Решение № 86 от 05.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000584 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 232 от 02.06.2023 г., постановено по т.д. № 246 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив е:

- осъдено ЗАД „ДБ: **“ АД да заплати на Т. Г. И., сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП от ********* г., причинено от Г. А., при управление на лек автомобил „Б** *** *“ ********, изразяващи се в интензивни физически болки, невъзможност за обслужване, безпокойство, ведно с обезщетение за забава от 09.10.2021 г. до окончателното изплащане;

- отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лева и иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 17.09.2021 г. - 08.10.2021 г.;

- отхвърлен предявения от Т. Г. И. против ЗАД „ДБ: **“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата 251.11 лева, представляваща обезщетени за претърпени имуществени вреди, настъпили при ПТП от ********* г., причинено от Г. А. при управление на лек автомобил „Б** *** *“ ** **** **, изразяващи се в заплатени разходи за медикаменти и ортеза, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното 1 изплащане;

- осъдено ЗАД „ДБ: **“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив - в полза на бюджета на Съдебната власт, съобразно уважената част от исковете, държавна такса в размер на 320 лв.;

- осъдено ЗАД „ДБ: **“ АД, да заплати на адвокат Г. Й. Й. от Адвокатска колегия С., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.36 ЗА в размер на 460 лева;

– осъден Т. Г. И. да заплати на ЗАД „ДБ: **“ АД разноски в общ размер от 155.77 лв.

Решението е обжалвано от страните както следва:

Ответникът ЗАД "ДБ: **" АД обжалва решението в осъдителната му част с оплакване, че е необосновано и неправилно, с искане да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло, евентуално – да се намали размера на обезщетението, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 вр. с ал.1 ГПК, е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца Т. Г. И. против постановеното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над признатото за дължимо обезщетение от 8000 лева до размер от 15000 лева, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски. В жалбата е изразено становище, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Искането е решението в обжалваната от него част да се отмени и предявеният иск да се уважи за сумата 15 000 лева, както и да му се присъдят направените деловодни разноски.

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд - Пловдив е образувано по предявен от Т. Г. И. против ЗАД "ДБ: **" АД обективно съединени осъдителни искове, за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП от ********* г., причинено от Г. А. при управление на лек автомобил „Б** *** *“ ********, изразяващи се в интензивни физически болки, невъзможност за обслужване, безпокойство, ведно със законната лихва върху главницата от 26 000 лева, считано от 17.09.2021 г. - (денят датата на доброволната покана на ищеца до ответното дружество по реда на чл. 380 КЗ), до окончателното изплащане на дължимото обезщетение; както и за заплащане на сумата от 251.11 лева – обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата от 251.11 лева, смятано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Искът се основава на следните установени по делото факти:

На ********* г., около 16.30 ч., в гр. П. на ул. „Ак. П. Д.“ , при управление на лек автомобил марка „Б** *** *“ ********, водачът Г. А., излизайки от паркинг отнема предимството и удря движещият се по ул. „Ак.

2

П. Д.“ мотоциклет „Х. ** **“ ** **** *, управляван от ищеца Т. Г. И., като от удара мотоциклетистът пада на пътното платно и получава травма на коляното.

Установено е също, че с наказателно постановление от 24.06.2021 г. на водача на лек автомобил марка „Б** *** *“ ******** Г. А. е наложено административно наказание „глоба“ от 200 лева по чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т. 5 пр.4 ЗДвП, за допуснатото от него нарушение на ЗДвП и причиненото вследствие нарушението ПТП.

Установено е, че в резултат от удара, на И. е била причинена контузия на коляното.

От събраните по делото доказателства, включително и от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с физически и психически дискомфорт, както заради болките от претърпяната травма и извършеното заради настъпилото усложнение – инфектиране на раната оперативно лечение, така също - и заради обстоятелството, че през периода на възстановяване, траещ около месец, се е нарушил обичайният му ритъм на живот, поради затрудненото движение на крака. Освен физическите болки, е установено, че ищецът е претърпял и психически и емоционален дискомфорт, свързан с процесното ПТП и уврежданията.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № **/**/************, с начална дата на покритие – 02.03.2021 г. и крайна дата на покритие – 02.03.2022 г., сключена между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество.

Спорните въпроси във връзка с главния иск с оглед съдържащите се в жалбите възражения, са относно наличието на фактически и правни основания за присъждане на обезщетение, както и относно размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца Т. И. неимуществени вреди.

За да уважи частично този иск до размер на 8000 лв., окръжният съд е направил подробен анализ на установените по делото релевантни факти относно причинените на ищеца травматични увреждания вследствие процесното ПТП и действително претърпените от него заради травмите, болки и страдания.

Изложените в тази насока фактически и правни изводи се подкрепят напълно от настоящия състав на Апелативен съд - Пловдив, като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави следното:

Неоснователни са поддържаните в подкрепа на въззивната жалба от ответното дружество оплаквания, че първоинстанционният съд не бил 3 обсъдил всички събрани по делото доказателства относно отговорността на застрахования водач на лекия автомобил – от една страна, а от друга – наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Механизмът на произшествието е подробно установен от събраните доказателства – АУАН, наказателното постановление, свидетелски показания на самия делинквент, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ. От съвкупната преценка на тези доказателства може да се изведе, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП и последвалите от него вреди за ищеца са противоправните действия на водача на лек автомобил марка „Б** *** *“ ******** - Г. А.. Механизмът на получаване на конкретното увреждане – падането на пътната настилка и протриването на крака на ищеца в настилката не е следствие от поведението на пострадалия /неумението му за екстремно спиране/, както се твърди в жалбата, а - от опита на мотоциклетиста да предотврати неизбежния удар с внезапно навлезлия на пътя и отнелия предимството му лек автомобил.

Според заключението на експерта, при скоростта на двете превозни средства и разстоянието между тях, водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара чрез безопасно екстремно спиране. Единствената причина за възникналата ситуация - ударът между двете превозни средства, падането на мотоциклетиста и получените травми, е противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение – чл. 37, ал. 3 ЗДвП, като не е осигурил предимство на движещия се по пътя мотоциклетист.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявените главният иск е доказани по основание.

При определяне размера на обезщетението, Окръжен съд – Пловдив се е съобразил с вида, тежестта на причинените на пострадалия при процесното ПТП травми, периода и степента на възстановяване, като изводите му съответстват на установените по делото факти. А те са, че ищецът се е възстановил напълно, включително и след извършената заради получената инфекция оперативна намеса, в домашни условия, като оздравителният процес е приключил в обичайния срок за тези травми.

В тази връзка не могат да бъдат споделени и поддържаните в насрещната въззивна жалба от ищеца оплаквания, че при определяне на последиците от увреждането и съответно – на размера на обезщетението, първоинстанционният съд не бил обсъдил трайния загрозяващ ефект на получения от пострадалия белег от раната на коляното и последвалата заради настъпилата инфекция операция. Поначало, подобно увреждане като осакатяване, обезобразяване или загрозяване не е въведен като форма на неимуществените вреди, предмет на търсеното обезщетение.

Независимо от това, според приетото заключение на СМЕ, останалият след нараняването и оперативната интервенция белег на коляното „ще представлява козметичен дефект, без да осъществява медико-биологичния признак „обезобразяване на други части от тялото“, както и приел и 4 първоинстнционният съд.

Предвид изложеното, Апелативен съд – Пловдив преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба оплаквания за несъответствие между определеното обезщетение и действителния размер на причинените на ищеца, в резултат от деликта вреди.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав преценява, че определеното в случая обезщетение в общ размер от 8000 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Правилно е определена и началната дата, от която се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение. С последното уведомление до ищеца ат 17.12.2021 г. /л.45/, изпратено по повод заявеното искане за изплащане на застрахователно обезщетение, практически е заявен отказ на ЗАД "ДБ: **" АД да удовлетвори искането. Затова началната дата на законната лихва следва да се определи по правилото на чл. 429, ал. 3 КЗ, както е постановил и окръжният съд.

Крайният извод е, че постановеното в този смисъл решение на Окръжен съд – Пловдив представлява законосъобразен отговор на повдигнатия от страните правен спор и следва да се потвърди в обжалваните от страните части.

За разноските:

И двете страни по главния иск са направили искане за разноски във въззивното производство.

Тъй като ищецът е представляван от адвокат Г. Й. Й. безплатно във въззивното производство, като договорът за правна защита и съдействие е сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката следва да се възложат в тежест на застрахователя. Определено съразмерно с уважената част от иска, съгласно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението възлиза на 1100 лева.