Решение № 486 от 02.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 232/2024
- Вид
- Решение № 486
- Подписан
- 02.09.2024
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Димо Колев, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ, ЯВОР ДАНАИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 1и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 1и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200 ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 201 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 2 ал. 3 · Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
РЕШЕНИЕ
№ 486 гр. Велико Търново, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Колев
Членове:
Йордан Воденичаров
Явор Данаилов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500232 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 791/13.12.2023г. постановено по гр. дело № 223/2023г. на ГОРС ответникът „Корадо България“ АД е осъдено да заплати на ищеца И. С. М. от гр.
Стражица сумата от 3382, 63 лв. – обезщетение за имуществени вреди, сумата от 28 229, 11 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна на 20.05.2021г. трудова злополука, приета за такава с разпореждане № 5104-04-26/16.05.2022г. на ТП на НОИ, ведно със законната лихва от 30.01.2023г., като тази искова претенция е отхвърлена за горницата над уважения размер от 28 229, 11 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., както и сумата от 5 249, 62 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на доходи, поради нетрудоустрояване за времето от м. октомври 2022г. до м. януари 2023г., като тази претенция е отхвърлена за разликата на уважения размер до пълния предявен размер от 6000 лв. Със същото решение районният съд е оставил без разглеждане претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплаща месечно сумата от 1500 лв. до започване на работа, а след започване да му заплаща разликата между получаваната заплата, ако е по – малко от получаваната преди трудовата злополука сума от 1500 лв.
1
Срещу така постановено решение ищецът е подал въззивна жалба, в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за сумата над 28 229, 11 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., както и в частта му, с която е оставена без разглеждане горепосочената искова претенция. Във въззивната жалба ищецът е развил оплаквания за неправилност на решението в атакуваните му части, поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във връзка с последното оплакване се излагат твърдения, че съдът не е обсъдил детайлно събраните по делото доказателства и е изложил декларативни мотиви при определяне дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, при игнориране на изложените доводи в писмената защита на ищеца. Отделно от това се възразява, че платеното от застрахователят обезщетение в размер на 121 770, 89 лв. не е основание да се отхвърля иска за тази сума, а тя следва да се приспадне от присъденото от районния съд обезщетение в размер на 150 000 лв.
Релевира се оплакване, че първоинстанционният съд в отклонение от практиката на ВКС, че не може да има груба небрежност, когато работодателят не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд, е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл. 201 ал. 2 КТ, въпреки че е нарушено правото на почивка на ищеца, че е извикан извън работно време и че ремонта на машина е извършван от некомпетентни лица, при погрешно изпълнена команда от свид. Ив. И.ов. Възразява се срещу извода на първата инстанция, че уврежданията на ищеца са с временен характер, защото ТЕЛК е със срок за преосвидетелстване, при което можело да се приеме, че здравното състояние на ищеца ще се подобри значително. В тази връзка се изтъква, че с оглед заключението на изслушаната СМЕ работникът има ограничен обем на движенията на лявата ръка, изразяващ се в невъзможен юмручен захват и затруднено самообслужване с нея. С въззивната жалба на ищеца са наведени оплаквания и за неправилно определен размер на присъденото обезщетение, доколкото не е съобразена възрастта му, начина на получаване на травматичните увреждания, интензитета на физическите страдания, продължителността на лечебния процес, претърпените три оперативни интервенции, неблагоприятната перспектива за невъзможно пълно възстановяване на здравето, негативните отражения върху психиката му, икономическата обстановка в страната.
По изложените съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваните от ищеца части, като се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния предявен размер от 250 000 лв., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука, както и делото да се върне на ГОРС за разглеждане на оставения без разглеждане иск за заплащане на сумата от 1500 лв. месечно до започване на работа, а след започване да му заплаща разликата между получаваната заплата, ако е по – малко от получаваната преди трудовата злополука сума от 1500 лв. Претендират се разноски за двете 2 инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответникът по делото не е подал отговор на така депозираната от ищеца въззивна жалба. Същият обаче в срок е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди и в частта му, с която е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5249, 62 лв., представляващи пропуснати ползи от неполучени доходи, поради нетрудоустрояване за времето от м. октомври 2022г. до м. януари 2023г. Възразява се, че с оглед поведението на ищеца да заеме длъжност, която не е предвидена за трудоустрояване, тъй като изисква сериозни физически и психически възможности, същият се намира в сравнително добро здравословно състояние и субективна увереност за уменията си. В тази връзка се оспорва извода на районния съд, че с оглед на уврежданията си ищецът не може да започне работа, както и се оспорва установените от съдебната експертиза допълнителни заболявания да са последица от претърпяната злополука. С тези доводи се счита, че определения от съда размер на обезщетението е прекомерен и следва да се намали с поне 50 000 лв. и че платената от третото лице – помагач сума на ищеца, приета от него без възражения, е справедлива и достатъчна за репариране на вредите му. Оспорва се приетия от районният съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от 20 пункта и се развиват съображения, че поради проявена от ищеца самонадеяност и пренебрегване на създадените фактически предписания вината за настъпване на трудовата злополука е единствено и само негова, поради което определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с поне 60 000 лв. Относно претенцията за неполучени доходи в размер на 5249, 62 лв. за периода м. октомври 2022г. – м. януари 2023г., работодателят навежда оплаквания, че работникът е трудоустроен на 06.12.2022г. след издаване на второто ЕР на ТЕЛК от 23.11.2022г. и че до този момент е липсвало законово основание за това. Освен това се изтъква, че ищецът е започнал да полага труд на трудоустроената длъжност, но впоследствие сам е напуснал поради лично несъгласие да изпълнява възложените му трудови дейности. По тези съображения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и необосновано.
С подадения в срок отговор на тази въззивна жалба, работникът е заел становище за нейната неоснователност. Оспорва се, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат не е надлежно наведено и че размера на определеното от съда обезщетение е занижен. По тези съображения се иска въззивната жалба на ответникът да бъде отхвърлена.
Трето лице – помагач на ответникът не е взел становище по подадената от ищеца въззивна жалба.
Решение № 791/13.12.2023г. постановено по гр. дело № 223/2023г. на ГОРС, в 3 частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3382, 63 лв. – обезщетение за имуществени вреди резултат от претърпяната на 20.05.2021г. трудова злополука, приета за такава с разпореждане № 5104-04-26/16.05.2022г. на ТП на НОИ, ведно със законната лихва от 30.01.2023г., както и в частта му, с която претенцията на последния за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на доходи, поради нетрудоустрояване за времето от м. октомври 2022г. до м. януари 2023г. е отхвърлена за горницата над уважения размер от 5 249, 62 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., поради необжалването му е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивното производство.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ ал. 1 и ал. 3 КТ предявени от пострадал работник срещу работодателя му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. в резултат на настъпила на 20.05.2021г. трудова злополука, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лв., представляващо общ размер на неполучените доходи, поради нетрудоустрояването му за времето от м. октомври 2022г. до м. януари и 2023г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 3382, 63 лв. – разходи за лечение и закупуване на импланти и обезщетение за имуществени вреди в размер на по 1500 лв. месечно до започване на работа, а при започване до разликата от 1500 лв., при получаване на по – ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху всички 4 претендирани обезщетения от датата на деликта до окончателното им изплащане.
Ищецът сочи, че на 20.05.2021г. при изпълнение на възложена от ответника работа е претърпял увреждания в резултат на трудова злополука призната за такава с Разпореждане № 5104-04-26/16.05.2022г. на ТП на НОИ. Уточнява, че на посочената дата бил извикан от служител на ответника в извънработно време за отстраняване на повреда в машина „прес – щанца”, на която работи и която повреда компетентните да извършат ремонта служители не са могли да отстранят дотогава. Ищецът твърди, че поради погрешно изпълнена команда от свид. Ив. Костов относно включване на помпите на машината се задействал хода на пресата и получил наранявания в лявата ръка. Посочва, че последните се изразяват в тежка контрактура на пръстите на лявата ръка, халтава псевдартроза на лява предмишница, лека степен ограничени движения на лява гривнена става, постоянна степен на увреда на ляв лакътен и ляв лъчев нерв, за които с влязло в сила на 19.01.2023г. ЕР на ТЕЛК му е призната 82 % ТНР в резултат на трудовата злополука. Ищецът допълва, че вследствие на последната е придобил и общо заболяване – артериална хипертония без сърдечна застойна недостатъчност и захарен диабет тип II без усложнения, за които му е призната 40 % ТНР със същото ЕР.
Ищецът уточнява, че веднага след инцидента до 07.06.2021г. бил хоспитализиран и му било проведено медикаментозно и оперативно лечение, както и че отново бил настанен в болница за периода 14.06.2021г. – 22.06.2021г., при който му била извършена втора операция. Твърди, че в периода от 15.02.2022г. до 22.02.2022г. е бил подложен на рехабилитационно лечение, при което се установило, че страда от горепосочените общи заболявания. Посочва, че от 20.05.2021г. до 13.07.2022г. е бил в отпуск по болест и че поради получените увреждания не може да изпълнява заеманата от него длъжност преди трудовата злополука. Ищецът твърди, че от последната търпи болки и страдания вече близо две години, като в първите часове след инцидента те са били изключително силни и допълва, че вече не може да изпълнява обичайните си семейни задължения и да помага в домакинството, а близките му е трябвало да му помагат и обгрижват. Допълва, че трудоспособността му е нарушена и намалена до живот и че здравословното му състояние практически е невъзстановимо. Ищецът смята, че с оглед на възрастта му, характера, степента и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността на лечението и претърпените оперативни интервенции, при отчитане на неблагоприятната перспектива за пълно възстановяване на здравето и икономическата конюнктура в страната, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 250 000 лв. Отделно от това сочи, че е направил разходи за лечение, вкл. за заплащане на потребителски такси и закупуване на лекарства, превързочни материали и импланти в общ размер на 3382, 63 лв., които за него са имуществени вреди. Ищецът допълва, че работодателят му дължи по 1500 лв. месечно или 6000 лв. за времето от м. октомври 2022г. до м. януари 2023г., през който период не е работил, поради това че не е бил трудоустроен от него, както и 5 след този период до започване на работа по 1500 лв. месечно, а при започване до разликата от 1500 лв. При тези твърдения на ищеца е отправено искане до съда за осъждане на ответника да му заплати горепосочените суми с присъждане на съдебни разноски.
Разпечатката съдържа 26 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b01a3aa4-3452-4521-822a-127c1cd5630b