Решение № 583 от 24.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Пловдив, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330116066 по описа за 2021 година

Прeдявени са искове по член 128, т. 2 от КТ вр. с член 245, ал. 2 от КТ и член 224 от КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Г. Ц., ЕГН **********, с която срещу „АЛКАО“ ЕООД, ЕИК ****** са предявени осъдителни искове за следните суми: 460 лева, неизплатено и дължимо трудово възнаграждение за м. септември 2020г.; сумата от 433,65 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск; сумата от 93,37 лева обезщетение за забава върху двете главници за периода 1.10.202013.10.2021г., законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответника, считано от 25.02.2020 г., като е бил назначен на длъжността „************, като на 11.09.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя от 11.09.2020 на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.

Ищецът сочи, че работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение за м. септември 2020, обезщетението за платен неползван годишен отпуск от 11 дни, и обезщетение за забава в размер на зак. лихва върху двете главници за периода 01.10.2020 г. – 13.10.2021 г..

Твърди се също така, че на 03.09.2020 г. по банков път на ищеца е преведена сумата от 1307,44 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. август 2020 г., като в тази сума била включена и сумата от 653,72 лева, която сума била преведена на 1 ищеца, поради допусната техническа грешка от работодателя му.

На 09.09.2020г. ищецът бил потърсен от служител на „******“, за да възстанови получената от него сума в размер на 653,72 лева, като същият ден ищецът я изтеглил от банковата си сметка и я предал на лицето П. Д., която попълнила счетоводен документ, екземпляр от който не бил предаден на ищеца.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Ответникът признава, че освен дължимото трудово възнаграждение на ищеца била платена /преведена/ допълнителна сума в размер на 653,72 лева, в резултат на допусната техническа грешка от счетоводителя на дружеството. Излага се, че ищецът бил поканен да върне надвнесената сума, за което последният изразил съгласие, но не я възстановил.

Сочи се, че при получаване на пари в брой от финансово-счетоводния отдел на предприятието, следва да се изготви разписка, която се генерира от софтуера на дружеството, но такава разписка не била издавана, поради фактът, че ищецът не е върнал сочената сума в касата на дружеството.

Освен това се твърди, че работодателят е осъществил прихващане между дължимата на ищеца сума с дължимата от работодателя вземане до размера на помалкото, като разликата от 72,35 лева била преведена на ищеца.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, че помежду им е съществувало ТПО, прекратено на осн. член 326, ал. 1 от КТ, считано от 13.09.2020г. със заповед на работодателя №******. В същата заповед е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни.

Не е налице спор между страните, че на 3.09.2020г. по банковата сметка на ищеца е била преведена сумата от 1307,44 лева с основание трудово възнагражение за месец август 2020г., в кото сума погрешно била вклчена и сумата от 653,72 лева.

Впоследствие надвзетата от ищеца сума поради техническа грешка е била удържана от дължимите на ищеца трудово възнаграждение и платен годишен отпуск.

По делото е спорно дали сумата от 653,72 лева е била възстановена от ищеца на работодателя му, за който факт ищецът е поискал разпит на свидетел. Съдът е счел това доказ. искане за неоснователно и не го е допуснал. Възстановяването на сумата в брой, както твърди ищеца, че е станало то, следва да извърши в касата на предприятието, където се намира съответното длъжностно лице, което отговаря за касовите операции в дружеството. Посоченият за разпит от ищеца свидетел, в лицето на П. Д., не е касиер в предприятието, а заема длъжност човешки ресурси, поради което същата не би могла да приема пари на каса и да издава съответния за това 2 счетоводен документ. Още повече, че според член 75, ал. 1 от ЗЗД плащането на некредитор няма погасителен ефект. Също така на следващо място следва да бъде посочено, че за всяка постъпила сума в касата на юридическо лице или търговец, съответното за търговеца длъжностно лице е длъжно да издаде съответния счетоводен документ /ПКО/, събразно утвърдените в страната счетоводни стандарти, какъвто счетоводен документ по делото не е представен.

От изслушаното заключение на вещото лице З.М., което не е оспорено от страните, и което съдът цени като компетентно и безпристрастно, се установява, че на ищеца са изплатени всички дължими суми за заплата и обезщетение за платен годишен отпуск, след извършеното прихващане на надвзетите суми от работодателя и изплащането на остатък в размер на 72,35 лева.

Изложеното по-горе обоснова отхвърляне на исковете като неоснователни.

На осн. член 78, ал. 3 ГПК на ответника ще се присъдят разноски в размер на 480 лева за адв. възнаграждение и 75 лева разноски за ССЕ. Така мотивиран, съдът, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Ц., ЕГН **********, срещу „АЛКАО“ ЕООД, ЕИК **** осъдителни искове за заплащане на следните суми: 460 лева, неизплатено и дължимо трудово възнаграждение за м. септември 2020г.; сумата от 433,65 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск; сумата от 93,37 лева обезщетение за забава върху двете главници за периода 1.10.2020г. 13.10.2021г., ведно със зак. лихва върху главниците, считано от деня на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2021г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на „АЛКАО“ ЕООД, ЕИК ****** разноски по делото в размер на 480 лева за адв. възнаграждение и 75 лева разноски за ССЕ.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 3