Решение № 4415 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4415 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503421 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20006170 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15963/2020 г. Софийският районен съд е осъдил „Л.Л.” ЕООД да заплати на В. В. Д. на основание чл. 200 от КТ сумата 32075,65 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата на тази сума до пълния предявен размер от 99 575 лева. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска, а ответникът е осъден да заплати в полза на съда дължимата държавна такса и разноските за експертиза съразмерно на уважената част от иска.

В отхвърлителната му част решението е обжалвано от ищеца В. В. Д. като неправилно и необосновано. В жалбата се излага възражение за неправилно прилагане от съда на принципа по чл. 52 от ЗЗД – определеното съда обезщетение не отразявало действителната тежест на противоправния резултат и не съответствало на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изтъква се в тази връзка, че съдът не е съобразил в достатъчна степен естеството на травматичните увреждания, продължителния възстановителен период, преживените от пострадалия в дейна трудоспособна възраст физически болки и негативни 1 емоции, свързани с продължителното лечение, изолация, затруднения в бита, множество ограничения на обичайното ежедневие. Излагат се и възражения срещу извода на съда за проявена от пострадалия груба небрежност и приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ.

Поддържа се неправилност на извода на районния съд, че ищецът е допуснал груба небрежност, управлявайки процесния автобус със скорост и дистанция, които не му позволявали да спре безопасно и да избегне удар с движещото се пред него МПС. Сочи се, че ищецът се е движел със скорост от порядъка на 30 км.ч. и единствената причина за настъпване на произшествието е това, че разстоянието, от което той е предприел маневрата, е по-малко от опасната зона за спиране. Въззивникът счита, че доказаните по делото обстоятелства по настъпване на процесното произшествие очертават една пътна ситуация, която попада сред обичайните рискове при всеки превоз и при съобразяване и на факта, че ищецът е управлявал автобуса с пределно ниска скорост. Поддържа, че вината на ищеца за настъпване на произшествието се е проявила във формата на несъзнавана небрежност, но действията му не били предприети при неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни обстоятелства. Иска се отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на друго, с което се уважи предявения иск в пълния му претендиран размер.

Ответникът „Л.Л.” ЕООД е обжалвал решението в осъдителната чу част, както и в частта, с която не е уважено направеното от него възражение за прихващане на присъденото обезщетение със сумата на причинените му преки вреди, както и за приспадане по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ. Излагат се възражения, че определеният от съда размер на обезщетението не съответства на интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на получените увреждания. Навеждат се оплаквания срещу определения от съда размер на приноса на ищеца за настъпването на трудовата злополука във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ. Въззивникът счита, че тъй като единствено проявената от ищеца груба небрежност е довела до настъпване на ПТП, причинило му неимуществените вреди, е налице основание за намаляване на размера на обезщетението с не по-малко от 90%, а не както неправилно съдът е преценил – с 50%. Навежда се и възражение, че не неправилно съдът не е приспаднал от определеното обезщетение за неимуществени вреди полученото от ищеца обезщетение в размер на 10000,20 лв. по застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт”. Според въззивника така изплатената от застрахователя „Д.З.” АД сума обезщетява причинените на ищеца неимуществени вреди – същите вреди, чието обезщетяване се търси в настоящото производство, поради което следва да бъде приспадната на основание чл.200, ал. 4 от КТ. В жалбата се прави и оплакване срещу извода на съда за неоснователност на направеното от ответника възражение за прихващане на определеното обезщетение със сумата 23 262,72 лв., представляваща претърпените от работодателя преки вреди, настъпили в резултат на поведението на ищеца. Сочи се в тази връзка, че причинените от ищеца вреди в резултат на процесното ПТП са в пряка причинна връзка с деянието на ищеца, извършено при евентуален умисъл, тъй като злополуката не е настъпила в резултат на внезапно възникнала техническа неизправност, природно бедствие 2 или препятствие на пътното платно. С оглед на това счита, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ и размерът на претърпените от ответника вреди следва да се приспаднат от присъденото на ищеца обезщетение. Въззивникът настоява да се намали размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди; да се приеме най-малко 90% съпричиняване; да се намали определеното обезщетение с изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 10000,20 лв., както и да се уважи направеното възражение за прихващане с претърпените от ответника вреди в размер на 23262,72 лв.

Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.

Третото лице-помагач на страната на ответника - „ЗК У.Ж.” АД излага становище за правилност на обжалваното решение и настоява за потвърждаването му.

Третото лице – помагач „Д.З.” АД не заявява становище по жалбите.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В. В. Д. е предявил срещу „Л.Л.” ЕООД иск за заплащане на сумата 99575 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука – болки и страдания, причинени от настъпилите телесни увреждания, представляваща разлика между платената от застрахователя сума от 424,35 лева и сумата 100000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че работел при ответника по трудов договор на длъжността „шофьор автобус”. Твърди, че на 15.04.2017 г. в Италия, на магистрала МиланоГенуа, при изпълнение на трудовите му задължения настъпило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: управляваният от ищеца автобус „Мерцедес” с ДК № ******* се блъска в движещия се пред него и спиращ поради образуване на опашка товарен автомобил „Скания” с ДК *******, управляван от П. Е.. В резултат на произшествието ищецът получил травма на левия бъбрек. За инцидента работодателят подал декларация за трудова злополука и с разпореждане № 20793 от 29.06.2017 г. на ТП на НОИ тя била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Ищецът твърди, че непосредствено след инцидента бил приет по спешност в лечебно заведение в гр. Генуа, Италия, където на същата дата бил опериран. Констатирано било увреждане на левия бъбрек до степен, наложила хирургичното му отстраняване. След операцията ищецът останал в болница 6 дни, след което лечението му продължило в домашни условия в България. Твърди, че това травматично увреждане, довело до загуба на жизнено важен орган, му причинило силни болки и страдания както при оперативната интервенция, така и през целия възстановителен период. В първите 2 седмици ищецът преимуществено лежал и не ставал от леглото, а до 4 – тия месец почти не излизал от дома си и предприемал само кратки разходки. След това той започнал постепенно да се връща към нормален живот, но при стриктни ограничения –диетичен режим и въздържане от физическо натоварване. Твърди че тези ограничения ще продължат до края на живота му, 3 тъй като евентуално натоварване, падане или травма в областта на торса и гърба, може да провокира дисфункция на единствения бъбрек, при каквато ситуация поддържането на живота е възможно само посредством трансплантация на бъбрека или хемодиализа. През продължилия 6 месеца възстановителен период ищецът бил нетрудоспособен, а с експертно решение на ТЕЛК от 06.11.2017 г. му била определена 20% инвалидност. Ищецът твърди, че претърпяната злополука и травмите му се отразили много негативно и в емоционален план – проявили се неспокойствие е раздразнителност преустановил социалните си контакти, чувствал се изолиран и депресиран. Твърди, че във връзка с описания инцидент получил сума в размер на 424,35 лв. по задължителна застраховка на работниците и служителите за риска трудова злополука. Тази сума била недостатъчна да обезщети търпените от ищеца неимуществени вреди, които той оценява на 100000 лева. Исковата сума от 99575 лева ищецът претендира като разликата между платената по посочения застрахователен договор сума от 424,35 лева и твърдения размер на вредите от 100000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, считайки същото за силно завишено. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ – ищецът е допуснал груба небрежност което е довело до настъпване на трудовата злополука. В тази връзка се твърди, че ищецът е бил виновен за настъпването на ПТП като е нарушил правилата за движение, поради което му е била наложена и съответната санкция от италианските власти. Твърди се, че ищецът не е проявил внимание и се е движел в несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От своя страна, работодателят бил изпълнил всички законови изисквания за осигуряване на безопасността на служителите и превозваните лица – италианските власти установили категорично, че човешка грешка, а не техническа неизправност е била причината за ПТП. Сочи, че на ищеца бил проведен начален инструктаж за безопасност при работата, както и последващи такива.

Изтъква, че престоят на ищеца в болница не е бил продължителен и състоянието му след изписването било повече от добро, като не са били налице допълнителни усложнения или специални изисквания след изписването му. Твърди, че ищецът е бил в добро общо състояние, често е посещавал гаража на работодателя си и се е виждал с колеги. Ответникът счита, че увреждането на ищеца не е довело до голяма промяна на стандарта и начина му на живот, нито в професионалната му активност. Излага довод, че отговорността му не може да бъде ангажирана за евентуални бъдещи вреди, каквито се твърдят в исковата молба.

Ответникът твърди, че вследствие на описаното ПТП е претърпял преки вреди /загуби/ в общ размер от 23262,72 лева, която сума включва направените от него разходи за: заплащане на специализиран транспорт за другото пострадало лице С.А. в размер на 3900 лв.; пътна помощ и такса за освобождаване на автобуса в размер на 2151,41 лв.; извозване в рамките на Италия в размер на 3129,33 лв.; транспортиране на автобуса от Италия до България в размер на 14081.98 лв. Ответникът прави възражение за прихващане на сумата от 23262,72 лева, представляваща стойността на претърпените от него вреди, и претендираното от ищеца обезщетение. Ответникът прави и искане за приспадане от дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди на получените от него суми по 4 сключените договори за застраховане на работниците и служителите на основание чл. 200, ал. 4 от КТ.

С определението по чл. 140 от ГПК като трети лица-помагачи на страната на ответника са конституирани „У.Ж.” АД и „Д.З.” АД. Същите изразяват становище за неоснователност на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 200, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени в резултат на трудова злополука.