Решение № 4334 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4334 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110155225 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 292957/17.09.2024 г . , от Н. Р. Ш. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С*, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.

Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.

„А*, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лю*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, прдл.1 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер 17.80 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4688405, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (17.09.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор за потребителски кредит 468405/04.01.2023 г., като страните се договорили, че за обезпечение на кредита ищецът е следвало да предостави гаранция. При сключване на договорът ищецът е подписал договор за гаранция с трето по делото лице, като възнаграждението по гаранцията било в размер на 112.20 лева. Твърди се, че същото е било разсрочено заедно с главницата в погасителния план. Твърди, че ищецът е заплатил процесната сума. Сочи, че с 1 влязло в сила решение № 15211/06.08.2024 г. по гр. д. № 8664/2024 г. по описа на СРС договорът е обявен за недействителен по чл.22 ЗПК. Ето защо счита, че всичко платено над главницата следва да се върне на ищеца, като платено без основание – при първоначална липса на основание.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава две писма, които не отговарят на изискванията на чл.131 ГПК и на дадените указания, поради което съдът приема, че липсва извършено годно процесуално действие, въпреки дадените указания и последствията от неизпълнението им. Ето защо съдът приема, че липсва отговор на искова молба. В тези писмени бележки изразява становище, че твърденията договор е действителен, не противоречи на закона. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която поддържа исковата молба. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 48443/27.11.2024 г. съдът е отделил спорно от безспорно, както и разпределил доказателствената тежест (л.49-54 от делото).

Видно от събраните по делото писмени материали, между страните е сключен договор за потребителски кредит № 4688405/04.01.2023 г., като ищецът е заемополучател, а ответникът е заемодател. Страните се договорили, че за обезпечение на кредита, ищецът е следвало да предостави гаранция. При 2 сключване на договорът ищецът е подписал договор за гаранция с трето по делото лице, като възнаграждението по гаранцията било в размер на 112.20 лева. Това възнаграждение е било разсрочено заедно с главницата в погасителния план и се включвало в погасителната вноска. Не е спорно, че с влязло в сила решение № 15211/06.08.2024 г. по гр. д. № 8664/2024 г. по описа на СРС договорът за гаранцията е обявен за недействителен по чл.22 ЗПК.

При това положение след, като договорът е обявен за недействителен, на основание чл.23 ГПК ищецът като кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. главницата.

По делото е приета Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът напълно кредитира като обективна и пълна. Видно от нея се установи, че ищецът е получил сумата от 350.00 лева. Върнал е сумата от 480.00 лева.

Следователно сумата, представляваща разликата от 350.00 лева до 480.00 лева, а именно 130.00 лева, е платена без правно основание с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК. Сумата от 130.00 лева подлежи на връщане.

Същата е платена за договорна лихва в размер на 17.80 лева и неустойка 112.20 лева.

С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съдът приема, че следва да се произнесе за поисканата сума от 17.80 лева.

С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е основателна.

Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата от 17.80 лева.

По разноските

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Искът е напълно доказан. Ищецът представя списък и претендира следните разноски: 50.00 лева – държавна такса (л.26 от делото), 1000.00 лева (л.64 от делото) – депозит за експертиза и 480.00 лева адвокатско възнаграждение.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1050.00 лева, представляващи разноски по настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема, че възражението следва да се отхвърли. Претендираното възнаграждение представлява около 240 евро. Това е в пъти под минималното възнаграждение на свободния пазар в европейските страни за адвокати. С оглед даденото в решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС, съдът следва да прилага правилата на свободната икономика и пазара при определяне на възнаграждения. Ето защо 240 евро не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Възнагражденията на адвокати на свободния пазар започват от минимум 800 евро. Но с оглед факта, че адвокатът на ищеца не се е явил, делото е със средна правна сложност, то възнаграждение от 240 3 евро, което е в пъти по-малко от пазарното, е приемливо.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адвоката сумата от 480.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по настоящото дело.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лю* да заплати на Н. Р. Ш. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С*, чрез пълномощника си сумата в размер 17.80 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4688405, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (17.09.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лю* да заплати на Н. Р. Ш. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С*, чрез пълномощника си сумата в размер 1050.00 лева (хиляда и петдесет лева) представляващи разноски по гр. д. № 55225/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лю* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М*“, Булстат *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул. „А* сумата в размер на 480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 55225/2024 г. по описа на СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.

СУМИТЕ могат да бъдат платени по следната банкова сметка с титуляр адв. Д. М., BG83 CECB 9790 50C6 6942 00.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4