Определение № 2098 от 08.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2098 гр. Пловдив, 08.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502292 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. Кукуш №1, чрез адв. Л. М., против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5092/26.07.23 г., постановено по ч.гр.д. №8792/23 г. по описа на ПдРС, II гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Д. К. К., ЕГН **********, в частта за сумата от 14.73 лв. обезщетение за събиране на просрочено вземане за периода 23.05.2020 г. – 06.02.2023 г., дължимо по договор с партиден №М4881915 и 4.27 лв. мораторна лихва върху главницата от 14.73 лв., дължима за периода 22.07.2020 г. – 01.06.2023 г.; 57.48 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга **********, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер и 16.29 лв. – мораторна лихва върху главницата от 57.48 лв., начислена за периода 15.08.2020 г. – 01.06.2023 г.;

22.28 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга **********, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер и 6.31 лв. – мораторна лихва върху главницата от 22.28 лв., начислена за периода 15.08.2020 г. – 01.06.2023 г.;

59.43 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга **********, представляваща отстъпка от цената на устройството Мото Е4 за посочения номер и 16.84 лв. – мораторна лихва върху главницата от 59.43 лв., начислена за периода 15.08.2020 г. – 01.06.2023 г.; 29.97 лв. неустойка, 1 дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 101001704417, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер и 8.30 лв. – мораторна лихва върху главницата от 29.97 лв., начислена за периода 07.09.2020 г. – 01.06.2023 г.; 22.23 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 101001704417, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер и 6.14 лв. – мораторна лихва върху главницата от 22.23 лв., начислена за периода 07.09.2020 г. – 01.06.2023 г.; 19.92 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 201001704418, представляваща неустойка за допълнителна услуга – екстра, предоставена към основната за посочения номер и 5.52 лв. – мораторна лихва върху главницата от 19.92 лв., начислена за периода 07.09.2020 г. – 01.06.2023 г.;

72.48 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 201001704418, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер и 20.07 лв. – мораторна лихва върху главницата от 72.48 лв., начислена за периода 09.09.2020 г. – 01.06.2023 г.; 57.45 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 201001704418, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер и 15.91 лв. – мораторна лихва върху главницата от 57.45 лв., начислена за периода 07.09.2020 г. – 01.06.2023 г., както и за разноските над уважения размер до пълните претендирани.

Частният жалбоподател счита, че изводът на съда, че съществува обоснована вероятност неустоечните клаузи на договора да са неравноправни, е неправилен, като излага подробни съображения. Излага съображения и във връзка с определяне на разноските. Иска се отмяна на разпореждането и уважаване на заявлението в частта, касаеща процесните суми, като се присъдят и разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес – заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима. В съответствие с чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника. Разгледана по същество е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Пред РС Пловдив е образувано ч.гр.д. №8792/23 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "А1 България" ЕАД чрез адв. Л. М., против Д. К. К. от град *********, за следните суми: 874.92 лв. главница поради неизпълнение на договорни задължения и издадени счетоводни документи по договор М4881915 и анекси към него, от които неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги – общо 215.72 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба – 17.96 лв.; съгласно чл.54.12 от ОУ – неустойка в размер на 641.24 лв. за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, и мораторна 2 лихва в размер на 242.22 лв. Посочени са обстоятелства във връзка с предмета на договора и предоставените от заявителя услуги, включително начина, по който е формирана лихвата за забава. Поискано е и присъждане на заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Съдът е издал заповед №5092/26.07.23 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 215.72 лв., представляваща задължение за неплатени електронни съобщителни услуги, 200 лв. – неустойки за невърнати устройства, мораторна лихва върху сумите, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.06.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноски по делото в размер на 14.80 лв. за държавна такса и 236.86 лв. за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в същата заповед, е отхвърлено заявлението в частта, касаеща претенцията за неустойки и лихва върху същите, както и за разноски над уважения до претендирания размер.

Изложени са съображения в съответствие с чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, че клаузите за неустойка в посочения размер са неравноправни.

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно установената съдебна практика, при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Настоящата инстанция споделя доводите на първостепенния съд, че клаузите за неустойка са неравноправни или поне е налице обоснована вероятност за това по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. При съобразяване с изложеното в уточнителната молба, съдът намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща три вида неустойки – в размер на три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечната такса и в размер на отстъпката от цената на продаденото мобилно устройство.

Настоящата инстанция намира, че договарянето на няколко, различни по вид неустойки, излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции.

Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор кредиторът получава различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се приравняват като размер на пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя, каквито обаче след прекратяването на договора не са 3 предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар.

„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по - висок размер. Така се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, а в случаите, когато до изтичане срока на договора остават по - малко от три месеца, той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Относно клаузата, предвиждаща, че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг, също е налице обоснована вероятност да е неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. Същата позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по-висока от първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца ценова листа, като същевременно, в съответствие с договореното, операторът има право да получи обратно предоставеното на лизинг устройство от абоната, а ако последният не го върне или го върне в неизправно състояние – да получи и обезщетение в размер на стойността му, също съгласно едностранно изготвената от оператора ценова листа.

Уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и устройство на изплащане поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника в посочения размер е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.

С оглед на изложеното, клаузите, с които е уговорена неустойка, се явяват неравноправни. Същата се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира суми в необосновано висок размер по прекратен договор – без да предоставя престация за оставащия срок. Поради недължимостта на неустойката не се дължи и акцeсорното вземане за лихви.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, свързани с определянето на разноските. Произнасянето на районния съд е в съответствие с нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, като доводите в тази насока са неоснователни.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди. Разноски са поискани, но, с оглед отхвърляне на жалбата, такива не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5092/26.07.23 г., постановено по ч.гр.д. №8792/23 г. по описа на ПдРС, II гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Кукуш №1, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Д. К. К., ЕГН **********, в частта за сумата от 14.73 лв. обезщетение за събиране на просрочено вземане за периода 23.05.2020 г. – 06.02.2023 г., дължимо по договор с партиден №М4881915 и 4.27 лв. мораторна лихва върху главницата от 14.73 лв., дължима за периода 22.07.2020 г. – 01.06.2023 г.; 57.48 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга **********, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер и 16.29 лв. – мораторна лихва върху главницата от 57.48 лв., начислена за периода 15.08.2020 г. – 01.06.2023 г.;

22.28 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга **********, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер и 6.31 лв. – мораторна лихва върху главницата от 22.28 лв., начислена за периода 15.08.2020 г. – 01.06.2023 г.;

59.43 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга **********, представляваща отстъпка от цената на устройството Мото Е4 за посочения номер и 16.84 лв. – мораторна лихва върху главницата от 59.43 лв., начислена за периода 15.08.2020 г. – 01.06.2023 г.; 29.97 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 101001704417, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер и 8.30 лв. – мораторна лихва върху главницата от 29.97 лв., начислена за периода 07.09.2020 г. – 01.06.2023 г.; 22.23 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 101001704417, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер и 6.14 лв. – мораторна лихва върху главницата от 22.23 лв., начислена за периода 07.09.2020 г. – 01.06.2023 г.; 19.92 лв. неустойка, дължима по договор с партиден № М4881915 за услуга 201001704418, представляваща неустойка за допълнителна услуга – екстра, предоставена към основната за посочения номер и 5.52 лв. – мораторна лихва върху главницата от 19.92 лв., начислена за периода 07.09.2020 г. – 01.06.2023 г.;