Решение № 81 от 17.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000563 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №400 от 25.10.2023 г.,постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX състав,е осъден ответникът “З.К.-П.”АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,район В.,ул.”Б.Ч.”№*, ет.*, ап.* да плати на всеки един от тримата ищци Б. Б. Н.,с ЕГН **********,П. Б. Н.,с ЕГН ********** и Б. Б. Н. с ЕГН **********,всички малолетни,действащи чрез своята майка като законен представител А. П. Д.,с ЕГН **********,с адрес гр.П.,ул.”Л.”№*, ет.*, ап.*,със съдебен адрес гр.П.,ул.”*-ти ****”№**, ет.*, ап.*,чрез адвокат П.Т.,сума от по 1 021 500 лв. на всеки един от тях,представляваща получена цена на отпаднало основание по развален предварителен договор от 14.08.2018 г.,сключен между страните,ведно със законна лихва върху главницата в размер на 89 097,50 лв.,считано от датата на връчване на нотариалната покана за разваляне на договора-03.12.2020 г. до сезиране на съда на 12.10.2021 г.,ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 13.10.2021 г. до изплащане на сумата ,и по 204 300 лв. на всеки един ищец,представляваща неустойка поради разваляне на предварителния договор от 14.08.2021 г.,сключен между страните.

С решение №444 от 20.11.2023 г.,постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,е отхвърлена молба по чл.250 1 от ГПК на Б. Б. Н. с ЕГН **********, П. Б. Н. с ЕГН ********** и Б. Б. Н. с ЕГН **********, всички малолетни, действащи чрез своята майка като законен представител А. П. Д. ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л.“ №*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр. П., ул. „*-ти ******“ №**, ет.*, ап.*, чрез адвокат П.Т., за допълване на Решение № 400 от 25.10.2023г.,постановено по същото дело,чрез присъждане на сторените по делото разноски.

И на следващо място,с определение №1485 от 22.12.2023 г.,постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,е оставено без уважение искането на ищците,заявено чрез адв. П.Т.,по молба с вх.№37857 от 08.12.2023 г.

Срещу решение №400 от 25.10.2023 г. на ОС-Пловдив е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-“З.К.П.”АД с ЕИК *********,чрез пълномощника му адв. Н. Ш.,а от ищците в първоинстанционното производство-Б. Б. Н.,П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д.,е подадена въззивна жалба срещу решение №444 от 20.11.2023 г.,както и частна жалба срещу определение №1485/22.12.2023 г. на ОС-Пловдив.

В подадената от “З.К.-П.”АД въззивна жалба е изразено становището,че обжалваното решение №400 от 25.10.2023 г. е неправилно и необосновано по изложени в същата жалба аргументи.Като неправилни и необосновани жалбоподателят счита и решаващите изводи на съда,въз основа на които е прието,че предявените от ищците искове са доказани по своето основание и размер.Поддържа довода,че наличието или липсата на негови публични задължения към датата на сключването на процесния предварителен договор е ирелевантно за конкретния правен спор,с оглед на което счита,че е необоснована вменената му с обжалваното решение отговорност поради факта,че към датата на сключване на предварителния договор срещу дружеството е имало изпълнително дело за събиране на публични задължения.Също така жалбоподателят-ответник поддържа,че дори и да е имало забавяне от негова страна относно изпълнение на задълженията му по договора,то тази забава е без значение за спора,при положение,че дружеството е било готово да изпълни задълженията си до датата,определена като краен срок за сключване на окончателен договор.Оспорва извода на съда,че първите действия от страна на “З.К.-П.”АД по изпълнение на предварителния договор са били предприети на дата 27.11.2018 г.За безспорно счита обстоятелството,че на тази дата Съвета на директорите е взел решение за внасяне на молба за назначаване на три вещи лица за изготвяне на оценка по реда на чл.72 и сл. от ТЗ,но заявява,че преди вземането на това решение ответното дружество е извършило и редица други правни и фактически действия,произтичащи от изпълнението на конкретни елементи от фактическия състав на внасяне на правото на собственост в капитала на търговско дружество-в това число снабдяване с необходими документи.Посочва,че в тази насока свидетелстват и приложените и приети като доказателства по делото схеми на самостоятелни обекти в сграда,издадени от СГКК-гр.Б..

Дружеството-жалбоподател счита още,че са несъстоятелни доводите на 2

ОС-Пловдив,с които е прието за неоснователно възражението на дружеството,че неизпълнението на задължението да се учреди новото дружество в срок е в резултат на неоказано от кредитора съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД поради непосочване имената на членовете на СД,респ. че забавата на кредитора освобождава от отговорност длъжника за допуснатото от него несвоевременно изпълнение /от неговата забава/ по смисъла на чл.96 от ЗЗД.В тази връзка изразява несъгласие със становището на съда,че задължението на купувачите да посочат членове на СД на новото дружество е без уговорен срок.Излага аргумента,че уговореният краен срок за сключването на окончателен договор-датата 20.12.2018 г.,отнесен към условията,посочени като кумулативни предпоставки за сключването на такъв договор,налага извода,че купувачите е следвало да посочат членовете на СД,както и да осигурят изискуемите декларации по чл.235-238 от ТЗ преди тази дата.Без изпълнението на това задължение е невъзможно изпълнението на насрещното задължение на длъжника,както смята дружествотожалбоподател, респ. необходимо е кредиторът да оказва съдействие в пълния договорен от страните обем и да не пречи за изпълнението на насрещните задължения на длъжника.Посочва още,че в конкретния случай следва да бъде отчетен и факта,че ответното дружество е нямало как да се освободи от забавата по реда и смисъла на чл.97 от ЗЗД,дотолкова доколкото,за да предаде за съхранение акциите,които са предмет на окончателния договор,новото акционерно дружество е трябвало да бъде учредено,което би било невъзможно без оказването на необходимото съдействие от купувача по предварителния договор.

Дружеството-жалбоподател оспорва и извода на първоинстанционния съд,че не следва да бъдат кредитирани събраните по делото гласни доказателства,като поддържа,че чрез тези доказателства се установяват както факта на канене на купувача да изпълни насрещните си задължения,така и причините,поради които това не е било сторено.Счита,че дадените от свидетелите показания,обсъдени по реда на чл.172 от ГПК,не дават основание да се възприемат като необективни,още повече,че според жалбоподателя,тези показания са изцяло в унисон с приети по делото писмени доказателства.Поподробни доводи в тази насока жалбоподателят развива в жалбата си.Посочва още,че дружеството е заявило становището си по изпратената му от ищците нотариална покана от 01.12.2020 г. в негов отговор от 22.12.2020 г. по регистъра на нотариус В.З. с рег.№*** на Нотариалната камара,който бил връчен на законния представител на малолетните ищци на датата 22.02.2021г. по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.Намира в тази връзка,че извършеното след това повторно връчване на поканата-отговор на датата 10.03.2021 г. не следва да се взема предвид като незаконосъобразно и неотносимо към спора,поради което определения в отговора 5-дневен срок следва да се брои от първата дата на връчване.

Дружеството-жалбоподател поддържа и аргумента,че в мотивите на обжалваното решение не е даден отговор на въпроса законосъобразно ли ищците са упражнили правото си да развалят предварителния договор от 14.08.2018 г.Заявява в тази насока,че в нотариалната покана от 01.12.2020 г. се 3 съдържа изявление на ищците за разваляне на предварителния договор на основание чл.87 от ЗЗД,а според тази правна форма,ако длъжникът не изпълни задължението си поради причина,за която той отговаря,кредиторът може да развали договора,като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Предупреждението,както сочи жалбоподателят,трябва да се направи писмено,когато договорът е сключен в писмена форма.В случая,според жалбоподателя,липсва изявление в поканата на ищците,че договора се разваля без да бъде даван срок поради наличие на някоя от хипотезите по чл.87,ал.2 ЗЗД,т.е. поради това,че изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти,или пък защото поради забавата на длъжника то е станало безполезно,или път защото е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.При липсата на изявление,че изпълнението на договора вече е безполезно за ищците,както смята жалбоподателят,е следвало с отправената от тях покана да бъде даден подходящ срок за изпълнение на задълженията и то пак при условие,че бъдат изпълнени насрещните техни задължения за посочване на данни за членовете на СД и представяне на декларации по чл.235-238 от ТЗ.По тези съображения жалбоподателят счита за неправилен и необоснован извода на ОС-Пловдив,че ищците надлежно и в съответствие със закона са упражнили правото си едностранно да развалят договора от 14.08.2018 г.

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка дружествотожалбоподател поддържа аргумента,че за да претендират заплащането на неустойка,ищците следва да са изправна страна по договора,а в случая не се установява те да са изпълнили всички свои задължения в срок-няма данни да са изпълнили задълженията си да посочат поименно членовете на СД до датата 20.12.2018 г.,а и след тази дата,което е поставило ответното дружество в невъзможност да изпълни задълженията си.Счита в тази връзка,че съдът неправилно е приел в решението си,че ищците са изправна страна по процесния договор и имат право на неустойка за неизпълнение на този договор от страна на продавача.

На база горните доводи дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано обжалваното решение №400 от 25.10.2023 г. на ОС-Пловдив и да се постанови друго решение по съществото на спора,с което да се отхвърлят предявените от ищците искове като неоснователни и недоказани.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законния срок Б. Б. Н.,П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д.,са подали писмен отговор в качеството им на въззиваеми по жалбата на ответника.В същия отговор,подаден чрез законния представител на ищците-А. Д.,е изложено становището,че обжалваното от ответника решение е правилно, законосъобразно,обосновано и постановено в съответствие с материалния закон.Относно самата жалба на дружеството-ответник са развити доводи за недопустимостта й поради невнасяне на дължимия размер държавна такса,както и доводи за неоснователността й.Посочено е,че изложението в 4 жалбата е фрагментарно и основано на изопачена интерпретация на мотивите към обжалваното решение и на някои безспорни факти,както и че предложените по жалбата акценти насочват вниманието към несъществени обстоятелства,а по отношение на главния въпрос-за обективната липса на изпълнение на задължението на дружеството като продавач-обещател по предварителния договор към крайния срок за изпълнение на задължението му да прехвърли акции-20.12.2018 г. доводи не са развити.Изложени са конкретни аргументи срещу заявените в жалбата оплаквания и въз основа на тях ищците молят жалбата да се остави без уважение като неоснователна,съответно да бъде потвърдено обжалваното с нея решение на ОС-Пловдив като правилно.

От своя страна Б. Б. Н.,П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д.,обжалват решение №444 от 20.11.2023 г.,постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съдПловдив,с което е отхвърлена тяхна молба по чл.250 от ГПК,подадена чрез адвокат П.Т.,за допълване на решение №400 от 25.10.2023 г.,постановено по същото дело,чрез присъждане на сторените по делото разноски.Твърдят,че решението е постановено по тяхна молба с вх.№32915 от 30.10.2023 г.,с която са поискали да се допълни или измени решението от 25.10.2023 г. в частта му за разноските и че съдът неправилно я е приел като молба по чл.250 от ГПК.Поддържат,че са поискали изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК,тъй като това е институтът за корекция на грешки,непълноти и други пропуски при произнасяне по повод на разноските.Считат,че неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния или процесуалния закон съставлява основание за отмяна на обжалваното решение.Посочват,че окръжният съд е следвало да се произнесе с определение,а не с решение,доколкото молбата им по чл.248 от ГПК изисква конкретен,посочен изрично от законодателя съдебен акт.А ако настоящият съд приеме,че ОС-Пловдив не е допуснал неправилна квалификация на искането,с което е сезиран,то жалбоподателите считат,че напълно незаконосъобразно съдът е отхвърлил същото искане,обективирано в молба с вх.№32915 за присъждане на сторените по делото разноски от ищците.Посочват,че в решение №400 липсва произнасяне по разноските,поради което била подадена посочената молба,но съдът вместо да се произнесе изрично по въпроса за разноските,приел в обжалваното решение №444,че след като е изложил мотиви в решение №400,с които е обсъдил дължимостта на претендираните от ищците разноски и като е стигнал до извода,че не следва да им се присъждат разноски-не било нужно да се произнася в диспозитива по този въпрос.Жалбоподателите считат по съображения,изложени в жалбата им,че съдът дължи изрично произнасяне по искането за разноски в диспозитива на решението си дори и в случаите,когато приеме такова искане за неоснователно.Излагат и аргументи по съществото на искането им за присъждане на разноски,като считат,че първоинстанционният съд неправилно е приел същото за неоснователно и че разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение им се дължат,макар плащането на тези разходи да е направено от трето лице.Молят на база всички изложени в жалбата съображения да се отмени обжалваното решение като неправилно и 5 незаконосъобразно.

Разпечатката съдържа 24 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b01c47c0-022f-4d78-afa9-512690df4a96