Определение № 17498 от 23.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17498 гр. С., 23.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Г.Т. като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20221110139841 по описа за 2022 година

Производството е образувано по обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявени от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******* със седалище и адрес на управление в град С. в жилищен квартал К.С. на ул. „Я.“ №23 б, представлявано от председателя на управителния съвет И.И.Е. и от изпълнителния директор А.С. А. и с пълномощник юрисконсултът К.Г.К. против Р. Г. П. с ЕГН********** и Т. Р. Б. с ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. С. на ул. „П.“ №*** във вход А на етаж VII в апартамент **** и с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на бул. „Д.П.“ №*** на етаж II в офис II чрез пълномощника адвокат В. А. Я.. Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Ищецът прави искане да бъде допуснато привличането като трето лице на „Т.А. – Е.С. – Н.И.“ ООД с ЕИК***** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Т.“ №15, представлявано от управителя И.Ц.Р., по реда на чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс.

Изложени са твърдения, че дружеството е извършило услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че при евентуално отхвърляне на иска поради оспорване на извършеното дялово разпределение, ще има интерес от предявяване на регресен иск против лицето, чието привличане се иска.

Според чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс ищецът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, в първото заседание за разглеждане на делото.

Кое лице може да встъпи, за да помага, е видно от чл. 218 от същия кодекс. Според посочената разпоредба, трето лице може да встъпи в делото за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Тъй като искането за привличане на трето лице е направено още с исковата молба, съдът счита, че то е навременно. Макар че решението по настоящото дело няма по изключение да се разпростре и върху третото лице, ако то е 1 неблагоприятно за ищеца, той би могъл да търси процесната сума от третото лице. Следователно, интерес от привличането на третото лице – помагач съществува.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 28. ХІІ. 2023 година, е постъпил такъв от ответната страна.

В отговора на исковата молба ответникът посочват, че оспорват процесното пътнотранспортно произшествие да е настъпило по начина, описан в отговора на исковата молба, и по вина на водачката на застрахования от ответника автомобил. Не излагат обаче как твърди, че е настъпило произшествието. Твърди още, че водачът на автомобила, застрахован от ищеца, е нарушила правилата за движение по пътищата. Не посочват обаче точно кои правила твърди, че водачът на увредения автомобил е нарушила, нито с какво е допринесъл за настъпването на произшествието. Ответникът оспорват и съдържанието на представения от ищеца протокол за пътнотранспортно произшествие, но не посочват конкретните обстоятелства, за които смятат, че са невярно отразени при съставянето на протокола. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да даде указания на ответника да уточни твърденията, изложени в отговора на исковата молба, по реда на чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс.

С отговора на исковата молба ответниците изтъкват липсата на документи относно пускането в експлоатация на абонатната станция и искат съдът по реда на чл. 190 от Гражданския процесуален кодекс да задължи ищеца да представи такива документи. Съдът намира доказателственото искане за неоснователно по следните съображения:

Доказателственото искане е неотносимо към спора. Изграждането на абонатната станция няма отношение към точното отчитане на топлинната енергия, което е предмет на съдебнотехническата експертиза. Затова и не е необходимо и събирането на доказателства. Освен това, според чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. От логическото тълкуване на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че страната може да иска представянето на конкретен документ, за който има данни, че се намира у другата страна. В случая се иска другата страна да представя доказателства за определено обстоятелство.

Ако това обстоятелство се оспорва от ответниците, съдът може само да укаже на страните в доклада си по чл. 146 от Гражданския процесуален кодекс в чия тежест е доказването на това обстоятелство, но не и да ги принуждава да провеждат доказването по един или друг начин.

Ответниците правят искане за допускане на гласни доказателства за обитаването на процесното жилище и за абонатната станция. Ищецът не претендира плащане въз основа на твърдения за обитаване на жилището. По изложени по-горе съображения, изграждането на абонатната станция не е предмет на делото. Затова съдът отхвърля искането за разпит на свидетели.

Ответниците правят искане съдът да изиска служебно сведения за регистриране на етажна собственост от район Възраждане на Столична община по реда на чл. 186, изречение II, предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай, че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се снабди с такива от съответното учреждение: съдът може да ги изиска от учреждението или

2 да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.

От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия, които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за целесъобразно да снабди ответниците с удостоверение, въз основа на което те да изискат от посоченото в отговора на исковата молба учреждение издаване на официални документи или удостоверения.

По отношение на това искане, както и на останалите искания за издаване на съдебни удостоверения, следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното ответниците следва да бъдат предупредени за задължението да получат от учрежденията издадените документи и да ги представят в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представят в същия срок доказателства, че въпреки положената грижа представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за които са издадени съдебните удостоверения от доказателствата по делото.

С отговора на исковата молба пълномощникът на ответниците навежда доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията си. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е становището на съда да замества волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът взема предвид и докладва само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид от съда.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. ОТХВЪРЛЯ следните искания на ответната страна: за оставяне на исковата молба без движение; за изпращане на уведомления до Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор на Република България; за изпращане на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по реда на чл.

628 от Гражданския процесуален кодекс.

3

2. ДОПУСКА привличането на „Т.А. – Е.С. – Н.И.“ ООД с ЕИК***** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Т.“ №15, представлявано от управителя И.Ц.Р., като трето лицепомагач на ищеца.

3. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

Ищецът твърди, че доставял топлинна енергия на сграда в режим на етажна собственост, която сграда имала с третото лице – помагач сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Ответната страна притежавала недвижим имот в същата сграда. Ищецът начислявал за процесния имот прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период третото лице – помагач изготвило и изравнителни сметки.

Ответната страна останала задължена за потребена топлинна енергия.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца следните суми:

9 833.14 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.

2020 година;

1 294.85 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до 11. V. 2021 година включително;

37.92 лева за услугата дялово разпределение за времето от 30. IV. 2018 година до 30. IV.

2020 година;

08.01 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. V. 2018 година до 11. V. 2021 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27. V. 2021 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответниците чрез пълномощника си оспорват иска, като твърдят, че ищецът не доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност.

Вземането на ищеца било погасено по давност. Излагат правни доводи, според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане. Производството било недопустимо, защото не бил направен опит за доброволно уреждане на спора.

4. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:

В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: обстоятелството, че ответната страна притежава жилище или обект в посочената сграда в режим на етажна собственост; наличието на облигационно отношение, по силата на което ответната страна дължи плащане на топлинна енергия; изпълнението на самия ищец – доставянето на топлинна енергия в обем и на стойност, посочени в исковата молба; публикуването на фактурите на електронната страница на ищцовото дружество в електронната мрежа; обстоятелството, че неизпълнението на ответната страна се дължи на причини, за които тя отговаря.