Решение № 2283 от 12.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2283 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330106810 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.535 ТЗ и чл.485 ТЗ.

В исковата молба от К. Х. Т. срещу Д. Д. С. и уточняващи молби се твърди, че във връзка с проведено заповедно производство и подадено от длъжника възражение се предявявали настоящите искове. Твърди се, че страните се познавали отдавна, а ищецът познавал и сина на ответницата – К. Т., тъй като тренирали заедно лека атлетика. Ответницата често споделяла пред ищеца и баща му, поч. на ***г., че има финансови затруднения и банките не й отпускат кредити. През лятото на 2018г. тя потърсила бащата на ищеца Х. Т. с молба за помощ, за пари за лечение на сина й, като обещала, че ще върне парите до 30.10.2018г. От баща си ищецът знаел, че е дал сумата в размер на 49 540 лв. на Д. в магазина, в който работила в *** с основание заем за лечение на сина й. След получаване на сумата тя преустановила контакти. Д. била подписала запис на заповед за сумата от 49 540 лв.

Впоследствие разбрали, че ответницата не била ползвала сумата за лечение на сина си, била ги въвела в заблуда. На ***г. бащата на ищеца починал внезапно. На 21.01.2021г. ищецът отишъл лично с помощник нотариус И. Н.а при Д. в търговския обект, в който работила, за да й бъде връчена нотариална покана за връщане на сумата. До момента сумата не била върната. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което се признае за установено, че ответницата дължи заплащане на сумата от 49 540 лв., ведно със законната лихва. Уточнено, че ищецът претендира част от сумата по ценната книга, съответстваща на наследствените му права – 24 770 лв. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Д. Д. С., със становище за 1 неоснователност на предявения иск. Дори да се приеме, че вземането съществувало, то било погасено по давност. Съдържа се позоваване на чл.531 ТЗ, като давността била изтекла преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Не били предприети действия, които да спират или прекъсват давността в периода между падежиране на вземането и погасяването му по давност. Неверни били твърденията за наличие на заемно правоотношение, както и че ответницата била взела пари чрез измама за лечение на сина си. Такива пари не били давани.

Било образувано в тази връзка ДП № 33/22 г. по описа на РП Пловдив, което било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. Между Д. С. и Х. Т. съществували дългогодишни приятелски отношения, като в годините те взаимно си помагали. Издаването на записа на заповед била абсолютна симулация. Ответницата го била издала по молба на бащата на ищеца, за да му помогне. Това пожелал, тъй като бил обект на системен психически и физически тормоз от страна на майката на децата му – Р. Г.. Тя постоянно му искала пари. Целял по този начин да покаже, че му дължал пари. Това била и причината до смъртта му – близо 2 години след падежа на вземането, Х. Т. да не е предприел действия по удовлетворяване на вземането си. Същият и не разполагал с такава парична сума, за да я даде в заем. В тежест на ищеца било доказване на твърдяното каузално правоотношение – договор за заем. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 15749 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 7410 от 01.11.2023г., по силата на която е разпоредено длъжникът Д. Д. С. да заплати на К. Х. Т. сумата от 49 540 лева /четиридесет и девет хиляди петстотин и четиридесет лева/- задължение по запис на заповед издаден на 19.06.2023г., предявен за плащане на 30.10.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2023г., до окончателното изплащане, както и сумата от 990.80 лв. /деветстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки/- заплатена от заявителя държавна такса за образуване на делото.

Приложен е в оригинал запис на заповед, издаден на 29.10.2018г. за сумата от 49 540 лв., с издател Д. Д. С. и поемател Х. К. Т..

По делото е представено удостоверение за наследници на Х. К. Т., поч. на ***г., със законни наследници К. Х. Т. и М. Х. Т..

Приложени са материалите по пр.преписка № 8531 по описа на РП Пловдив за 2023г.

С нотариална покана, рег.№ 3275 от 02.12.2020г. Д. С. е поканена от Р. Г., в качеството й на законен представител на К. Х. Т. и М. Х. Т., да изплати сумата от 49 540 лв. по издадения запис на заповед, в 14-дневен срок от поканата.

Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на св.М. и Т..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 15749 2 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Приложен е в оригинал запис на заповед, издаден на 29.10.2018г. за сумата от 49 540 лв., с издател Д. Д. С. и поемател Х. К. Т.. Съдът намира, че процесното вземане се претендира по валиден запис на заповед, който съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Посочено е наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, налице е безусловно обещание да се плати определена сума пари, уговорено е място на плащането, посочени са дата и място на издаването, менителничният ефект носи подписа на издателя, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Не се спори, установява се, че записът на заповед е предявен за плащане на 30.10.2018г., поради което съдът приема, че падежът на записа на заповед е на предявяване. Или записът на заповед е издаден при спазване на изискуемата от чл. 535 ТЗ форма, като удостоверява поето от издателя Д. Д. С. безусловно задължение за плащане на определена парична сума - 49 540 лв.

Макар записът на заповед да е абстрактна едностранна сделка, за действителността на която не следва да се установява наличието на основание, при въвеждане от страните в процеса на твърдения за съществуване на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден менителничният ефект, това обстоятелство следва да бъде разгледано по същество в производството по иск по чл. 535 ТЗ с оглед установяване наличието на изискуеми парични вземания на ищеца по него.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК единствено при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, съдът е длъжен да изследва връзката между менителничния ефект и твърдяното каузално правоотношение, с оглед установяване съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на такива твърдения и при недоказана връзка между менителничния ефект и каузално правоотношение претенцията по чл. 535 ТЗ следва да бъде уважена въз основа на абстрактната едностранна сделка.

В исковата молба са изложени твърдения, че през лятото на 2018г. Д. потърсила бащата на ищеца – Х. Т. с молба за помощ, тъй като имала нужда от пари за лечение на сина й. Дала дума, че ще върне парите до 30.10.2018г. Баща му дал на Д. сумата от 49 540 лв. на дата 18.07.2018г., с основание заем за лечение на сина. С оглед на изложените твърдения съдът е задължен да изследва облигационното отношение и връзката му с абстрактната сделка. С проекта на доклад по делото, обявен за окончателен, в тежест на ищцовата страна е възложено доказването освен на редовността на записа на заповед, и установяване на твърдяното заемно правоотношение, както и предаването на процесната сума на ответната страна, но такова доказване според настоящия състав не е проведено. По делото са събрани 3 в тази връзка единствено показанията на св.Т., но същите не са конкретни – същата заяви, че не знае подробности във връзка с неуредените отношения между Д. и брата на свидетелката – Х., опосредени са – свидетелката няма лични и непосредствени впечатления от твърдяното предаване на парични средства, доколкото заяви, че знае от брат си, че е предоставил на Д. суми, а освен това не е допустимо посредством гласни доказателства да се установява предаването на сума по договор за заем, при съобразяване разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Поради това съдът приема, че по делото не е доказано съществуването на облигационно правоотношение между бащата на ищеца и ответницата по договор за заем във връзка, с което да е издаден процесният запис на заповед.

Дори и да се приеме противното обаче, по делото, с отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на вземането по записа на заповед, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 531, ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ урежда специални давностни срокове за менителничните искове, насочени срещу платеца - три години от датата на падежа и тази продължителност на давностния срок е приложима и по отношение на издателя на записа, а общата давност по чл.110 ЗЗД не намира приложение по отношение на него. Съдебната практика приема /така решение № 102 от 23.07.2014г. по т.д.

№ 2680/13 г. на ВКС, І т. о./, че тази погасителна давност следва да се прилага както при предявен пряк осъдителен иск за вземането по запис на заповед по чл.538, ал.1 ТЗ, но и по отношение на установителния по чл.422 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед, какъвто е настоящият случай. В случая падежът на записа на заповед е 30.10.2018г., следователно тригодишната давност за вземането е изтекла на дата 30.10.2021г., преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК – на дата 27.10.2023г., която дата се счита и за момент на завеждане на исковата молба според чл.422 ГПК. Не се твърди и не се установява погасителната давност за вземането да е прекъсната до този момент – съгласно чл.116, б. „б“ и „в“ ЗЗД давността се прекъсва както с предприемане на действия за принудително изпълнение, така и с предявяване на иск.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и предвид изрично направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски. Същата се констатираха в размер от 5 лв. за издадено на страната съдебно удостоверение. В заповедното и исковото производство ответницата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, поради което съдът намира, че в полза на адв.Г. следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 15749 по описа на ПРС за 2023г., както и сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. Т., ЕГН ********** от *** срещу Д. Д. С., ЕГН ********** от *** иск за признаване за установено, че Д. Д. С. дължи сумата от 24 770 лв. – по запис на заповед, издаден на 29.10.2018г. от Д. Д. С. с поемател Х. К. Т., като обезпечение на сключен между тях договор за заем, за която сума е издадена заповед № 7410 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 01.11.2023г. по ч.гр.дело № 15749 по описа на ПРС за 2023г.

ОСЪЖДА К. Х. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на Д. Д. С., ЕГН ********** от *** сумата от 5 лв. /пет лева/ направени по делото разноски.