като установили, че трансферът на продукти от 01.08.2022 г. между двата ресторанта не е извършен реално, тъй като стоки не са пренасяни, свидетелят назначил повторна инвентаризация на наличностите в ресторанта „Славейков“, като липсите установени като стоки, били преизчислени в пари и от тях били приспаднати продажбите за новия месец.

От представените на л.26-29 пред СРС документи, подписани от ищеца, се установява, че на 02.09.2022 г. на ищеца са поискани и той е дал обяснения относно липсите за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. в ресторант „Славейков“. Ищецът заявява , че минусът в ресторант „Славейков“ за този период е от установената на 01.08.2022 г. липса на стоки в ресторант „Младост“, които са прехвърлени с трансфер в ресторанта „Славейков“.

В допълнително поискани и представени на 07.09.2022 г. обяснения за липсата в ресторант „Младост“ в периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ищецът е заявил, че от 11.07. до 17.07.2022 г. е ползвал платен годишен отпуск, а от 18.07. до 25.07.2022 г. е бил в отпуск по болест, поради което не се установява, че липсата е натрупана през времето, в което е бил в ресторанта.

Обстоятелството, че за този период ищецът е ползвал платен годишен отпуск и е бил във временна неработоспособност поради общо заболяване, констатирана по надлежния ред, не е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства – молба и два броя болнични листове .

На ищеца са поискани и той е дал обяснения от 05.09.2022 г. и относно липсата, установена след повторна инвентаризация на 02.09.2022 г. в ресторант „Славейков“.

С молба с вх. № 8511 от 02.09.2022 г ищецът е отправил писмено искане по чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор считано от 03.11.2022 г. с двумесечен предизвестие, като е изразил съгласие да му бъдат извършени удръжки от полагащото му се трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Според заповед (акт за начет) от 05.09.2022 г., подписана от представители на работодателя се установява, че на сочената дата е установен касов минус в размер на 754,07 лева, който следва да се удържи от месечното трудово възнаграждение на Ц. А.. По делото не с е установява заповедта да е връчена на адресата.

Съгласно нотариална покана от 20.09.2022 г., оформена като връчена на адресата на 05.10.2022 г., ищецът е оспорил заповед №6523 от 01.09.2022 г., на „С.Б.“ ЕООД за удръжки 4 в размер на 698,38 лева, на основание чл. 210, ал. 3 от КТ. Други удръжки не са оспорвани.

Ответникът е изпратил отговор на нотариалната покана, получен от ищеца на 13.10.2022 г., и е заявил , че заповед № 6523 от 01.09.2022 г. за сумата от 698,38 лева е отменена и удръжка в този размер не е правена, но сумата за установените липси в размер на 754,07 лева, за които е съставен акт за начет, е удържана от дължимите му суми.

От приетата пред СРС съдебно-счетоводната експертиза се установява, че считано от 01.01.2022 г. по силата на допълнително споразумение към трудово договор основното месечно възнаграждение на работника е 1747,57 лева и 52,43 лева допълнително трудово възнаграждение за стаж и прослужено време в размер на 3% или общо 1800 лева .

Последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1800 лева или нетно - 1396,76 лева. Според експерта дължимото възнаграждение за месец август 2022 г. е в размер на 1800 лева брутно или 1396,76 лева нетно, а за месец септември 2286,44 лева без извършено от работодателя прихващане, формирано от сбор от 262,14 лева основано месечно възнаграждение за 3 отработени дни, 7,86 лева допълнително трудово възнаграждение за стаж и прослужено време, 135 лева – премия, и 2191,30 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 28 дни. От заключението се установява, че работодателят е прихванал във фиша за месец август 2022 г. сумата от 754,07 лева – липси, установени с акт за начет. Обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 от КТ е в размер на 3657,27 лева, а не в посочения и удържан от работодателя размер на 3780,00 лева.