Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 439 от 04.02.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 251/2021
Вид
Определение № 439
Подписан
04.02.2021
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • Чл. 111, б. "в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Варна , 02.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100500251 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба вх. № 32182/23.12.2020г. от Й. К. С., р.

09.10.1952г., чрез адв. Л.Русева, действащ в качеството си на длъжник по изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева, с правно основание, както е посочено чл. 432, вр. Чл.

435, ал. 2, т. 6, вр. Чл. 439 от ГПК. Твърди, че по изп.д. е депозирал молба с приложени доказателства за платено задължение към „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, предмет на образуваното вече изп.д. № 634/2014г. по издадения изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 762/31.01.2014г. по ч.гр.д. № 1379/2014г. в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. С договор за цесия от 11.02.2016г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД цедирал вземането си по изпълнителния лист на „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, което дружество го уведомило за цесията и посочило банковата си сметка за да плаща. Въпреки направените плащания, на същото основание и по същия изпълнителен лист било образувано и изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева. По това изп.д. му било указано, че дължи сумата в общ размер на 2989.03лв., а той от 18.10.2018г. до момента е погасил сума в общ размер на 1840.00лв. или задължението по изпълнителния лист е погасено изцяло, като на осн. Чл. 111, б. „в“ от ГПК, считано от началото на извършените плащания 18.10.2018г. всички лихви са погасени по давност. Прави възражение в тази връзка за погасяване на дължимите лихви по давност. Пред ВРС е подал и искова молба с правно осн. Чл. 439 от ГПК за настъпилите факти и обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Счита, че не дължи никаква сума на кредитора. До 23.12.2020г. ЧСИ не се е произнесла по молбата му с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и изп.дело не е прекратено или поне спряно до изясняване на дължимата сума.

Моли се да бъде прекратено от съда изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева ,поради представените доказателства за платени задължения към кредитора.

В случай, че не бъде прекратено се моли да бъде спряно изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева до произнасянето на ВРС по завадения иск с правно осн. Чл. 435 от ГПК.

Прави доказателствени искания за изискване и прилагане на изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева и изп.д. № 634/2014г. на ЧСИ Ил.Станчева.

В срок са постъпили писмени възражения по чл. 436, ал. 3 от ГПК от „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез юк В. Йорданова, с които счита жалбата за неоснователна.

На 11.02.2016г. е сключен договор за цесия между „Райбайзенбанк България“ ЕАД и „Еос матрикс“ ЕООД и са прехвърлени всички права по задължението на Й. К. С.. На 11.02.2019г. е сключено споразумение с длъжника, , като е посочена дължимата сума от 2808.28лв. Така той е упражнил правото си на отказ от последиците на чл. 110 и чл. 111 от 1

ЗЗД. Направил е и доброволни плащания.

Моли се да бъде отхвърлена жалбата.

ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Смята, че жалбата е недопустима. Сочи, че на 27.11.2020г. е връчена на длъжника ПДИ. С молба № 31224/10.12.2020г. е депозирал молба, с която е заявил, че е платил част от задължението, като тези суми се сторнират от задължението, да се редуцират таксите и разноските по изп.д. и му се даде възможност за разсрочено погасяване на задължението. ЧСИ е разпоредил молбата и представените доказателства за направени плащания да бъдат връчени на взискателя, който съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК заяви признава ли направените плащания. С молба № 31635/17.12.2020г. взискателят е уточнил, че задълженитео възлиза на сумата от 2006.14лв., т.е. намаляло е в сравнение с дължимото от 2989.03лв., съгласно ПДИ.

С депозираната молба № 31224/10.12.2020г., нито по-късно длъжникът не е искал прекратяване на изп.д. По изп.д. няма постановен отказ от ЧСИ. Липсва предмет на жалбата. Жалбата е недопустима и поради наведените искания за погасяване на определени суми по давност. Тези действия не са в компетентността на ЧСИ. Дават право на защита по исков път, от която възможност длъжникът се е възползвал. Не отрича, че е било образувано изп.д. № 20147120400634 по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. „Еос матрикс“ ЕООД е било конституирано като взискател с оглед сключения между тях договор за цесия от 11.02.2016г. Тъй като не са били предприети никакви изпълнителни действия и не са постъпвали никакви плащания, на осн. Чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. е било прекратено.

Задължението е било в размер на 3122.17лв., а според представеното споразумение2808.28лв., като последното не съдълржа заплатеното от „Райфайзенбанк България“ ЕАД адвокатско възнаграждение. Според представените доказателства, длъжникът е платил 1840.00лв. Остават дължими 968.28лв. без начисляване на законнат лихва за този двугодишен период. Новото изп.д. № 20207120400752 е било основателно образувано.

Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение.

Видно, изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева е образувано по издадения, на осн. чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1379/2014г. на 12-ти състав на ВРС в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК 831558413 изпълнителен лист срещу Й. К. С.настоящия жалбоподател за главницата от 1500.00лв., наказателна лихва от 238.66лв. и разноски по делото от 134.77лв.

В ПДИ № 23062/13.11.2020г. е указа дължимия актуален размер на задължението от 1500.00лв. главница и 1006.75лв. лихви, както е посочил длъжника, лихви и разноски, като цялото задължение е в размер на 2989.03лв.

С молба вх. № 31224/10.12.2020г. Й. К. С., чрез адв. Л.Русева е възразил срещу задължението в размер на 1006.75лв., като е посочил, че по издадения срещу него изпълнителен лист дължи общо 1873.43лв. от която 1500.00лв. разноски, 238.66лв. наказателна лихва и 134.77лв. разноски. В ПДИ му е указано задължение от 2989.03лв., включващо сумата от 1006.75лв. През 2018г. е започнал плащане в полза на дружеството и е изпратил общо 1840.00лв. Задължението за сумата от 1500.00лв.-главница е изцяло погасено. Остават дължими сумите от 238.66лв. и 134.77лв. или общо 373.43лв. Неясно откъде произтича задължението му за лихва от 29.58лв., 3.30лв., допълнителни разноски 72.00лв. и други суми общо 100.00лв. След като сумата по изп.лист е много по-малка, помалка ще е и таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Поискал е от ЧСИ да бъдат приети за платени сумите, за които сочи доказателства-вносни бележки. Моли ЧСИ да преизчисли и го уведоми за размера на останалата неплатена част, като бйъдат редуцирани и таксите и разноските, с оглед платената част от дълга. Моли и за разрешение от ЧСИ да прави разсрочено плащане по 10% месечно, като му съобщи ЧСИ размера на първата вноска.

С молба вх. № 31635/17.12.2020г. взискателят е уведомил ЧСИ, че актуалният размер на задължението е 1607.78лв., от които главница 1500.00лв. и 107.78лв. лихви. Разноски и такси не се дължат. ЧСИ е разпоредил да бъде уведомен длъжника, чрез адв. Л.Русева.

2

На 23.12.2020г. е постъпила процесната жалба.

Жалбата е недопустима.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, на която разпоредба се позовава жалбоподателя, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Нито с молба № 31224/10.12.2020г. , нито с друга такава, видно от оригинала на изп.д. длъжникът Й. К. С. е поискал да бъде прекратено производството по изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева, нито пък ЧСИ е отказал това, видно отново от материалите по изп.д. Няма искане и за спиране на изпълнението, отправено до ЧСИ, още по-малко негов отказ за това, което може да бъде предмет на жалба срещу действията на ЧСИ. Сочи се и разпоредбата на чл. 439 от ГПК, но тази разпоредба касае провеждането на исково производство, от която възможност очевидно длъжникът се е възползвал, предявявайки иск пред ВРС. Не е от компетентността на ЧСИ да преценява дали са погасени по давност задълженията по изп.д. или част от тях, не следва да бъдат обсъждани и от съда, в производството по обжалване на действията на ЧСИ.

Жалбоподателят е посочил и разпоредбата на чл. 432 от ГПК. Едно от основанията за спиране на изпълнението, което би могло да бъде относимо по казуса е посоченото в чл.

438 от ГПК, но това искане предполага допустима жалба, каквато настоящата не е. Той е отправил и искане за спиране на изпълнението до произнасяне на ВРС по иска с правно осн.

Чл. 439 от ГПК. Това искане би могло да бъде отнесено към разпоредбата на чл. 397, т. 3 от ГПК, която също е основание за спиране на изпълнението по чл. 432 от ГПК, но разглеждането на това искане не става в производството по обжалване действията на ЧСИ, а в исковото производство, по пътя на обезпечаване на висящия иск.

Жалбата на Й. К. С. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 32182/23.12.2020г. от Й. К. С., р.

09.10.1952г., чрез адв. Л.Русева, действащ в качеството си на длъжник по изп.д. № 20207120400752 на ЧСИ Ил.Станчева, обжалвайки действията на ЧСИ, както е посочено на осн. чл. 432, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 439 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 251/2021г. на ВОС-ГО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от датата на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4