Решение № 52 от 10.04.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Харманли, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630101332 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Т. Ж. ЕГН ********** от гр.Харманли, бул. ......, обл.Хасково, против О., ЕИК:..., пл.„Възраждане” №1, представлявана от Мария Киркова - кмет.

Ищцата твърди, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

*** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „МАЛКОЧА“, незастроен, целият с площ от 476 кв.м /четиристотин седемдесет и шест квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно 54 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 0 /нула/, предишен идентификатор *** с номер по предходен план 375 /триста седемдесет и пет/, при съседи: ***, ***, ***,

***.

Ищцата твърди, че придобила имота по наследство от своя наследодател ТДБ, б.ж. на град Харманли, починал на 10.10.1990г., който придобил имота чрез покупка през 1952г., за което бил издаден нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №57, том I, дело 116 от 06.10.1952г. на РС Харманли.

Ищцата твърди, че само баща й - ТДБ владял имота от 06.10.1952г. до смъртта си на 10.10.1990г., а след неговата смърт от 10.10.1990г. и досега имотът се владеел от нея, която била единствен негов наследник.

1

Ищцата посочва, че никога имотът не бил владян от никой друг през този период.

Само те осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот.

Имотът досега винаги бил обработван, стопанисван и поддържан от тях и единствено те го обработвали и прибирали плодовете от него и всички подобрения в имота били извършвани от тях.

Ищцата посочва, че никога не е имало каквито и да е било претенции и спорове от трети лица за този имот, както и че имотът не бил одържавяван или отчуждаван и не бил включван в ТКЗС. Нито ищцата, нито баща й, нито лицето, от което бил закупил имота били членове на ТКЗС и лице, което е имало правото да притежава земеделска земя за лично ползване в размер на имота. Имотът не подлежал и на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не бил заявяван за възстановяване, не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и спрямо него не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на тази разпоредба попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Въпреки това в момента имотът бил записан, без да имало налице законово основание за това като „Собственици по данни на КРНИ: О.” и собствеността на ищцата се оспорвала от ответника О..

Ищцата счита, че не били налице никакви основания имотът да е собственост на общината, въпреки това при справка установила, че процесният имот бил записан като собственост на ответника — О., което пораждал правния й интерес от предявяване на настоящата искова претенция, че тя е собственик на имота, който владеела.

Поради това моли да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за установено по отношение на О., че ищцата М. Т. Ж. ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.“......, обл.Хасково е собственик по давностно владение и наследство от своя баща ТДБ, б.ж. на град Харманли, починал на 10.10.1990г., на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-189/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „МАЛКОЧА“, незастроен, целият с площ от 476 кв.м /четиристотин седемдесет и шест квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно 54 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 0 /нула/, предишен идентификатор *** с номер по предходен план 375 /триста седемдесет и пет/, при съседи:

***, ***, ***, ***. Молят да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника О..

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.К.а поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

2

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител юрк.Шаринов и Началник отдел „ПНД“ Христов моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№758/23.10.2024г. на О., ищцата М. Ж. е наследник на ТДБ, починал на 10.10.1990г., като са съответно е негова дъщеря.

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №57, том I, дело 116 от 06.10.1952г. на РС - Харманли, наследодателят ТДБ е закупил недвижим имот – нива от 666 кв.м., находяща се в землището на гр.Харманли, м. „Малкоча“.

По делото е приета като доказателство Заповед № РД-11-405/05.12.2006г. на Областен Управител на обл.Хасково, ведно с приложения регистър на новообразуваните имоти от 2006г., съгласно която местността „МАЛКОЧА“ е включена в одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В представения регистър на новообразуваните имоти, процесният имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Малкоча“, общ.Харманли, е посочен като стопанисван от ответната О..

Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза имотът, описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 57, том I, дело 116 от 06.10.1952 година на P C - Харманли, е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Харманли. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Харманли не е бил обект на реституционни процедури, не е бил отчуждаван, не е отнеман, не е одържавяван, не е заявяван за възстановяване и не е възстановен. В КК и КР на град Харманли няма записвания за правото на собственост върху имота и няма издадени актове за общинска собственост. Първият план, на който е нанесен ( отразен ) процесния имот, е Планът на новообразуваните имоти ( ПНИ ) и регистъра към него, одобрени със Заповед № РД-11-405 от 05.12.2006 год. на Областен управител на област Хасково. За района няма изработени и влезли в сила предходни карти, планове схеми и др.

При огледа на място вещото лице установило наличие на изоставени лозови насаждения върху цялата площ на процесния поземлен имот, амортизирани бетонови колове с телена конструкция.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим.

Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица №15-1100301от 29.10.2024г. на СГКК-Хасково.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ 3 правата му, както и същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност и наследство, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

В случая по несъмнен начин се доказа по делото, че ищцата М.Ж. е наследник по закон съгл. чл.5 от ЗН на своя баща ТДБ, б.ж. на град Харманли, починал на 10.10.1990г., съгласно Удостоверение за наследници изх.№758/23.10.2024г. на О.. Той се наследява от единствения негов наследник – ищцата и негова дъщеря М.Ж., която придобива по силата на наследяване останалото след смъртта му имущество, негова собственост. В това наследствено имущество безспорно се включва и процесният недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Харманли, за който се установи, че е идентичен с имота, описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 57, том I, дело 116 от 06.10.1952 година на PC- Харманли, съгласно заключението по назначената и неоспорена съдебно-техническа експертиза, и който имот наследодателят на ищцата Т.Бозуков е придобил чрез покупко-продажба с посочения нотариален акт.

С оглед на изложеното съдът намира за доказано по делото правото на собственост на ищцата М.Ж. върху процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Харманли, придобит от нея по наследяване от баща й и неин наследодател Т.Бозуков, починал на 10.10.1990г., който пък от своя страна е придобил правото на собственост върху него на основание покупко-продажба.

Доказването на придобиването на правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследяване е достатъчно за уважаване на така предявения положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, поради което липсата на доказателства за придобиването на собствеността върху имота на основание давностно владение не съставлява основание за отхвърляне на иска. По тази причина съдът не следва да обсъжда налице ли е законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание – давностно владение, каквито забрани са въведени в чл.86 от ЗС, чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, но така или иначе по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, или пък да е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ.

И доколкото по делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, то същият е запазил статута си на частна собственост, поради което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).

Тези обстоятелства се доказват и от неоспореното заключение по приетата съдебнотехническа експертиза, видно от което поземлен имот с ид. *** не е бил обект на реституционни процедури, не е бил отнеман, не е бил заявяван за възстановяване, не е бил 4 одържавяван, не е бил отчуждаван, не е бил възстановяван.

В случая ответникът не представя доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест. В този смисъл е и Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения“.

Ответникът по иска О. единствено представя доказателства за попадане на имота в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оспорвайки по този начин правата на ищеца, което правоизключващо възражение на ответника се явява преклудирано съгл. чл.133 от ГПК, като направено извън срока за отговор по чл.131 от ГПК, поради което следва да се приеме, че ответникът е загубил възможността да прави възражения по иска и същите не могат да бъдат взети предвид от съда.