Решение № 260569 от 16.12.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2030/2020
- Вид
- Решение № 260569
- Подписан
- 16.12.2020
- В сила
- 24.12.2020
- Състав
- ТАТЯНА КОСТАДИНОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1, изр. 2 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 629б, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 639б, ал. 4 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав, в заседание при закрити врати на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря Е. Панайотова разгледа т.д. № 2030 по описа за 2020 г.:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Е.Е.Е.9.“ ЕООД твърди, че е длъжник на изискуеми публичноправни задължения по ЗДДС за главница и лихва в общ размер от 14 009,74 лв., за които е образувано изпълнително дело Поддържа, че не осъществява търговска дейност, не притежава активи, вкл. парични средства, и поради това не е в състояние да погаси задълженията си и е неплатежоспособен. Ето защо моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Молителят е еднолично търговско дружество, което съгласно вписания предмет на дейност осъществява дейност в областта на търговията (а според класификацията на икономическите дейности – търговия на дребно с други хранителни стоки, код 4729). На 06.10.2020 г. е съставен протокол № П-22221420160374-03-001 от служители на НАП, в който са удостоверени резултатите от извършена проверка относно финансовото състояние на дружеството.
Съгласно обективираните в протокола данни молителят има непогасени публичноправни задължения за данъци и здравноосигурителни вноски в размер от 12 717,27 лв. и 1 292,47 лв. лихва, за чието събиране е образувано изпълнително дело. Тези задължения са от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящи момент няма данни да са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че дружеството не притежава право на собственост върху недвижими имоти и върху МПС, както и че е било титуляр на банкови сметки в две търговски банки, които са закрити съответно на 14.11.2018 г. и на 19.08.2020 г.
Съгласно заключението на СИЕ активът на дружеството от създаването му е била касова наличност и стоки в обръщение.
Считано от май 2019 г. са прекратени трудовоправните отношения на молителя, а от октомври 2019 г. дружеството подава нулеви справки-декларации по ЗДДС. Коефициентът за обща ликвидност за процесния отрасъл като основен изразител на платежоспособността на търговеца (тъй като съставлява съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения) е значително под референтните стойности за 2018 г. и 2019 г., а към настоящия момент е нулев.
Изложеното сочи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Съдът счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а трайно, като обстоятелството дали то е настъпило по обективни причини или по волята на самия молител, е ирелевантно при преценката относно необходимостта от откриване на производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че най-старото непогасено задължение на молителя е по декларация обр. 6 с падеж 25.02.2019 г., но според данните от оборотната ведомост молителят е разполагал с парични средства в брой, достатъчни за погасяването му. Ето защо съдът счита, че датата на неплатежоспособността следва да се отнесе към момента, в който дружеството със сигурност е изпаднало в такова състояние с траен и необратим характер, а именно – към момента на преустановяване на търговската му дейност, считано от 30.09.2019 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на
ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от справките за открити банкови сметки и от оборотната ведомост относно касовата наличност. В указания с определение от 02.12.2020 г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.09.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2030/2020 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: