Определение № 7962 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7962 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110152140 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението Н. Н. В., извършено със № 2/17.09.2025 г. на управителя на „...........“ ЕООД и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ при ответника; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 13 200 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 18.09.2025 г. до 18.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.11.2025 г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 302,50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2,75 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2025 г., до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо 2280 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 04.08.2025 г. до 17.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 17.11.2025 г., до окончателното плащане на сумата;

В исковата молба, уточнена с молби вх. № 401896/08.12.2025 г. и 401890/08.12.2025 г., ищцата Н. Н. В. твърди, че по силата на трудовия договор № 3/04.08.2025 г., е изпълнявала длъжността „оперативен счетоводител“ при ответника „...........“ ЕООД. Сочи, че в договора било уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева, но била налице устна уговорка между страните за заплащане на сумата от 2200 лева нетно месечно възнаграждение, като разликата над посоченото в договора и уговореното възнаграждение се изплащала в брой, без отчитане на осигуровки. Около 9-11 септември 2025 г. на ищцата било съобщено, че ще бъде нает още един счетоводител поради увеличен обем на работа, като впоследствие била назначена още една служителка на длъжността „оперативен счетоводител“. Излагат се твърдения, че около седмица след това – на 17.09.2025 г., на ищцата била връчена предварително подготвена заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие, като управителят П.П. й 1 заявила, че ако не подпише, няма да получи нищо. Ищцата твърди, че е подписала заповедта под натиск от страна на работодателя – поради икономическа принуда и чрез измама, след което й била изплатена сумата от 750 лева в брой. Излагат се съображения, че прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно, тъй като ищцата на практика е била заменена с новоназначения счетоводител, без да е бил съкращаван щатът. Дори да било налице съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, не бил извършен подбор и не било спазено 30-дневното предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ. Освен това счита, че работодателят е злоупотребил с икономически по-слабото й положение, като я е принудил за подпише заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. По тези съображения ищцата отправя искане за отмяна на заповедта от 17.09.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и възстановяване на заеманата длъжност „оперативен счетоводител“ на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. На основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ ищцата претендира обезщетение за оставане без работа в общ размер на 13 200 лева за периода от 18.09.2025 г. до 18.03.2026 г. Тъй като не й било изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение за периода от 04.08.2025 г. до 17.09.2025 г. в размер на общо 3630 лева нето, а й били заплатени само 1350 лева, ищцата претендира сумата от още 2280 лева Претендира и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 2,75 дни платен годишен отпуск в нетен размер на 302,50 лева

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „...........“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва, че между страните е бил сключен безсрочен трудов договор от 04.08.2025 г. Сочи се, че с него е бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, тъй като В. не представила документи за трудов стаж по специалността. Сочи се, че ищцата е изпълнявала незадоволително поставяните й задачи. Твърди се, че на 15.09.2025 г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал .1 КТ - по взаимно съгласие, като на 17.09.2025 г. на В. била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Оспорват се твърденията на ищцата, че е налице фиктивно съкращаване на щата и замяната й с друг служител. Оспорват се твърденията на ищцата, че подписът й е получен „под икономическа принуда и измама като житейски нелогични, тъй като в конкретния случай работодателят е могъл да прекрати договора едностранно в срока за изпитване, без предизвестие и без да излага конкретни причини за прекратяването. Сочи се, че след прекратяване на трудовото правоотношение именно ищцата е тази, която упражнява натиск и тормоз върху представляващия ответното дружество, изразяващ се в депозиране на множество жалби до различни институции и иницииране на съдебни дела.

Сочи се, че в изпълнение на предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София на ищцата е доизплатен пълният размер на трудовото възнаграждение за месеците август и септември 2025 г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за още един ден повече от вече изплатеното, или общо 406,36 лева Сочи, че във връзка с извършена на 17.12.2025 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София на дружеството е дадено предписание трудовите възнаграждения и обезщетения да не се изплащат по банков път без изричното писмено искане за това от страна на служителя, с оглед на което ответникът счита за несъстоятелни доводите на ищцата за заплащане на пари „на ръка на част от заплата“.

Излагат се твърдения, че още при постъпването й на работа, на 08.08.2025 г. В. е получила сумата от 500 лева, след което на 09.09.2025 г. й били заплатени още 500 лева На 17.09.2025 г., при прекратяване на трудовия договор, В. също получила плащане, за което бил издаден РКО. По тези съображения ответното дружество счита, че не дължи на Н. В. обезщетения и възнаграждения, тъй като всичко дължимо й е било своевременно начислено и изплатено.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Относно редовността на исковата молба:

2

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията чл. 127 и 128 ГПК в частта й по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.

Освен тези искове обаче, с исковата молба Н. В. е предявила претенция „на основание чл.

333, ал. 1 КТ, респ. чл. 226, ал. 1 КТ“ за заплащане на сумата от 2200 лева – обезщетение за неспазен 30-дневен срок на предизвестие от страна на работодателя. В исковата молба е поискано и присъждането на законна лихва върху всички претендирани суми от 18.09.2025 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 18.11.2025 г. исковата молба е оставена без движение с указания към ищцата за отстраняване на нередовности, сред които: да изложи фактически обстоятелства във връзка с претенцията си за обезщетение за неспазено предизвестие, както и да посочи изрично претендира ли заплащане на законна лихва върху всяка от сумите от датата на исковата молба, както и периода (с начална и крайна дата) и размер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава за времето, предхождащо подаването на исковата молба, в случай че претендира лихва за този период.

С уточнителна молба вх. № 401896/08.12.2025 г. ищцата сочи във връзка с претенцията си за обезщетение за неспазено предизвестие, че съгласно чл. 326, ал. 2 КТ и условията на договора, работодателят следва да отправи 30-дневно предизвестие, каквото не й е било отправено, а трудовото правоотношение е било прекратено незабавно, поради което претендира обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение - 2200 лева В същата молба ищцата сочи, че претендира законна лихва върху всички главници от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и законна лихва за забава за периода от 18.09.2025 г. до 16.11.2025 г., в общ размер, който следва да бъде изчислен от съда.

Съдът намира, че с направеното уточнение ищцата не е отстранила нередовностите на претенцията си за обезщетение за неспазено предизвестие, като твърденията й досежно тази претенция остават противоречиви. В първоначалната си искова молба и в последващата уточнителна такава тя сочи, че трудовото й правоотношение е било прекратено на 17.09.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, според която разпоредба трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В същото време ищцата се позовава на чл. 326 КТ, предвиждащ възможност за служителя да прекрати трудовото правоотношение с писмено предизвестие до работодателя, но не излага твърдения да е отправяла такова предизвестие към работодателя, нито той да е прекратил трудовото правоотношение с предизвестие, което да не е спазил. Поради тези противоречия, които не са били своевременно отстранени, в тази част исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че ищцата е изпълнила частично указанията на съда досежно претенцията й по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава върху всяко от претендираните вземания, поради което следва да й бъде предоставена последна възможност да уточни точния размер на мораторната лихва, която претендира върху всяка от претендираните от нея суми.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищцата следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По искa с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение през сочения от нея период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по 3 силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че е осъществен фактическият състав на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, а именно че е налице писмено съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че е останала без работа за сочения период, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, започването на работа при друг работодател, в случай че твърди това, както и размера на получаваното при него брутно трудово възнаграждение.

По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищцата е да установи, че е работила по трудово правоотношение с ответника и е полагала труд за периода, за който претендира да й се заплати трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, както и падежа на вземанията.

При установяване на посочените по-горе обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и задължения от страна на ищцата, както и плащане на претендираните суми, в случай че твърди това.