Решение № 13554 от 09.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13554 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ***А ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ***А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ***А ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110117247 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. Б. срещу *****, с която са предявени осъдителни искове за сумите от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и 750 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМ ****/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № ****/2008 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с присъда № ****/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва върху обезщетенията за периода от 27.03.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 08.09.2008 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, разпитан е като обвиняем и е задържан за 72 часа от СРП, а от 11.09.2008 г. е с мярка за неотклонение задържане под стража. Излага, че е участвал в разпознаване на 08.09.2008 г. и в съдебно-психиатрична експертиза на 09.09.2008 г. Сочи, че на 13.11.2008 г. е извършено прецизираното му привличане в качеството на обвиняем, разпитан е като такъв и му е предявено разследването. Заявява, че на 04.12.2008 г. е внесен обвинителен акт и въз основа на него е образувано НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, по което на 17.12.2008 г. мярката му за неотклонение е изменена в домашен арест и по което са проведени шест открити заседания с негово участие, като в последното наказателното производство е прекратено поради сключване на споразумение от друг подсъдим, а мярката за неотклонение на Б. е изменена в парична гаранция, след което председателят на съдебния състав се е отвел от разглеждането на делото и то е разпределено на друг съдия. Твърди, че след това са проведени с участието на ищеца още три открити заседания, след което наказателното производство е прекратено отново срещу друг подсъдим, което отново е наложило отвод на председателя на съдебния състав, а след новото преразпределяне на делото са проведени с участието на Б. още осем открити заседания.

Излага, че с Присъда от 30.11.2011 г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, но с Решение № 798/25.06.2012 г. по ВНОХД № 1921/2011 г. по описа на СГС, оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, в резултат на което е образувано НОХД № 12048/2012 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, съдебното производство по което е прекратено и обвинителният акт е върнат на СРП. Посочва, че на 31.01.2013 г. е внесен нов обвинителен акт, но с Разпореждане от 1

12.03.2013 г. съдът отново е прекратил делото, но разпореждането е отменено от въззивния съд и делото е върнато за продължаване на производството, след което в откритото заседание на 18.11.2013 г. съдията се е отвел. Твърди, че след отвода е образувано НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, по което с негово участие са проведени девет открити заседания и е постановена Присъда № ****/28.03.2018 г., с която той е признат за невиновен и оправдан, а с Разпореждане от 05.03.2019 г. протестът на СРП срещу присъдата е върнат, поради което тя е влязла в сила на 27.03.2019 г. Излага, че е претърпял неимуществени вреди от морален, психически и здравословен характер в резултат от воденото срещу него през продължителен период наказателно производство по обвинение за тежко престъпление, а именно: силен стрес, тежка психическа травма, чувство за безсилие, безперспективност и онеправданост; ограничения в отношенията със семейство, близки и приятели, довело до социално отчуждение и отдръпване от него на роднините и приятелите му; необходимост да се съобразява с ограничения, произтичащи от воденото наказателно производство; необходимост да отделя много време за участие в процесуални действия и организиране на защитата си; необходимост да се оправдава пред роднини и приятели; невъзможност да започне нормална работа, поради което живеел в нищета и мизерия, разчитал на близките си да има жилище и прехрана за него и семейството му и задлъжнял; постоянен страх от полицията заради това, че е от контингента на криминално проявените лица; влошаване на здравословното му състояние – започнал да страда от силно главоболие, задух, нарушения на съня, високо кръвно налягане. Възразява, че продължителността на наказателното производство в случая надхвърля разумните срокове, което също се отразява върху претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и от приложените по отношение на него мерки за неотклонение. Сочи, че задържането под стража е променило съществено обичайния му начин на живот и е ограничило реализирането на ангажиментите му в личен и семеен аспект – през този период е бил лишен от възможността да упражнява родителските си права, да изпълнява моралните си задължения и да издържа семейството си, а освен това задържането предизвикало у него душевни страдания заради социалната изолация, променило коренно психиката му и спомените му се отразяват и понастоящем. Твърди, че ограниченията от домашния арест го довели до стресово състояние, чувствал се затворен в клетка, изживявал страх и несигурност, а с налагането на парична гаранция съответната парична сума била задържана вместо да се ползва за посрещане на нуждите на семейството от прехрана. Излага, че от незаконното обвинение е претърпял и имуществени вреди – разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 750 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда възражение за липса на доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда. Оспорва настъпването на част от твърдените неимуществени вреди – лишаване на ищеца от възможност да упражнява родителски права, промени в личен план, притеснения и душевни страдания, промяна на психиката му по време на задържането, трайни вреди върху физическото и психическото му здраве и други подобни, които надхвърлят презумптивните вреди, като оспорва и причинноследствената им връзка с воденото наказателно производство. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените пречки за намиране на работа и повдигнатото на Б. обвинение. Изтъква, че *** не е разгласявала информация за воденото срещу него наказателно производство, както и че евентуалното несъобразяване на трети лица – работодатели, с презумпцията за невиновност не може да й се вмени във вина.

Излага, че досъдебната фаза е продължила само около 3 месеца, а за продължителността на наказателното производство са допринесли процесуалното поведение на другите подсъдими и неколкократното определяне на нов докладчик по делото, като счита, че *** не следва да носи отговорност за продължителността на съдебната фаза. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен. Счита, че са налице 2 обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане на ищеца: липсата на доказателства за интензивната му ангажираност в извършваните процесуални действия; видът, характерът и интензитетът на упражнената процесуална принуда; липсата на данни за медийно разгласяване; личността на ищеца – лице, срещу което са водени и други наказателни производство. Оспорва заплащането от ищеца на адвокатски възнаграждения за наказателното производство и техния размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихви. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетения в по-нисък размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ***** за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпление, за което впоследствие е оправдан.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, *** или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Във връзка с възражението на ответника, че следва да отговаря само за вредите, настъпили в резултат на досъдебната фаза на наказателното производство, следва да се посочи, че отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна /безвиновна/ – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, а в конкретния случай това е *****. Ето защо възражението й, че не следва да носи отговорност за вредите, настъпили в резултат на съдебната фаза на производството, е неоснователно.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2. настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинноследствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

В случая от доказателствата по делото се установява, че на 08.09.2008 г. е започнато по реда на чл. 212, ал. 2 НПК ДП № ****/2008 г. по описа на 05 РПУ – СДМВР, пр. пр. № ****/2008 г. по описа на СРП, срещу ****, **** и Д. П. Б. за извършено престъпление по чл.

346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. На същата дата ищецът е задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и му е извършен личен обиск във връзка със задържането.

С постановление от 08.09.2008 г., предявено му същия ден, той е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, след което е извършен разпит на обвиняем, а с постановление на прокурор от 08.09.2008 г. е задържан за срок от 72 часа, считано от 08.09.2008 г. На същата дата е извършено разпознаване с негово участие. С протоколно определение от 11.09.2008 г. по НЧД № И2876/2008 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, потвърдено с протоколно определение от 19.09.2008 г. по ВНЧД № 2691/2008 г. по описа на СГС, НК, 6 въззивен състав, е взета по отношение на Б. мярка за неотклонение задържане под стража. Извършена е по досъдебното 3 производство съдебно-психиатрична експертиза с негово участие. На 13.11.2008 г. му е предявено ново постановление за привличане на обвиняем за същото престъпление, извършен е разпит на обвиняем и му е предявено разследването.

На 05.12.2008 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу ****, Д. П. Б. и ****, като обвинението срещу Б. е за престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НО, 5 състав. С протоколно определение от 17.12.2008 г. е изменена взетата по отношение на Б. мярка за неотклонение задържане под стража в домашен арест. Насрочено е открито заседание на 17.02.2009 г., на което Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради неявяването на защитник на друг подсъдим. В откритото заседание на 11.03.2009 г. Б. се е явил, даден е ход на делото, но то е отложено поради необходимостта от събиране на доказателства, както и е оставено без уважение искането му за изменение на мярката за неотклонение от домашен арест в по-лека. С разпореждане от 23.03.2009 г. е разрешено на Б. да напусне адреса си на 25.03.2009 г., за да закара детето си **** с автомобил до клиника, а с разпореждане от 07.04.2009 г. му е разрешено да напуска адреса си в периода 02. – 10.04.2009 г., за да придружава детето си **** за провеждане на курс по физиотерапия.