Решение № 1669 от 03.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100504001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №129/07.01.2022г., постановено по гр.дело №53460/2021г. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, С.О. е осъдена да заплати на ЗАД„А."АД с ЕИК:****, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от общо 1036,50лв., от които 1026,50лв.- изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за ПТП, настъпило на 26.06.2020 г. в гр. София на бул. "Владимир Вазов", в района на бензиностанция "Шел", с л.а."Ауди А3" с ДК№**** чрез пропадането му в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя и 10лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба- 14.09.2021г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 105,67лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 12.09.2020г.-14.09.2021г., както и 580лв. разноски по делото..

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.О.. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца в качеството на застраховател и собственика на увредения автомобил в качеството на застрахован поради липса на подпис на застрахования в представената по делото застрахователна полица. Твърди, че по делото не са установени точно размерите и локацията на твърдяната неравност, както и скоростта на автомобила непосредствено преди събитието. Твърди и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил.

1

Моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск– отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник по жалбата ЗАД„А."АД твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

В случая се оспорва наличието на валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на автомобила. От представените по делото писмени доказателства- застрахователна полица, заявление за заплащане на обезщетение за вреди, декларация на водача на МПС, възлагателно писмо, опис на щети, калкулация на ремонт и фактури безспорно се установява, че по отношение на процесния автомобил за периода в който попада датата на процесното ПТП, е бил налице валиден договор за имуществена застраховка тип „Каско“ между ищеца в качеството на застраховател и собственика на автомобила в качеството на застрахован. Това обстоятелство се потвърждава и от самия факт на разглеждане на претенцията за настъпилата щета и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, страната по договора, а още по-малко трето за договора лице, може да се позовава на нищожност на търговска сделка в хипотезата на чл.293, ал.3 от ГПК- ако от поведението на страната може 2 да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението за сключване на договора.

Не се спори по делото че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал.

1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на съществуващата неравност на пътното платно до премахването и, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация на ищеца срещу ответника.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. При управление на МПС не се изисква от водачите да знаят или предполагат наличието на неравности, дупки или каквито и да било други препятствия по пътя. Необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. на ответника по жалбата следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция в размер на 200 лева.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №129/07.01.2022г., постановено по гр.дело №53460/2021г. по описа на СРС, ГО, 40 с-в.

ОСЪЖДА С.О. с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“**** да заплати на ЗАД„А."АД с ЕИК:**** сумата от 200 (двеста) лева- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4